Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 27 – 31.10.2025 г.

Кабинетът одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2025 г. в размер на 3 769 266 лв. за изпълнение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България и на Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България,.

Публикувано е Решение на НС за приемане на Годишен доклад за младежта за 2020 г. и за приемане на Доклад за младежта за периода 2021 – 2022 г.

Решенията са приети на 24 октомври. Докладите можете да прочетете тук. В тях се отчита подкрепата от неправителствени организации и се посочва като приоритет повишаване на гражданската активност на младите хора.

Промените са мотивирани с въвеждането на Директива (ЕС) 2020/285, с която са приети нови правила, които позволяват на малките предприятия в определени случаи да не облагат с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги. В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малките предприятия – режим в страната и режим в ЕС. Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от тях.

В законопроекта има изменения и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС. Правят се облекчения за малки фирми, които работят в страни от ЕС. Сега те не се регистрират по ДДС при годишен оборот под 100 хил. лв. само ако са установени в страната. Тези, които продават и в други държави от ЕС, трябва да се регистрират по ДДС във всяка държава. Това ще бъде променено – на задължителна регистрация ще подлежат фирмите при преминаване на годишен оборот от 100 хил. лв. Ще отпадне изискването, ако този оборот бъде достигнат за период не по-дълъг от два поредни месеца, фирмата да трябва веднага да се регистрира по ДДС.

Законопроектът е преминал през процедурата за обществено обсъждане в края на 2024 г.

На 3 ноември промените са внесени в Народното събрание.

Подкрепата е за организации на български общности от Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на граждани от Северна Македония с българско самосъзнание за периода 15 октомври 2025 г. – 31 декември 2029 г.

Кабинетът одобри и допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2025 г. в размер до 1 700 000 лева за изпълнението на Програмата през тази година. Те ще бъдат изразходвани за финансирането на проекти на българските общности от Албания, Сърбия, Косово и на граждани от Северна Македония с българско самосъзнание, Украйна и Молдова.

По темата има и зададен въпрос от депутата от ПП-ДБ Явор Божанков до министъра на външните работи Георг Георгиев.

Правителството одобри изплащането на обезщетение в размер на 4 400 евро след споразумение по жалба пред ЕСПЧ, което касае оплаквания по чл. 3 (забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отношение или наказание) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Жалбоподателят г-н Георги Георгиев се оплаква от упражнено полицейско насилие и липсата на ефективно разследване, тъй като проверката на твърдените факти и обстоятелства се е ограничила до предварителна проверка и не е образувано наказателно производство. Заведеният от жалбоподателя иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетение на настъпилите вреди е уважен с окончателно решение на AC-Пазарджик. Въпреки това наказателно производство не е образувано.

В документа пише, че всички пунктове за мониторинг от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух през 2024 г. са регистрирани нива на замърсяване под определената средногодишна норма за опазване на човешкото здраве. Средната норма за фини прахови частици не е постигната в Пловдив и в Монтана.

Законопроектът беше разгледан на второ четене в Комисията по труда и социалната политика. С него се въвежда балансирана представеност на мъжете и жените на директорски постове и в управителните и надзорните органи на публичните предприятия, като най-малко 33% трябва да са жени, но неповече от 49%.

Публикувано е становище на Комисията за защита от дискриминация, която категорично се разграничава от положително становище по проекта от предишния си ръководен състав и се обявява против промените в Закона за дискриминацията, който се променя с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за равнопоставеността на жените и мъжете. „Вменяването на несвойствени функции за КЗД ще ограничи независимостта и ефективността на КЗД и това ще подкопае борбата срещу дискриминацията и ще лиши уязвимите групи и като цяло гражданите от защита“, пише в становището.

На заседанието си на 29 октомври правната комисия обсъди три законопроекта: внесеният от МС на 15 октомври и два, внесени от „Възраждане“: на 29.01.2025 г. – 51-554-01-24, и на 07.03.2025 г. – 51-554-01-61. С една от промените в него се създава Регистър на актовете с положен държавен печат. При гласуването проектът на МС беше приет, а другите два – отхвърлени.

Комисията по електронно управление и информационни технологии разгледа и одобри проекта на първо гласуване на заседанието си на 30 октомври. В него се регламентира признаване на квалифицираните организации, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите. Законът беше приет на първо четене в пленарната зала на 31 октомври.

В свое становище Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО) отбелязва, че в проекта липсват мотиви защо Комисията за защита на потребителите (КЗП) също ще се счита за квалифицирана организация – по този начин публичен орган ще се конкурира със сдруженията на гражданите, което трябва да отпадне. Препоръчва се и да се спазва принципът на еднократно събиране на данни и организациите да не подават по няколко пъти едни и същи документи, а те да се събират служебно от администрацията. Дава се пример как парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите изисква служебно от НАП удостоверения за наличие на задължения на кандидатите за членове на Обществения й съвет.

Законопроектът, внесен от депутати от ПП-ДБ, предлага поетапно увеличаване на амортизационните норми и въвеждане на нулева ставка на реинвестираната печалба в апаратура, софтуер и др.

Срокът за предложения между първото и второто четене е удължен до 5 ноември 2025 г.

След като на първо гласуване в зала на 8 октомври мнозинството одобри проекта, внесен от Министерския съвет, и отхвърли два проекта, внесени от депутати от ПП-ДБ, са внесени две предложения преди второто четене. Депутатите Иван Иванов и Ирена Комитова от МЕЧ предлагат включване на „час по здраве“ в часа на класния ръководител с участие на външни специалисти по темите: физическа активност, психично здраве, здравословно хранене, превенция на зависимости.

Тома Биков от ГЕРБ предлага да се добави в действащия закон, че освободените училищни имоти могат да се ползват и за културни нужди от организации – за галерии, творчески работилници и др., вместо да запустяват и да се рушат.

Със законопроекта се въвежда задължителен избираем предмет „Добродетели и религии“. По предмета няма да се поставят оценки. Сред по-важните предложения са: Въвежда се забрана на мобилни телефони в училищата, като се оставя възможността да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства. Ограничават се ролята и значението на ученическите съвети. Отпада възможността родителите на деца със СОП да вземат решение за формата на обучение на децата си – тя ще се определя окончателно от директора на училището след повторна цялостна оценка от екипа за подкрепа на личностното развитие. Разширяват се правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки спрямо учениците.

Проектът е внесен от депутати от ГЕРБ и в него се предлага фондът за енергийна ефективност да се преформатира в Национален фонд за декарбонизация. Той ще си партнира с ЮЛНЦ за съвместно финансиране на проекти по енергийни ефективност и на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, пише в документа. В Управителния му съвет ще има представител на сдружението на общините и трима представители на ЮЛНЦ с дейност в областта на енергийната ефективност или енергията от ВЕИ. Управителят на фонда ще е юридическо лице или обединение на ЮЛ. Проектът беше вкаран за гласуване на първо четене директно в пленарната зала на 31 октомври – ден след внасянето му.

Решението беше прието в пленарната зала на 30 октомври. ЮЛНЦ, работещи в обществена полза, ще могат до 3 дни преди изслушването да представят становища за кандидатите и да им задават въпроси.

Публикуван е въпрос от народния представител Деница Симеонова до министъра на труда Борислав Гуцанов относно кандидатстване на доброволчески организации и институции по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. Планираната дата за отговор е 7 ноември 2025 г.

Източник: БТА

България е постигнала значителен прогрес в усилията си за излизане от т.нар. сив списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия (The Financial Action Task Force, FATF), като амбициите на правителството е това да стане в средата на следващата, 2026 година. Това посочи министърът на правосъдието Георги Георгиев по време на бизнес закуска, организирана от Британско-българската търговска камара на 30 октомври.

Според него през последните 8 месеца от общо 40 препоръки, за които са дадени 25 задачи, правителството е изпълнило 22, което е било отчетено от FATF преди няколко дни.

Източник: Mediapool.bg

Социалният министър Борислав Гуцанов съобщи, че предлаганото увеличение на осигурителната вноска с два процентни пункта, или над 10%, най-вероятно ще бъде прието от Надзорния съвет на НОИ.

Вноската за фонд „Пенсии“ е заложено да се увеличи с 2 на сто – така тя ще достигне 21.8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 16.8% за хората, родени след 31 декември 1959 г., съобщиха медии, които разполагат с проекта. Министърът потвърди параметрите.

Цялото повишение ще отиде за първия стълб, без никакви постъпления за втория, в който задължително се осигуряват родените след 1959 г. Това, заедно с покачването на осигурителния доход, ще доведе до ръст на приходите от осигуровки с приблизително 2.2 млрд. лв., сочат данните.