Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 11 – 15.05.2026

На заседание от 14 май Временната комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание реши срокът за внасяне на предложения за изменения и допълнения в проекта на правилник да бъде удължен до 20 май 2026 г.

На същото заседание беше поставен въпросът по какъв ред следва да бъдат разглеждани становищата, изпратени от неправителствени организации по проекта на правилник. Според депутата Росица Кирова от ПП ГЕРБ, постъпилите становища от граждански организации следва да бъдат обсъждани само ако са „припознати“ от народен представител и внесени от него като предложение в определения срок. По думите ѝ, становищата сами по себе си не следва автоматично да бъдат предмет на разглеждане от комисията.

В отговор депутатът Атанас Славов от коалиция „Демократична България“ предложи председателят на комисията да покани неправителствени организации с доказан опит в областта на доброто управление и мониторинга на институции, за да представят предложенията си директно пред комисията. Срещу това предложение беше изразено възражение с аргумента, че подобна практика не е прилагана досега при изработването на правилника на Народното събрание. Председателят на комисията посочи, че представители на граждански организации биха могли да бъдат допуснати до участие в заседанията, ако техните предложения бъдат възприети и внесени от народен представител.

Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, внесени от парламентарните групи на „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. И трите предложения са насочени към промени в правилата за формиране и функциониране на Висш съдебен съвет, включително ограничаване на правомощията на съвет с изтекъл мандат да взема кадрови решения.

Законопроектът на „Прогресивна България“ предлага след изтичане на мандата кадрови решения да се вземат само по изключение и когато са необходими за нормалното функциониране на съдебната система. Предвиждат се и ограничения лица, заемали висши ръководни длъжности, да бъдат непосредствено избирани за членове на ВСС. Проектът на „Демократична България“ въвежда изискване за „двойно мнозинство“ при ключови кадрови и дисциплинарни решения, като наред с общото мнозинство ще се изисква и мнозинство сред членовете, избрани пряко от съдиите.

Предложението на „Продължаваме промяната“ засяга начина на формиране на парламентарната квота във ВСС, като предвижда участие на академични среди и професионални общности в излъчването на кандидати. Според проекта представители ще могат да бъдат предлагани от Общото събрание на адвокатите в страната, Съюз на юристите в България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Българска академия на науките, с цел засилване на обществения елемент при избора и ограничаване на партийното влияние върху състава на ВСС.

Депутати от ПП „ДПС – Ново Начало“ внесоха проект за решение за създаване на временна парламентарна комисия, която в срок от три месеца да извърши проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността, финансирането и институционалните връзки на Национална агенция за контрол на защитените територии и свързани лица и организации, както и относно дейността на групата, функционирала в района на бившата хижа „Петрохан“. Сред предмета на проверката са включени твърдения за институционално влияние, действия на държавни органи, издаване на разрешителни, както и регистрацията и дейността на определени организации и образователни институции.

Проектът изрично предвижда комисията да проучи данни за оказван натиск от неправителствени организации върху МВР, прокуратурата и други компетентни институции с цел възпрепятстване на проверки, разследвания или други процесуални действия. В обхвата на проверката попадат и данни за организирани медийни и обществени кампании, както и всички други обстоятелства, които комисията прецени за относими към предмета на дейността ѝ.

Предвижда се временната комисия да има право да изисква документи, справки и информация от държавни органи, юридически и физически лица, както и да изслушва представители на институции, експерти, журналисти, свидетели и граждани. След приключване на работата си комисията следва да изготви доклад с установените факти, правни изводи и предложения за конкретни мерки, включително законодателни изменения.

Дата на приключване: 11 юни 2026 г.

Проектът за изменение на Инструкцията за реда за осъществяване на задържане в МВР предвижда разширяване и по-детайлно уреждане на правата на задържаните лица, като за първи път се въвеждат отделни декларации за правата на пълнолетни и непълнолетни задържани. Сред изрично регламентираните права са достъп до адвокат от момента на задържането, право на превод, медицинска помощ, информация за основанията за задържане, уведомяване на близки лица, както и право на обжалване на законността на задържането.

Съществена част от измененията засягат непълнолетните, за които се предвиждат допълнителни процесуални гаранции. Участието на адвокат става задължително независимо от волята на непълнолетния, въвежда се право на достъп до материалите по задържането, задължение за незабавно уведомяване на родител, попечител или социален работник, както и право на придружаване при процесуални действия. Предвижда се и медицински преглед без неоправдано забавяне, отделно настаняване от пълнолетни задържани и засилена защита на личния и семейния живот.

Проектът въвежда и нова декларация за правата на задържано непълнолетно лице, написана на по-достъпен език, както и правила за документиране на упражняването или отказа от права. Измененията целят въвеждане на изискванията на европейската Директива 2016/800 относно процесуалните гаранции за деца, заподозрени или обвиняеми в наказателни производства.

Дата на приключване: 18 май 2026 г.

Законът въвежда нова специална глава в Гражданския процесуален кодекс за дела, заведени „поради публичното участие на ответника“, с цел защита срещу т.нар. стратегически искове (SLAPP) - производства, използвани за натиск, сплашване или финансово затрудняване на журналисти, активисти, граждани, учени, организации и други лица, изразили позиция по обществено значими въпроси. Новите правила ще се прилагат по граждански и търговски дела, когато искът е свързан с упражняване на свобода на изразяване, право на информация, свобода на събранията, сдружаването, научната и творческата дейност по теми от обществен интерес.

Въвежда се ускорен съдебен механизъм за ранно отхвърляне на очевидно неоснователни искове. Ответникът ще може да поиска това най-късно с отговора на исковата молба или в първото съдебно заседание, а съдът следва да се произнесе в едноседмичен срок. Ако прецени, че искът е явно неоснователен, съдът дава на ищеца една седмица да го обоснове, след което може да постанови решение в закрито заседание и да прекрати делото. Уредени са и допълнителни гаранции срещу злоупотреба - съдът служебно ще следи за неравнопоставеност между страните, прекомерни претенции, множество сходни дела, процесуален тормоз, медийни или икономически форми на натиск и други действия, насочени към заглушаване на публична позиция.

Съществена промяна е и възможността ответникът да поиска ищецът да внесе гаранция за очакваните съдебни разноски, ако има вероятност искът да бъде отхвърлен. Ако гаранцията не бъде внесена в срок, делото може да бъде прекратено, а при жалба, тя да бъде върната. Ограничават се и обезпеченията на искове, когато претенцията не е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Допуска се и участие на неправителствени организации в обществена полза чрез представяне на доказателства със съгласието на ответника. Съдебните решения по такива дела ще трябва изрично да посочват, че производството е свързано с публично участие, част от тях ще се публикуват в електронния портал на правосъдието, а правилата ще важат и пред въззивната инстанция. Законът транспонира Директива (ЕС) 2024/1069.

На 12 май Европейски съд по правата на човека постанови две осъдителни решения срещу България по делата Будинова и Исаев срещу България и Асенов срещу България, свързани с антиромска реч на омразата, произнесена от парламентарната трибуна от Валери Симеонов през 2014 г. Съдът приема, че българските институции и съдилища не са осигурили ефективна защита срещу дискриминационни изказвания, засягащи достойнството и личния живот на представители на уязвима етническа общност.

По делото Будинова и Исаев българските съдилища са приели, че жалбоподателите трябва да докажат конкретни лични вреди вследствие на изказванията. Според ЕСПЧ обаче, когато речта е насочена срещу цяла етническа група, националните съдилища са длъжни да оценяват съдържанието, контекста, автора и въздействието на изказванията, а не само индивидуалните последици за конкретни лица. В решението по Асенов срещу България съдът също критикува подхода на националните институции и подчертава, че липсата на персонално назоваване на жертвите не е основание за отказ от защита.

Решенията продължават линията в практиката на ЕСПЧ по предходни български дела, свързани с реч на омразата срещу малцинствени групи, и поставят въпроса за задължението на държавата да реагира ефективно срещу дискриминационни изказвания на публични фигури. Делата са подкрепени от Български хелзинкски комитет, който е осигурил правна помощ по едното производство.