Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 13 – 17 октомври 2025 г.

Съветът за развитие на гражданското общество проведе второто си заседание на 13 октомври. Извънредно се прие становище против предложения през миналата седмица проект за изменениe на Наказателния кодекс с аргументи за неговата противоконституционност и съществена намеса в свободата на изразяване на българските граждани, медиите и гражданските организации разследващи и разкриващи корупционни схеми.

Утвърди се съставът на работната група, която ще координира процеса по изготвяне на Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България. В рамките на този процес ще се провеждат консултации и публични обсъждания, чрез които ще се чуят мненията на организации от цялата страна.

Реши се да се сформира работна група, която да изготви необходимите документи и процедури за реализиране на механизма за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на НПО.

СРГО прие и становище по Законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите във връзка с предложенията засягащи работата на сдруженията на потребителите.

В закона се предвижда, че Агенцията nо вписванията осигурява техническа възможност за съхраняване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в машинночетим и позволяващ пълнотекстово търсене формат на подлежащите на обявяване актове и на документите, въз основа на които са настъпили обстоятелства, подлежащи на вписване.

Създава се и Регистър на лицата, лишени от управленски права, който не е публичен. АВ ще осигурява безплатен достъп по служебен път на съдилищата, прокуратурата, ДАНС, КФН, БНБ, органите, водещи регистрите по Закона за мерките срещу изпирането на пари, и на други органи, определени със закон. Всяко лице и наследниците му имат право да получат информация дали е вписано в регистъра, както и относно съдържащите се в делото му документи.

Промените предвиждат в 6-месечен срок министърът на правосъдието да издаде две наредби във връзка с този закон, за да може Агенцията по вписванията да изпълни задълженията си.

Депутати от ИТН оттеглиха законопроекта си, който внесоха на 7 октомври, а правната комисия одобри светкавично на първо четене в обедната си почивка на 9 октомври. Това се случи след остра обществена реакция, че предлаганите поправки ще ограничат свободата на словото, медиите и разследващата дейност на журналистите и гражданските организации. Министерството на правосъдието заяви, че подкрепя промените. В комисията 14 депутати гласуваха „за“, четирима бяха против, а един се въздържа.

Със законопроекта се предлагаше криминализиране на разпространяването на информация за личния живот без съгласие „чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин“. Под „информация за личния живот” се дефинираха „данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“.

Предлаганото наказание беше лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2 до 5 хил. лв. Предлагаше се и квалифициран състав – “ с настъпили тежки последици или представляващ особено тежък случай“, за който наказанието ще е от 2 до 6 години затвори и глоба от 3 до 8 хил. лв. С промени в НПК и Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) се позволяваше подслушване и наблюдение спрямо разследваните.

Законопроектът е внесен от правителството и предвижда в Министерството на правосъдието да се създаде електронен регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат.

В проекта се предвижда ограничаване на издаването на всякакви преписи от вписани актове – желаещите да получат ще трябва да доказват правен интерес, наличието на който ще се преценява от съдията по вписванията. Право ще имат: страните по имотна сделка, техните преки и непреки правоприемници и праводатели, пълномощниците им; нотариусите и на техни служители; адвокатите, младшите адвокати и адвокатските сътрудници, частните съдебни изпълнители и техни служители; органите на съда, прокуратурата и следствието и други органи и лица в предвидените от закон или правилника случаи.

За всички останали, включително журналисти и представители на гражданското общество, ще се налага да доказват правен интерес за всеки конкретен случай.

Предвижда се и Агенцията по вписванията да предоставя услугата електронно известяване за извършени справки и издадени преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите. Така всеки титуляр на вещни права върху имот в реално време ще може да получи информация дали е извършена справка или е предоставен препис или препис-извлечение от акт, отнасящ се за неговата собственост.

Дата на приключване: 13 ноември 2025 г.

Министерството на културата уведомява заинтересуваните, че открива производство по издаване на общ административен акт – заповед на министъра на културата за изменение на Правила за разпределяне на допълнителни средства на регионалните библиотеки от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата, утвърдени със Заповед № РД09-392/01.07.2020 г., изм. със заповед № РД09-330/17.05.2022 г.

Целта е повишаване на правната сигурност и прозрачността при прилагането на правилата, прецизиране на финансирането единствено по функциите, посочени в закона, и предотвратяване на неправомерно финансиране на дейности, извън обхвата на чл. 61, т. 2 от Закона за обществените библиотеки.

Заинтересуваните лица и организации могат да участват в производството по издаване на акта чрез писмени предложения и възражения, които могат да представят в деловодството на Министерството на културата, в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 17 или на електронен адрес: delovodstvo@mc.government.bg, в едномесечен срок, считано от датата на оповестяване на уведомлението. Те имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт, която могат да получат в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, отдел „Регионални дейности“ в Министерството на културата.

Дата на приключване: 14 ноември 2025 г.

Необходимостта от изменение на наредбата е продиктувана от препоръки в Одитен доклад № 0300100921 на Сметната палата за извършен одит „Ефективност при управлението на Природен парк „Витоша“ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.

За да се избегне необоснованото забавяне в административното производство по разработване на планове за управление са предвидени срокове за внасяне на задание и проект на план за управление, с което на практика нормативно се регламентира краен срок за реализиране на възможността плановете за управление да се възлагат от други институции и организации: Предвидена е възможност да се прекратява започнало производство за разработване на план за управление от собственици, общини, неправителствени организации или сдружения и други, в случаите, в които заданието за плана за управление не е внесено в двумесечен срок от съгласуване на искането за разработване на плана от министъра на околната среда и водите.

Дата на приключване: 15 ноември 2025 г.

С промените се изпълнява изискването на Закона за чужденците в Република България в тримесечен срок от влизането му в сила Министерският съвет да приведе правилника за прилагане на закона в съответствие с него. Законът беше променен това лято и с него отпадна възможността за получаване на продължително пребиваване на лица, които желаят да извършват дейност с нестопанска цел.

Според мотивите с промяната в първия правилник ще се въведе правна рамка, за да може дигитални номади, които извършват работа от разстояние е не са от ЕС, Европейското икономическо пространство или Швейцария, да получат разрешение за продължително пребиваване в България.

С втория правилник ще се регламентира възможността за уведомяване по телефон и електронна поща за предстоящо изтичане на срока на валидност на лична карта, паспорт и свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Дата на приключване: 17 ноември 2025 г.

Обявен е конкурс за годишните награди „Социално отговорен стратегически мениджмънт 2025“. Участниците ще се съревновават в три категории на корпоративната социална отговорност: „Общество“, „Околна среда“ и „Човешки ресурси“. Това е четвъртото издание на инициативата, която има за цел да стимулира бизнеса, публичната администрация и неправителствения сектор в прилагането на прозрачни и устойчиви управленски практики.

Приемането на кандидатури за участие в конкурса продължава до 15 ноември. Желаещите да се включат трябва да попълнят формуляр за кандидатстване. Попълнените документи се изпращат на електронен адрес: CSR_awards@mlsp.government.bg.

Жури от експерти ще присъди и специални отличия на организации, които въпреки ограничените финансови ресурси, демонстрират забележителни постижения и добри практики в областта на отговорното бизнес поведение.

Източник: БЦНП

Категорично, няма нарушение от страна на младежите, поставили детски фигури до пешеходни пътеки като протест срещу безхаберието на институциите и срещу липсата на правила, която най-лесно прозира в пътния трафик и във видимо незаконното строителство. Нещо повече – тази акция е в обществен интерес, защото тя очевидно цели да привлече вниманието към безобразията и опасностите, които ни дебнат по пътищата.

Според практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) правото на протест е важен аспект от свободата на изразяване, която е фундамент на демократичното общество и е интензивно защитена във всяка правова държава. Затова дори когато не е искано разрешение за провеждането на такава безобидна акция, която според мен не смущава обществения ред и не застрашава участниците в трафика, тя не може да бъде санкционирана.

Държавата би трябвало да е толерантна към тази безобидна форма на изява на гражданите – позиция по важен въпрос, какъвто е безопасността на движението, относно който публичният дебат в последните години не е стихвал.

Принципите на правото допускат ситуации, при които трябва да има формално нарушение на правната норма, но с оглед на контекста, в който то е извършено, с оглед на неговите цели и изразни средства, да се приеме, че то не е наказуемо, тъй като представлява упражняване на основно право, гарантирано от конституцията и конвенцията за правата на човека, които са по-високо в юридическата йерархия от общинските наредби и Закона за движение по пътищата, които формално са нарушени в случая.