Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 18 – 22 май 2026

ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДЕЙНОСТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Народното събрание прие Правилник за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание. Правилникът урежда организацията на парламентарната работа, структурата и дейността на постоянните комисии, реда за разглеждане на законопроекти, както и механизмите за участие на граждани, граждански организации и външни експерти в законодателния процес.

Запазва се Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество (предишно наименование – Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество) и обществения съвет към нея.

Не са предвидени и промени относно възможностите граждански организации да подават писмени становища и по собствена инициатива да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите.

Остава нерешен проблемът с липса на формална процедура за провеждане на обществени консултации относно законопроекти предлагани от народни представители (за разлика от законопроектите предлагани от Министерски съвет, които преминават през задължителна обществена консултация по реда на Закона за нормативните актове). Също така е подкрепено предложението срокът, след който законопроект може да се гледа в комисия, да се намали от поне 72 часа на поне 48 часа считано от разпределение на съответния законопроект към комисии. Така в пореден парламент ще има „бърза законодателна писта.“

Комисията по конституционни и правни въпроси публикува доклад за второ гласуване по законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Проектът предвижда създаването на нова Комисия за противодействие на корупцията като независим колективен орган от петима членове, които ще се избират или назначават от различни институции – Народното събрание, президента, Общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС и Висшия адвокатски съвет. Предвижда се ротационно председателство и петгодишен мандат на членовете.

Сред обхванатите от закона лица попадат широк кръг висши публични длъжности – народни представители, министри, магистрати, членове на независими регулатори, кметове, общински съветници, ръководители на държавни предприятия и други длъжностни лица. Законопроектът урежда мерките за превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси, проверка на имуществените декларации и разследване на корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности.

Проектът запазва и разширява възможностите за участие на гражданското общество в процедурите по подбор на членове на комисията. Юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, висши училища, научни организации и професионални организации ще могат да представят становища и въпроси към кандидатите в процедурите по избор от Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет. Предвидени са публични изслушвания, публикуване на документите на кандидатите и задължение на съответните органи да поставят постъпилите въпроси по време на изслушванията.

Група народни представители от ПП „ГЕРБ“ внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, с който се предлага въвеждане на нов раздел „Гарантиране на правата на децата в онлайн среда в зависимост от тяхната възраст“. Проектът предвижда деца под 16 години да могат да използват услуги на социални мрежи, онлайн платформи за споделяне на видеоклипове и други услуги на информационното общество само след изрично съгласие на родител или настойник. За деца под 14 години се предлага задължителна регистрация и използване на такива услуги чрез профил на родител или настойник.

Законопроектът въвежда задължение доставчиците на социални мрежи и онлайн платформи да прилагат технологични средства за проверка на възрастта на потребителите и да водят регистър на лицата под 18 години, които използват услугите им. Предвижда се забрана за обработване и търговско използване на лични данни на непълнолетни за рекламни цели, както и ограничения върху разпространението на съдържание, насочено към деца, когато то може да застраши тяхното физическо, психическо или нравствено развитие. Министерският съвет следва да приеме наредба, която да уреди техническите изисквания за системите за проверка на възрастта и защитата на личните данни.

Предлага се също промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, с която използването на мобилни устройства в училище да бъде ограничено, освен когато е необходимо за образователни цели или по здравословни причини. За доставчици на онлайн услуги, които не изпълняват новите задължения, се предвиждат имуществени санкции в размер от 1 до 5 процента от глобалния им годишен оборот за предходната година, както и възможност за налагане на периодични имуществени санкции до отстраняване на нарушението.

Народни представители от Коалиция „Демократична България“ внесоха обемен законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, който засяга широк кръг въпроси – от целите и принципите на образователната система до оценяването, управлението на училищата и подкрепата за учениците. Сред основните промени са въвеждането на нови принципи като развитие на медийната грамотност, критическото мислене и уменията за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект, както и нов подход към оценяването, при който се поставя акцент върху напредъка и развитието на компетентности, а не единствено върху усвояването на учебно съдържание.

Съществена част от проекта е посветена на образователната интеграция и недопускането на сегрегация. Предвиждат се нови дефиниции за образователна интеграция, десегрегация и образователен медиатор, както и задължения за институциите да прилагат мерки за преодоляване на образователната сегрегация и за осигуряване на равен достъп до качествено образование. Въвежда се и цялостна уредба на т.нар. езикова подкрепа за деца и ученици, които не владеят достатъчно добре български език, включително чрез подготвителни езикови класове и допълнителни форми на обучение.

Законопроектът съдържа и значителни промени в управлението и качеството на образованието. Предвиждат се нови правила за атестиране на педагогическите специалисти, разширяване на правомощията за мониторинг и инспектиране на образователните институции, създаване на информационни системи за проследяване на квалификацията и резултатите, както и възможност за използване на системи с изкуствен интелект в подкрепа на работата на учителите. В проекта са включени и промени, свързани с дейността на детските градини, приема на деца, организацията на учебния процес и взаимодействието между училищата, родителите и местните общности.

Група народни представители от ПП „Възраждане“ внесоха проект на самостоятелен Закон за българския език, който урежда обществените отношения, свързани с употребата, опазването и развитието на българския книжовен език. Законопроектът предвижда държавните органи, органите на местното самоуправление и публичноправните организации да използват българския книжовен език при изпълнение на своите функции, както и във всички официални документи, съобщения и надписи в публичното пространство.

Проектът съдържа специални правила за използването на българския език в медиите, образованието, културния живот и електронната среда. Предвижда се създаване на държавен стандарт за българската форма на кирилицата и изискване държавната и общинската администрация да използват утвърдените шрифтове в официалната си дейност. Законопроектът урежда и случаите, в които може да се използва чужд език, включително при международни договори, научни, културни и образователни прояви, както и в определени случаи на публични изяви и медийно съдържание.

Предлага се към Министерския съвет да бъде създаден Консултативен съвет за българския език, в който да участват представители на научните среди, учители, културни институции и творчески организации. Съветът ще изготвя годишни доклади за състоянието на българския език, ще предлага мерки за неговото развитие и ще организира обществени дискусии по въпроси, свързани с езиковата политика. Законопроектът предвижда и административнонаказателни разпоредби при нарушения на закона, като конкретните санкции следва да бъдат уредени в подзаконов акт на Министерския съвет.

В сфера защита от домашното насилие

Вицепремиерът Гълъб Донев ще ръководи Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие

Министерският съвет определи заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев за председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие. Съветът е постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет, който координира, наблюдава и оценява държавната политика и мерките за противодействие на домашното насилие.

В сфера гражданско общество

Вицепремиерът Иво Христов ще председателства Съвета за развитие на гражданското общество

Министерският съвет определи заместник министър-председателя Иво Христов за председател на Съвета за развитие на гражданското общество. Съветът е консултативен орган за разработването и провеждането на политики за подкрепа на гражданското общество и включва представители на 14 граждански организации от различни сфери на обществения живот. Сред членовете му са организации, работещи в областта на правата на човека, дарителството, младежките политики, образованието, медийната свобода, социалните услуги и опазването на околната среда, включително и Фондация „Български център за нестопанско право“.

Иво Христов е определен за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора

С решение на Министерския съвет заместник министър-председателят Иво Христов е определен за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора. Комисията е създадена по Закона за борба с трафика на хора и координира държавната политика за превенция на престъплението, закрила и подпомагане на пострадалите лица, както и взаимодействието между институциите, ангажирани с противодействието на трафика на хора.

Дата на приключване: 11 юни 2026 г.

Проектът за изменение на Инструкцията за реда за осъществяване на задържане в МВР предвижда разширяване и по-детайлно уреждане на правата на задържаните лица, като за първи път се въвеждат отделни декларации за правата на пълнолетни и непълнолетни задържани. Сред изрично регламентираните права са достъп до адвокат от момента на задържането, право на превод, медицинска помощ, информация за основанията за задържане, уведомяване на близки лица, както и право на обжалване на законността на задържането.

Съществена част от измененията засягат непълнолетните, за които се предвиждат допълнителни процесуални гаранции. Участието на адвокат става задължително независимо от волята на непълнолетния, въвежда се право на достъп до материалите по задържането, задължение за незабавно уведомяване на родител, попечител или социален работник, както и право на придружаване при процесуални действия. Предвижда се и медицински преглед без неоправдано забавяне, отделно настаняване от пълнолетни задържани и засилена защита на личния и семейния живот.

Проектът въвежда и нова декларация за правата на задържано непълнолетно лице, написана на по-достъпен език, както и правила за документиране на упражняването или отказа от права. Измененията целят въвеждане на изискванията на европейската Директива 2016/800 относно процесуалните гаранции за деца, заподозрени или обвиняеми в наказателни производства.

Дата на приключване: 02 юни 2026 г.

Проектът на Министерството на труда и социалната политика за изменение на Закона за защита от дискриминация предвижда нови правила за предотвратяване и установяване на дискриминация при заплащането, включително задължение работодателите да посочват възнаграждението или диапазона му още в обявите за работа и забрана да изискват информация за предходни заплати на кандидатите. Предлага се и въвеждане на неутрални по отношение на пола наименования на длъжности в обявите за работа.

Проектът дава право на работниците и служителите да получават информация за разликите в заплащането между жени и мъже, включително средни нива на възнаграждение по категории служители, извършващи еднакъв или равностоен труд. За работодатели с над 100 служители се предвижда задължение да докладват данни за различията в заплащането по пол, а при необоснована разлика от поне 5% да предприемат коригиращи мерки.

Предвижда се и разширяване на правомощията на Комисия за защита от дискриминация, която ще събира, анализира и публикува информация за разликите в заплащането между жените и мъжете, както и ще подпомага работодатели и работници при прилагането на принципа за равно възнаграждение. Измененията въвеждат европейските изисквания за прозрачност в заплащането като инструмент за ограничаване на дискриминацията по пол на работното място – Директива 2023/970.

Специалният докладчик на ООН търси информация за младежкия активизъм и свободата на сдружаване

Източник: Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека

Специалният докладчик на ООН по свободата на мирни събрания и сдружаване обяви покана за предоставяне на информация във връзка с подготвян тематичен доклад за младежкия активизъм, поколението Gen Z и бъдещето на гражданското пространство, който ще бъде представен пред Общото събрание на ООН през октомври 2026 г. Крайният срок за изпращане на становища е 5 юни 2026 г.

Докладът ще разглежда ролята на младежките движения, организации и протести, както и предизвикателствата пред упражняването на правото на мирни събрания и сдружаване. Търсят се примери и информация от граждански организации, академични среди, млади активисти и държавни институции относно ограниченията пред младежкото участие, достъпа до финансиране, дигиталните рискове, участието в процесите на вземане на решения и защитата на младите активисти от репресии и стигматизация.

Сред поставените въпроси са и теми с пряко значение за гражданския сектор, включително ролята на утвърдените неправителствени организации в подкрепа на младежките движения, въздействието на ограниченията върху социалните мрежи, участието на млади хора в обществения живот и необходимите законодателни и политически мерки за гарантиране на отворено и безопасно гражданско пространство за младите хора.