Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 26.06. – 03.07. 2026

В Обществения съвет могат да участват организации, които:

- Са регистрирани поне 3 години преди подаване на заявлението;

- Развиват дейност в една от 21 области на компетентност, посочени в Правилата за избор на членове на Съвета;

- Нямат публични задължения. Парламентът ще изисква служебно справки от НАП за липса на задължения. Ако такива се установят със справката, ще се дава срок на съответната организация да ги отстрани.

При заявяване на участие се подават:

1. Заявление по образец;

2. Актуално състояние (само за непререгистрирани в ТРРЮЛНЦ);

3. Копие на решение на управителен орган за участие в Съвета;

4. Резюме на основните инициативи на организацията през последните 3 години, както и приоритетите ѝ в областта на компетентност, за която се заявява като член;

5. Собственоръчно подписана декларация за липса на задължения съгласно чл. 87, ал. 6 Данъчно – осигурителния кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал.1 и 3 , чл. 9а, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси.

Документите могат да бъдат изпратени по електронен път на адрес: 52_kpugvgo@parliament.bg или на хартиен носител на следния адрес: Народно събрание на Република България, Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, гр. София 1169, пл. „Княз Александър I“.

В края на юни беше публикуван проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Анализът на предвидените разходи показва, че по бюджетното перо „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“ са заложени 111,1 млн. евро, което представлява намаление с 5,6 млн. евро спрямо държавния бюджет за 2025 г. Средствата са разпределени между Министерския съвет и още девет министерства.

Най-голямо намаление се предвижда в бюджета на Министерския съвет – с близо 5 млн. евро по-малко спрямо предходната година, като основната част от средствата – 35,1 млн. евро – са предназначени за политиката в областта на правото на вероизповедание. Намаление е предвидено и в бюджетите на Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването, докато увеличение се наблюдава единствено в бюджета на Министерството на младежта и спорта, където средствата по това перо нарастват с малко над 1 млн. евро.

Значителна част от средствата по това бюджетно перо не са насочени към гражданския сектор в тесния смисъл. В общата сума са включени субсидиите за вероизповеданията и политическите партии, както и финансирането на спортни клубове и федерации чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. За някои администрации липсва информация за конкретните бенефициери на част от предвидените средства, а при други са установени разлики между общия размер на средствата и изрично посочените получатели, което затруднява проследяването на разходите.

Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове прие Правила за организацията и дейността на Обществения съвет към комисията, както и решение за определяне на неговия състав. Съветът е уреден като постоянно действащ консултативно-експертен орган, който ще подпомага парламентарния контрол по въпросите на Европейския съюз, управлението на европейските средства и взаимодействието с гражданското общество.

Общественият съвет включва представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерация на труда „Подкрепа“, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Националното сдружение на общините в Република България, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (катедра „Европеистика“), Университета за национално и световно стопанство, както и на следните неправителствени организации и професионални асоциации: Съюз на юристите в България, ПанЕвропа България, Европейски съвет за външна политика – София, Институт за икономика и международни отношения, Фондация „Европейски институт“, Институт за социална интеграция, Институт за икономическа политика, Център за европейски и международни изследвания, Българско дипломатическо дружество, Българска асоциация за европейско право, Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми (БАБЕП), Сдружение за подпомагане на малкия и средния бизнес – Обединени Бизнес Клубове, Сдружение „Рафаел – инфо, култура и туризъм“, СНЦ „Непознатите“, Българската асоциация по управление на проекти (БАУП), Националното сдружение на общинските експерти по управление на проекти, Българския институт за правни инициативи (БИПИ), BESCO – Българската предприемаческа асоциация, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) към УНСС, Студентския дипломатически клуб и Клуб „Европеистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Съветът ще изготвя становища и препоръки по предложения за актове на Европейския съюз, националните позиции на България, изпълнението на европейските програми и управлението на средствата от европейските фондове. Правилата предвиждат още създаване на работни групи, участие на външни експерти и формиране на Почетен колегиум от личности с доказан принос в областта на европейската интеграция.

Законопроектът за регистрация на чуждестранните агенти, внесен от народни представители от ПП „Възраждане“, е разпределен за разглеждане във водещата Комисия по правни въпроси, както и в Комисията по културата и медиите, Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество и Комисията по бюджет и финанси.

Законопроектът предвижда създаването на публичен електронен регистър към Министерството на правосъдието за физически и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, които получават материално подпомагане от чужбина и извършват дейности, свързани с формиране на обществено мнение, публично разпространяване на информация, кампании, обучения, проекти или други дейности с обществена цел. Предлага се регистрация при получаване на чуждестранно финансиране над 1000 евро за една данъчна година, като от обхвата на закона са изключени средствата от Европейския съюз.

Проектът предвижда регистрираните лица да бъдат вписвани като „чуждестранни агенти“ в публичен регистър, задължително да обозначават този статут в своите публикации и интернет страници и въвежда редица ограничения върху дейността им, включително забрана за извършване на определени дейности в образователни институции, Българската академия на науките, обекти, свързани с националната сигурност, както и ограничения за участие в политическа дейност, лобиране и предизборна агитация.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от народни представители от ПП „ГЕРБ“, е разпределен за разглеждане във водещата Комисия по образованието и науката, както и в Комисията по труда, демографската и социалната политика и Комисията по правни въпроси.

Законопроектът предлага изменения в уредбата на приобщаващото образование и подкрепата за личностното развитие на децата и учениците. Предвижда се въвеждането на нови понятия, сред които „ниво на интензивност на подкрепата“, „пространство за допълнителна подкрепа“, „супервизия“ и „мониторинг на приобщаващото образование“, както и промени в правилата за предоставяне на обща и допълнителна подкрепа.

Проектът предвижда още промени в състава и функциите на екипите за подкрепа за личностно развитие, възможност за участие на специалисти от социалните услуги, въвеждане на право на супервизия за педагогическите специалисти, регламентиране на предоставянето на социални услуги в детски градини и училища, както и изменения в организацията на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и в правилата за събиране на информация и мониторинг на приобщаващото образование.

Дата на приключване: 27 юли 2026 г.

Министерството на правосъдието публикува проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага въвеждане в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз. Законопроектът създава нова глава в Наказателния кодекс – „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, и въвежда легална дефиниция на понятието „ограничителна мярка на Европейския съюз“.

Проектът предвижда наказателна отговорност за широк кръг действия, извършени в нарушение на санкциите на ЕС, включително предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на санкционирани лица, неизпълнение на задължения за замразяване на активи, извършване на забранени сделки, нарушения на ограниченията при търговията със стоки, оръжия и изделия с двойна употреба, както и неизпълнение на задължения за предоставяне на информация на компетентните органи. Предвидени са наказания лишаване от свобода, глоби, конфискация на имущество и по-високи санкции при квалифицирани състави. Законопроектът урежда и изключения за хуманитарна помощ и за дейността на адвокатите при упражняване на професионалните им функции.

С проекта се предлагат и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за административните нарушения и наказания, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Предвижда се нарушенията на ограничителните мерки на ЕС да бъдат включени в обхвата на защитата на подателите на сигнали, както и въвеждане на имуществена отговорност за юридическите лица, извлекли облага от такива престъпления.

Дата на приключване: 05 август 2026 г.

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на постановление на Министерския съвет за закриване на Съвет „Партньорство за здраве“ – консултативен орган към Министерския съвет, създаден през 2015 г. с цел да подпомага разработването и провеждането на политики в областта на общественото здравеопазване и да осигурява участие на институции, съсловни организации, пациентски организации и други заинтересовани страни в процеса на формиране на здравните политики.

Дата на приключване: 30 юли 2026 г.

Министерството на труда и социалната политика публикува проект на Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г., който отчита изпълнението на държавната политика по равнопоставеност и на Националния план за действие за периода 2025–2026 г. Докладът обобщава информация за предприетите мерки от държавните институции и организациите, участващи в изпълнението на политиката.

Документът разглежда напредъка в пет основни области - участие на жените на пазара на труда, намаляване на различията в заплащането, участие във вземането на решения, превенция на насилието, основано на пола, и преодоляване на половите стереотипи. Представени са още дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, добри практики и препоръки за бъдещи политики.

Обнародвано е решението, с което се приемат промени в състава на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. С решението Васка Милушева от ПП „Прогресивна България“ е освободена като член на комисията.

На нейно място за член на комисията е избрана Павлина Ковачева от същата партия. Промяната засяга персоналния състав на комисията, без да променя нейните правомощия и функции.

Обнародван е Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. С измененията се въвеждат нови правила за избора на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към ВСС, включително изисквания за професионалните и нравствените качества на кандидатите, приемане на правила за оценяването им от Народното събрание и разширени правомощия на парламентарната комисия да извършва проверки и да изисква информация в хода на процедурите.

Законът предвижда още ограничения върху правомощията на Висшия съдебен съвет и Инспектората към ВСС след изтичане на мандата им, като се ограничава възможността да приемат решения с траен кадрови или организационен ефект до избирането на нов състав. Въвеждат се и правила за започване на нова процедура, когато Народното събрание не успее да избере всички членове на ВСС или Инспектората, както и изисквания за публично видеонаблюдение при преброяването на гласовете при изборите за членове на ВСС от професионалната квота.

С промените се уреждат и редица въпроси, свързани с дисциплинарната отговорност на магистратите, временното изпълнение на функциите на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, съдебния контрол върху решенията на ВСС, както и организацията на предстоящите избори за нов състав на Висшия съдебен съвет. Законът влиза в сила от деня на обнародването му.

На 1 юли 2026 г. European Center for Not-for-Profit Law (ECNL) и D-Hub публикуваха практическо ръководство „Resisting Restrictive Laws: A Practical Guide for Democracy Defenders“, насочено към организации на гражданското общество, граждански активисти и защитници на демокрацията. Публикацията разглежда нарастващата тенденция в различни държави към приемане на законодателни мерки, които ограничават свободата на сдружаване, свободата на мирни събрания и участието на гражданите в обществения живот.

Ръководството анализира най-често срещаните видове ограничителни закони, сред които т.нар. закони за „чуждестранните агенти“, прекомерни ограничения върху протестите, разширени правила за лобиране и разпоредби, оправдавани с аргументи за прозрачност или национална сигурност. Освен правен анализ и международни стандарти, публикацията представя практически стратегии за национално и международно застъпничество, ефективна комуникация, мобилизиране на общности и адаптиране към нова правна среда, когато подобни закони бъдат приети.

Авторите посочват, че в редица държави гражданските организации успешно са предотвратили, забавили или ограничили действието на подобни законодателни инициативи чрез ранно наблюдение на законодателния процес, координирани застъпнически действия и обществена мобилизация. Ръководството събира на едно място добри практики и ресурси, които могат да бъдат използвани от организации, изправени пред подобни законодателни инициативи.

През периода представители на Съвета на Европа проведоха срещи с български институции, посветени на защитата на правата на човека и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Министърът на правосъдието Николай Найденов обсъди с комисаря по правата на човека Майкъл О’Флаърти въпроси, свързани с правата на възрастните хора в социалните институции и жилищните права на ромите, а вицепрезидентът Илияна Йотова проведе среща с генералния директор по правата на човека и върховенството на правото към Съвета на Европа Джанлука Еспозито.

По време на разговорите българските представители представиха предприетите законодателни и институционални мерки за защита на уязвими групи, както и напредъка по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Специално внимание беше отделено на изпълнението на решенията по групата дела „ОМО Илинден срещу България“, като беше подчертано, че страната е предприела мерки за гарантиране на свободата на сдружаване и за улесняване на регистрацията на сдружения.

За повече по „ОМО Илинден срещу България“ може да прочетете тук.