Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
19



Проектозаконът за училищното образование бе представен на Кръгла маса в Парламента

Правна
„Реформата в образованието – основа за икономическото развитие на България" бе темата на Кръгла маса, проведена в Народното събрание на 4 декември. В нея участваха над 160, представители на всички професионални гилдии, свързани с образованието – учители, директори, унверситетски преподаватели, депутати от Комисията по образование и наука, както и родителски организации. Участниците бяха приветствани от Йорданка Фандъкова (кмет на Община София), проф. Урсула Менле (председател на фондация „Ханс Зайдел"), Томислав Дончев (Вицепремиер по европейските фондове и икономическото развитие) и Ваня Кастрева (Заместник-министър на образованието и науката).

Очаквано, проектозаконът за предучилищното и училищното образование се превърна в център на проведената дискусия. Г-жа Фандъкова припомни, че той бе изработен след дълги дискусии с всички заинтересовани страни през периода 2010-13 г., като бе одобрен на първо четене от 31-то Народно събрание, както и на второ четене в тогавашната Комисия по образование, като броени дни не достигнаха за окончателното му приемане. Тя пожела обновената версия на законопроекта да бъде одобрена на първо четене до края на настоящата година.

Председателят на парламентарната Комисия по образование Милена Дамянова представи законопроекта. Тя подчерта консенсусния му характер (изработен е след дълги дискусии с всички заинтересовани страни), както и желанието чрез него да се постави на нова основа цялата система на българското предучилищно и училищно образование, като ученикът се превърне в реален център на целия учебен процес. Законът ще бъде дескриптивен, т.е. голям като обем, но без Правилник за прилагане, а Държавните образователни стандарти ще бъдат единствената нормативна рамка, прилагаща закона, подчерта г-жа Дамянова. В резултат от проведените дискусии в 41-то Народно събрание допълнихме още един стандарт – за българския език. Също така задължителното предучилищно образование ще започва от 5-годишна възраст, а не от 4, което бе една от спорните теми преди две години, посочи още председателят на парламентарната комисия. Тя наблегна и на други иновативни елементи – напр. това, че е предвидена добавка за присъщи разходи за всяко училище, вместо настоящия допълнителен компонент от формулата: т.е. присъщите разходи ще бъдат получавани от държавния бюджет, а не чрез преразпределяне на еднните разходни стандарти, което ощетява по-големите училища.

В последвалата дискусия се включиха много от участниците – представители на УНИЦЕФ, Национална мрежа за децата, Асоциация „Родители" и други родителски организации. Деян Колев от Център „Амалипе" изрази удовлетвореност от това, че е предвиден стандарт за гражданско и интеркултурно образование, който ще зададе цялостната рамка на процеса на образователна интеграция: така учители и директори ще имат ясна посока за своите усилия, както и механизми за финансова подкрепа на интеграционната политика на уччилищно ниво. Сред принципите на предучилищното и училищното образование са включени равния достъп, недискриминацията и запазването на етнокултурното многообразие, а чл. 97 забранява обособяването на паралелки с деца от един етнос в етнически смесените училища. Това е изключително важно, тъй като легитимира усилията за десегрегация и е в съзвучие с българската национална образователна традиция – децата от различните етноси да учат заедно в една и съща класна стая, подчерта Колев. Той посочи две неща, които са необходими за подобряването на проектозакона между първо и второ четене. Едното е да се предвиди забрана за обособяване на училища с ученици само от един етнос, ако в съответното населено място живеят деца от различни етноси. Така ще се стопира процеса на вторична сегрегация (т.е. обособяването на „ромски" училища") в големите градове и дори по-малките градчета, без да се засягат училищата, които са единствени в дадено населено място, аргументира се Колев. Вторият важен въпрос е свързан с новата образователна структура: дали 8 клас да премине в средното образование (както се предлага) и ако това се случи – какви механизми да бъдат въведени, за да се гарантира запазването и качеството на образование в училищата в малките населени места. Вземането на 8-ми клас от основните училища ще доведе не само до падането на броя на учениците в тях, но и до невъзможност на повечето от учителите в прогимназиален етап да формират пълен норматив само с един предмет, посочи Колев. Ако не бъдат въведени защитни механизми, много от селските училища ще бъдат закрити или ще предлагат образование на много ниско ниво (с учители, преподаващи по 2-3 предмета), което е в пълен разрез с тенденциите за модернизация на училищното образование. Затова е необходим реален дебат и намирането на необходимия баланс.    
Източник: Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", 06 декември 2014

 

 

Сходни публикации

11.03.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (25 февруари -  8 март 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (25 февруари - 8 март 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...

27.02.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (11 - 22 февруари 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (11 - 22 февруари 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...

12.02.2019
Важно за всички ЮЛНЦ Важно за всички ЮЛНЦ

До 15 февруари 2019 г. ЮЛНЦ трябва да изпратят до ДАНС план за обучения на служителите си в изпълнение ...