Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 18 – 22.05.2026

На 19 май Временната комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание публикува проект на новия правилник, включващ предложенията за изменения, внесени от народни представители. Правилникът определя организацията на парламентарната работа, функционирането на комисиите, реда за участие в заседания и механизмите за взаимодействие с външни експерти и заинтересовани страни.

Запазва се Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество (предишно наименование - Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество) и обществения съвет към нея.

Не са предвидени и промени относно възможностите граждански организации да подават писмени становища и по собствена инициатива да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите.

Остава нерешен проблемът с липса на формална процедура за провеждане на обществени консултации относно законопроекти предлагани от народни представители (за разлика от законопроектите предлагани от Министерски съвет, които преминават през задължителна обществена консултация по реда на Закона за нормативните актове). Също така е подкрепено предложението (предстои окончателно гласуване на Правилника в зала) срокът, след който законопроект може да се гледа в комисия, да се намали от поне 72 часа на поне 48 часа считано от разпределение на съответния законопроект към комисии. Така в пореден парламент ще има „бърза законодателна писта.“

След приемането на първо четене на три различни законопроекта за изменение на Наказателно-процесуален кодекс, е изготвен обединен проект, който съчетава предложения, насочени към по-силен съдебен контрол върху действията на прокуратурата и разширяване на процесуалните права на гражданите в наказателното производство. Сред промените са нови правила за съдебен контрол върху прекратяването и спирането на производства по дела за корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични длъжности, както и по дела срещу главния прокурор. Предвижда се съдът да проверява служебно законосъобразността и обосноваността на определени прокурорски актове, включително при прекратяване на разследвания.

Най-съществените и нови предложения в обединения проект обаче засягат процесуалните гаранции за гражданите при взаимодействие с органите на наказателното производство. Разширяват се правата на обвиняеми, свидетели и други лица при разпити, обиски, претърсвания, разпознаване, следствени експерименти и други действия, като се въвеждат задължения за информиране относно правото на адвокат, правна помощ, превод, мълчание и защита срещу самоуличаване. Особено внимание е отделено на непълнолетните лица чрез допълнителни гаранции и информация, съобразена с възрастта им. Част от измененията въвеждат и възможност искания и възражения да се подават по електронен път, както и право на достъп до електронното дело.

За гражданското общество и организациите, работещи по теми като правосъдие, права на човека и достъп до защита, най-значими са именно новите правила за по-ранен достъп до адвокат, по-добра информираност за процесуалните права и по-широка защита срещу принудително самоуличаване. Обединеният законопроект включва и предложение за незабавен съдебен контрол върху прокурорско задържане, като задържаните лица ще могат да обжалват законността на задържането пред съд непосредствено след извършването му.

Народни представители от коалиция „Демократична България“ внесоха законопроект за изменение на Изборен кодекс, който предвижда машинното гласуване да стане основен начин за гласуване в изборните секции, като отпадат разпоредбите, свързани с машинните разписки и ръчното преброяване на резултатите от машинен вот. Предлага се резултатите да се отчитат въз основа на данните, генерирани от устройствата за машинно гласуване.

Законопроектът предвижда още отпадане на ограничението за максимален брой изборни секции извън Европейския съюз, което би позволило откриването на повече секции в държави с големи български общности. Предлагат се изменения и в процедурите по обработване, предаване и отчитане на изборните резултати, включително промени в протоколите на секционните и районните избирателни комисии.

Сред измененията са и промени в организацията на изборния процес, включително отпадане на специалните кутии за машинно гласуване, изменения в задълженията на избирателните комисии и нови правила за обработка на данните от машинното гласуване.

На 21 май народният представител Анна Бодакова отправи три въпроса към министъра на образованието и науката, свързани с управлението на Национален студентски дом и достъпа на граждански и студентски организации до неговите пространства. Въпросите засягат състава на работната група и съдържанието на концепцията за превръщането на Националния студентски дом в отворено пространство, както и критериите и процеса, по който се планира развитието на институцията.

Поставени са и въпроси относно изпращането на покани за освобождаване на помещения до организации, които вече са били класирани в конкурсна процедура за ползването им. Допълнително е поискано разяснение относно отказа за подписване на договори с организации, одобрени в конкурс за предоставяне на помещения.

На 27.02.2026 г. Общественият съвет към предходното Народно събрание председателстван от Български център за нестопанско право проведе изслушване на засегнатите от спора за ползване на помещения в Нациоанален студентски дом организации - линк

Дата на приключване: 11 юни 2026 г.

Проектът за изменение на Инструкцията за реда за осъществяване на задържане в МВР предвижда разширяване и по-детайлно уреждане на правата на задържаните лица, като за първи път се въвеждат отделни декларации за правата на пълнолетни и непълнолетни задържани. Сред изрично регламентираните права са достъп до адвокат от момента на задържането, право на превод, медицинска помощ, информация за основанията за задържане, уведомяване на близки лица, както и право на обжалване на законността на задържането.

Съществена част от измененията засягат непълнолетните, за които се предвиждат допълнителни процесуални гаранции. Участието на адвокат става задължително независимо от волята на непълнолетния, въвежда се право на достъп до материалите по задържането, задължение за незабавно уведомяване на родител, попечител или социален работник, както и право на придружаване при процесуални действия. Предвижда се и медицински преглед без неоправдано забавяне, отделно настаняване от пълнолетни задържани и засилена защита на личния и семейния живот.

Проектът въвежда и нова декларация за правата на задържано непълнолетно лице, написана на по-достъпен език, както и правила за документиране на упражняването или отказа от права. Измененията целят въвеждане на изискванията на европейската Директива 2016/800 относно процесуалните гаранции за деца, заподозрени или обвиняеми в наказателни производства.

Дата на приключване: 02 юни 2026 г.

Проектът на Министерството на труда и социалната политика за изменение на Закона за защита от дискриминация предвижда нови правила за предотвратяване и установяване на дискриминация при заплащането, включително задължение работодателите да посочват възнаграждението или диапазона му още в обявите за работа и забрана да изискват информация за предходни заплати на кандидатите. Предлага се и въвеждане на неутрални по отношение на пола наименования на длъжности в обявите за работа.

Проектът дава право на работниците и служителите да получават информация за разликите в заплащането между жени и мъже, включително средни нива на възнаграждение по категории служители, извършващи еднакъв или равностоен труд. За работодатели с над 100 служители се предвижда задължение да докладват данни за различията в заплащането по пол, а при необоснована разлика от поне 5% да предприемат коригиращи мерки.

Предвижда се и разширяване на правомощията на Комисия за защита от дискриминация, която ще събира, анализира и публикува информация за разликите в заплащането между жените и мъжете, както и ще подпомага работодатели и работници при прилагането на принципа за равно възнаграждение. Измененията въвеждат европейските изисквания за прозрачност в заплащането като инструмент за ограничаване на дискриминацията по пол на работното място - Директива 2023/970.