Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 06 – 10.07.2026 г.

14 юли 2026 г.Правни

ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДЕЙНОСТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

В сфера пряко участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество

До 24 юли НПО могат да подават заявления за участие в Обществения съвет към парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество .

В Обществения съвет могат да участват организации, които:

Са регистрирани поне 3 години преди подаване на заявлението;
Развиват дейност в една от 21 области на компетентност, посочени в Правилата за избор на членове на Съвета;
Нямат публични задължения. Парламентът ще изисква служебно справки от НАП за липса на задължения. Ако такива се установят със справката, ще се дава срок на съответната организация да ги отстрани.

При заявяване на участие се подават:

Заявление по образец;
Актуално състояние (само за непререгистрирани в ТРРЮЛНЦ);
Копие на решение на управителен орган за участие в Съвета;
Резюме на основните инициативи на организацията през последните 3 години, както и приоритетите ѝ в областта на компетентност, за която се заявява като член;
Собственоръчно подписана декларация за липса на задължения съгласно чл. 87, ал. 6 Данъчно – осигурителния кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал.1 и 3 , чл. 9а, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси.

Документите могат да бъдат изпратени по електронен път на адрес: 52_kpugvgo@parliament.bg или на хартиен носител на следния адрес: Народно събрание на Република България, Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, гр. София 1169, пл. „Княз Александър I“.

В сфера изборен процес

Внесени са три законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс

В Народното събрание са внесени три законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс от парламентарните групи „Прогресивна България“, „Продължаваме Промяната“ и „Възраждане“, които предлагат различни промени в организацията на изборния процес, начина на гласуване и работата на изборната администрация.

Законопроектите на „Прогресивна България“ и „Продължаваме Промяната“ предвиждат възстановяване на машинното гласуване като основен способ за упражняване на избирателното право и отпадане на ограниченията за разкриване на избирателни секции извън страната. Наред с това те съдържат предложения за дигитализиране на изборния процес чрез електронни избирателни списъци, сканиране на документите за самоличност, нови правила за обработване на данните от машинното гласуване, както и промени в организацията и правомощията на Централната избирателна комисия. Законопроектът на „Прогресивна България“ включва още възстановяване на 31 многомандатни изборни района, приравняване на социалните мрежи към медийни услуги за целите на изборното законодателство и завишаване на санкциите за нарушения на правилата за предизборна агитация.

Законопроектът на „Възраждане“ също предлага машинното гласуване да бъде основен начин за гласуване, но съдържа и по-широк пакет изменения, свързани с организацията на изборния процес. Сред тях са промени в състава и мандата на Централната избирателна комисия, нови изисквания към членовете ѝ, изменения в работата на районните и общинските избирателни комисии, въвеждане на видеонаблюдение и видеозаснемане при приемането и обработката на изборните протоколи, както и нови правила за преброяване на гласовете, гласуването с подвижна избирателна кутия, участието на наблюдатели и административнонаказателната отговорност при нарушения на изборното законодателство.

В сфера наказателно право и съдебна система

Предложени са промени в Наказателно-процесуалния кодекс

Народни представители от парламентарната група „Демократична България“са внесли законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Проектът предлага обвиняемият да може да поиска съдът да разреши разгласяване на материали от досъдебното производство, въвежда задължение за публикуване на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство, за прекратяване и за спиране на наказателни производства, както и на информация за удължаването на сроковете за разследване.

В сфера закрила на детето

Народни представители от парламентарната група на ГЕРБ–СДС са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, с който се предлага въвеждането на специален режим за защита на децата в онлайн среда.

Законопроектът предвижда забрана за деца под 16 години да създават и използват профили в социални мрежи и платформи за споделяне на видеоклипове, като достъпът им ще се удостоверява чрез национално мобилно приложение „Дигитален портфейл“. За лицата над 16 години се предлагат технически ограничения, включително изключване на алгоритмите за препоръчване на съдържание, забрана за персонализирана реклама и ограничаване на достъпа до социалните мрежи в часовия диапазон от 23:00 до 06:00 часа.

Предвиждат се още задължения за доставчиците на социални мрежи и платформи за споделяне на видеоклипове да внедрят механизми за проверка на възрастта, да извършват периодични проверки на профилите, да подават декларации за изпълнение на законовите изисквания, както и създаване на публичен регистър към Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера пререгистрация на юридически лица с нестопанска цел

Министерският съвет одобри законопроект за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел

Министерският съвет одобри законопроект за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с който се предлага удължаване на възможността за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел, останали вписани в съдебните регистри. Законопроектът възпроизвежда проектът от 2025 г., като единствената съществена промяна е удължаването с една година на предвидените срокове за пререгистрация и последващо заличаване на непререгистрираните организации.

Предвижда се нов срок за пререгистрация до 31 декември 2027 г., след който дейността на непререгистрираните организации ще се счита за прекратена и в регистър БУЛСТАТ ще бъде отбелязван статут „неактивен“. Законопроектът урежда и специален ред за ликвидация на тези организации, включително по инициатива на заинтересовани лица или държавни органи, както и окончателното им заличаване след 31 януари 2031 г., вместо предвидения в проекта от 2025 г. срок до 31 януари 2030 г.

В сфера социална политика

Призната е нова национално представителна организация на хората с увреждания

Министерският съвет прие решение, с което признава Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания“ за национално представителна организация на хората с увреждания по реда на Закона за хората с увреждания. Националната представителност се признава за срок от четири години, считано от 8 юли 2026 г.

ОБЩЕСТВЕНИ КОНСТУЛТАЦИИ

В сфера социални услуги

Дата на приключване: 09 август 2026

Общините Ловеч и Луковит публикуваха проектите на годишните си планове за социалните услуги за 2027 г.

Общините Ловеч и Луковит публикуваха за обществено обсъждане проектите на годишните си планове за социалните услуги през 2027 г., изготвени в съответствие със Закона за социалните услуги и Националната карта на социалните услуги. И двата проекта предвиждат предоставянето на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, като планират промени в капацитета на отделни услуги съобразно установените местни потребности.

В проекта на Община Ловеч се предлага увеличаване на капацитета на услугата „Информиране и консултиране“, докато останалите социални услуги запазват досегашния си обхват. В Община Луковит се предвижда разширяване на капацитета на няколко специализирани социални услуги, включително „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Терапия и рехабилитация“, поради установена необходимост от повече места за потребители.

В сфера наказателен кодекс

Дата на приключване: 27 юли 2026 г.

Предлагат се промени в Наказателния кодекс във връзка с нарушаването на ограничителните мерки на Европейския съюз

Министерството на правосъдието публикува проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага въвеждане в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз. Законопроектът създава нова глава в Наказателния кодекс – „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, и въвежда легална дефиниция на понятието „ограничителна мярка на Европейския съюз“.

Проектът предвижда наказателна отговорност за широк кръг действия, извършени в нарушение на санкциите на ЕС, включително предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на санкционирани лица, неизпълнение на задължения за замразяване на активи, извършване на забранени сделки, нарушения на ограниченията при търговията със стоки, оръжия и изделия с двойна употреба, както и неизпълнение на задължения за предоставяне на информация на компетентните органи. Предвидени са наказания лишаване от свобода, глоби, конфискация на имущество и по-високи санкции при квалифицирани състави. Законопроектът урежда и изключения за хуманитарна помощ и за дейността на адвокатите при упражняване на професионалните им функции.

С проекта се предлагат и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за административните нарушения и наказания, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Предвижда се нарушенията на ограничителните мерки на ЕС да бъдат включени в обхвата на защитата на подателите на сигнали, както и въвеждане на имуществена отговорност за юридическите лица, извлекли облага от такива престъпления.

В сфера здравеопазване и гражданско участие

Дата на приключване: 05 август 2026 г.

Предлага се закриване на Съвет „Партньорство за здраве“

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на постановление на Министерския съвет за закриване на Съвет „Партньорство за здраве“ – консултативен орган към Министерския съвет, създаден през 2015 г. с цел да подпомага разработването и провеждането на политики в областта на общественото здравеопазване и да осигурява участие на институции, съсловни организации, пациентски организации и други заинтересовани страни в процеса на формиране на здравните политики.

АНАЛИЗИ И ПУБЛИКАЦИИ

Източник: БЦНП

Защо не е нужен Закон за регистрация на чуждестранните агенти

Българският център за нестопанско право (БЦНП) публикува анализ на внесения законопроект за регистрация на „чуждестранните агенти“, в който проследява развитието на инициативата от 2022 г. насам и представя аргументи защо предложената уредба не е необходима за постигане на заявената цел за прозрачност. Законопроектът предвижда създаване на публичен регистър и обозначаване на лица като „чуждестранни агенти“, без да изисква доказване, че те действат от името или в интерес на чужд субект, а единствен критерий за регистрация е получаването на чуждестранно финансиране над определен праг.

Проектът въвежда редица ограничения за регистрираните лица, включително забрани за определени дейности, и дублира съществуващи механизми за финансова отчетност и прозрачност, предвидени в действащото законодателство. Подобни законопроекти са били внасяни многократно в Народното събрание през последните години, без да бъдат приети.

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal

Сходни публикации

10 август 2026 г. Правни

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 06 – 10.07.2026 г.

Сходни публикации

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 03 – 07.08.2026

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 27 – 31 юли 2026

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 20 – 24.07. 2026 г.