Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО: 23 – 27 юни 2025 г.

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2025 г. в размер 2 104 020 лв. за изпълнение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в България.

В него отпада възможността за получаване на продължително пребиваване от чужденци, които желаят да извършват дейност с нестопанска цел в България. Досега те имаха тази възможност „след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на ДАНС“ .

Публикувани са решенията на правителството, с които се признават за национално представителни организации за срок от четири години сдруженията „Национална асоциация на сляпо-глухите в България“ и „Съюз на глухите в България“, считано от 5 юни 2025 г.

Правителството определи какво е предназначението на субсидиите, отпуснати от бюджета за 2025 г. на национално представителните организации на хората с увреждания - 5 099 400 лв. В решението се казва, че парите се предоставят за изпълнение на дейности за гарантиране на правата на хората с увреждания, подобряване на техния живот и насърчаване на пълноценното им включване в обществото. Предоставените от държавата средства не могат да се използват за икономически или инвестиционни дейности.

Средствата ще се разпределят между 21 национално представителни организации. Размерът на субсидията за всяка от тях е индивидуален и е съобразен с техните предложения за финансиране на дейности.

Правителството отказа да признае сдружение „Национална асоциация на социално отговорните работодатели“ за национално представителна организация за хора с увреждания. Причината е, че не отговаря на два критерия от заложените в Закона за хората с увреждания: сдружението не е поставило цели и задачи, пряко свързани със социалното приобщаване на хората с увреждания, и не притежава необходимия по закон 5-годишен опит.

НФК уведомява, че е открито производство по издаване на общ административен акт за приемане на индикативна програма за провеждане на конкурси за целево финансово подпомагане за 2025 г. Допустимите кандидати са: частни културни организации по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗЗРК – регистрирани като търговци, кооперации или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и чуждестранни лица, читалища, български културни организации, които са разпоредителите с държавни или общински бюджетни средства – само за финансиране на проекти, които не са част от основната дейност на организацията.

Заинтересуваните лица и организации могат да представят своите писмени предложения и становища в общественото обсъждане и на адрес: programs@ncf.bg

Изтече срокът за подаване на предложения по общия законопроект преди гласуването му на второ четене. Внесени са две предложения – на депутати от ДПС-ДПС и от „Възраждане“.

Вижте общо становище по законопроектите на БЦНП тук.

Подкрепете отвореното писмо за насърчаване на доброволчеството тук.

Законопроектът, внесен от Делян Добрев и Николай Нанков от ГЕРБ, има за цел да улесни процеса по подаване на Годишните финансови отчети (ГФО). Той беше приет на 6 юни 2025 г. на второ четене от комисията по икономическа политика.Между първо и второ четене е внесено предложение за отлагане за 2027 г. влизането в сила на единната входна точка, за да се осигури време за изграждане на съответната информационна система. Готов е и проектът за второто гласуване.

Народното събрание отхвърли на първо четене сходен законопроект, внесен от Божидар Божанов и група народни представители от ПП-ДБ – 51-554-01-33.

Статията за годишното отчитане на ЮЛНЦ за 2024 г. четете тук.

Предлаганите промени, внесени от Министерския съвет, са насочени към обезпечаване на правото на достъп до съд, нисък процент на разходи за гражданите, юридическите лица и практикуващите юристи и подобряване на нивото на информираност чрез гарантиране на сигурна и защитена комуникационна среда. Законопроектът дава легална дефиниция на „квалифицирана електронна препоръчана поща“.

На 25 юни 2025 г. правната комисия прие обединения проект на МС с внесените по-рано.

До 23 юли 2025 г. включително беше удължен срокът, в който неправителствените организации, работещи в обществена полза, могат да кандидатстват за членове на Обществения съвет към Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. На заседанието си на 22 май 2025 г. комисията одобри правила и започна процедурата. На 19 юни срокът беше удължен заради малкото кандидатури.

Могат да кандидатстват организации, които са регистрирани поне преди 3 години и развиват дейност в ключова обществена област – екология, права на човека, образование, култура, социална политика и др.

Подробности за кандидатстването – на страницата на БЦНП тук.

Проектът, внесен от Министерския съвет, предвижда изменения в ГПК и Закона за медиацията, според които съдът след преценка ще задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация по 12 конкретно определени в закона групи граждански и търговски дела. Насрочването на срещата няма да води до спиране или забавяне на съдебното производство. Законът беше приет на второ четене на 27 юни 2025 г.

Вижте коментара на министъра на правосъдието тук.

Публикуван е Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:

До 7 юли 2025 г. тече срок за предложения между първо и второ четене.

С изменения в НПК за първи път у нас се въвежда, че отговорността на юридическото лице при извършено престъпление (тероризъм, приготовление към тероризъм, пране на пари, наркотрафик, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, ръководене и участие в организираната престъпност, длъжностно присвояване, престъпления против равенството на гражданите, изповеданията, интелектуалната собственост и др. изрично изброени) ще се реализира в рамките на наказателното производство, водено срещу физическото лице, обвинено за извършеното престъпление. В НПК се въвежда процесуалната фигура на заинтересованото юридическо лице, което се представлява от повереник, а в някои случаи и от особен представител – адвокат. Производството срещу юридическото лице ще се инициира въз основа на мотивирано предложение от прокурора за налагане на санкция, в приложение към обвинителния акт. Предлага се детайлна уредба на допълнителното съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице и на въпросите за неговата отговорност.

С промени в ЗАНН за първи път се регламентира възможността за образуване на производство за реализиране на отговорността на юридическото лице, създадено или използвано за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организираната престъпност. Предвижда се търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица и когато не е налице облага от извършеното престъпление.

За първи път се предвижда възможност съдът да наложи на юридическото лице и допълнителни неимуществени санкции. Сред тях са: временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии; временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на ЕС; временна забрана да се получават данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет. Тези санкции могат да бъдат с продължителност от една до три години. Предлага се в каталога на допълнителните санкции да бъде включено и публичното оповестяване на съдебното решение по подобие на общественото порицание.

На 26 юни 2025 г. парламентът прие на първо четене 11 от общо 18 законопроекта за промени в Наказателния кодекс. Измененията са свързани основно с наказанията при пътнотранспортни произшествия след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и при престъпления срещу животни. Четири от одобрените законопроекти са с вносител Министерския съвет, останалите са внесени от народни представители от различни парламентарни групи.

Със законопроекта на Габриел Вълков („БСП-Обединена левица“), подкрепен от парламента, се цели защита живота и здравето на животните чрез завишаване глобите и максималните наказания и създаване на долни граници за някои престъпления. Промените отчитат допълнителни утежняващи обстоятелства като извършване на престъпления спрямо повече от едно животно, с користна цел или чрез разпространение на насилие чрез информационни технологии.

Законопроектът на Хамид Хамид („ДПС-Ново начало“), приет от парламента на първо четене, също цели да се отговори на спешната необходимост от усъвършенстване на законодателството и увеличаване на наказанията за престъпления срещу животни.

Със същата цел – защита живота и здравето на животните, са и подкрепените от пленарната зала промени в Наказателния кодекс, внесени от Кристина Петкова („Продължаваме промяната-Демократична България“).

Министерският съвет също е предложил изменения, с които да се гарантира закрилата на животните от противоправни посегателства и изтезания. Криминализират се нови хипотези на деянията с насилие над животни и боеве с животни, ако тези деяния са заснети. За така наречения Crush fetish има законодателство в САЩ още преди 15 години, обясни министърът на правосъдието Георги Георгиев. Голяма част от потребителите на това съдържание са от други държави, поради което очевидно говорим за международна форма на престъпност и следва да отговорим с адекватно национално законодателство, добави той.

С измененията в НК се създава глава "Тероризъм", предложени са и промени във връзка с подкупа на длъжностни лица и борбата с подкупването при международните търговски сделки. Също така предложените изменения имат за цел да гарантират, че когато е уместно, производството срещу физически и юридически лица ще се развиват паралелно в едно и също дело, следвайки практиката на някои други държави, които имат наказателна корпоративна отговорност на юридическите лица, обясни министърът на правосъдието Георги Георгиев. Такава по българското право няма, отбеляза той.

Това ще разшири възможностите за спасяване на човешки животи на нуждаещи се от трансплантация пациенти чрез получаването или предоставянето на органи за трансплантация при донорски ситуации в страната и Европа, тъй като Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) е член на Асоциацията от 13 септември 2023 г.

Публикуван е въпрос на депутата Георги Хрисимов от „Възраждане“ до министъра на културата Мариан Бачев за неработещо читалище в кв. Редута в София, което е получило за периода 2019-2023 г. субсидия от близо 200 хил. лв. и на хартия отчита дейност.

На 24 юни 2025 г. се проведе първото заседание на междуведомствената разширена работна група по изготвяне на законодателни изменения в областта на борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Неин ръководител е заместник-министърът Михаела Мечкунова, участват представители на ВКП, ВКС, МВР, МТСП, МОН, АСП, ДАЗД, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Столичен общински съвет, Общински съвет – Пловдив и на неправителствения сектор.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев каза, че ще бъде взет предвид добрият европейски опит по отношение на тази специфична правна материя, както и анализите на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на неправителствените организации, ангажирани с темата.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев откри публична дискусия относно необходимостта от промяна на структурата на образователната система на училищното образование.

България е единствената държава в ЕС и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която основното образование приключва само след 7 учебни години – до 7. клас, стана ясно по време на форума. Часовете в основен етап на обучение в България са едва 55% от средното европейско ниво, където учебните часове са над 7600, а при нас те са малко над 4200. Данните бяха съобщени от проф. Николай Попов – учен и преподавател по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, а директорът на Института по образованието проф. д-р Галин Цоков представи изследване на ефектите от продължителността на основното образование в България.

Източник: German Marshal Fund

Европейският щит за демокрацията, обявен през 2024 г. и очакван през 2025 г., е представен в доклад, чиято цел е да подкрепи разработването му.

Щитът трябва да предостави на ЕС надеждна, координирана и приложима рамка за защита на демократичната цялост, която е под нарастващ натиск: авторитарни режими като Русия и Китай провеждат все по-сложни кампании за външна намеса, които съчетават манипулиране на информацията, кибератаки, злонамерено финансиране, икономически принуда и кинетични операции. Има и вътрешни атаки, които подкопават върховенството на закона и гражданските свободи. Отговорът на ЕС често остава фрагментиран и реактивен, което го излага на външна намеса и вътрешно отстъпление.

Докладът на GMF очертава заплахите, посочва основните институционални и политически пропуски, които ограничават способността на ЕС да реагира на тези заплахи и дава 10 практически препоръки, предназначени да гарантират, че щитът ще е ефективен.