Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
23



България е на път да направи крачка напред в усилията за признаване на човешките права на хората с увреждания

Правна
През месец ноември 2014г. Министерството на правосъдието публикува на интернет страницата си предложения за изменение на съществуващата система на запрещението в България. Предложенията са систематизирани в проект на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа (ЗФЛМП), който има за цел да отмени действащия Закон за лицата и семейството, приет в началото на 50те години на миналия век. Текстът на проектозакона предвижда изцяло нова система от мерки, чрез които пълнолетни хора с псично-здравни проблеми или интелектуални затруднения да могат да упражняват основни свои човешки права съобразно собствените си желания и предпочитания.

Проектът на новия закон изоставя старата концепция за „отнемане на дееспособността",   според която неспособните да се грижат за своите работи поради „душевна болест или слабоумие" се приравняват на малолетни или непълнолетни т. е. някой друг вместо тях, но за тяхна сметка упражнява правата им. Така се въвежда концепцията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (ратифицирана от България в началото на 2012 г.), че упражняването на правата е присъщо качество на всяко човешко същество, също както и възможността за тяхното придобиване.

Подкрепата и защитата за хората с психо-социални проблеми и интелектуални затруднения, целени от новите мерки, се основават на връзките на доверие с други хора; връзки, които всеки един човек е способен да изгради около себе си. Другата важна промяна, която се предвижда е изоставянето на подхода, че подкрепата следва да се основава на  „най-добрият интерес на човека" (разбиран, като критерий, преценяван от околния свят съобразно неговите собствени разбирания). Вместо него, проектът изисква търсенето на най-добрата интерпретация на желанията и предпочитанията на конкретното лице в конкретната ситуация. Гаранцията за това е именно доверителната връзка между нуждаещият се от подкрепа и довереното му лице, което му помага в набавянето на предварителна информация и анализирането на последиците от дадено решение, с правни последици.
   
Законопроектът предвижда активна роля на съда като независим орган, който да следи за наличието на доверителна връзка и да бъде гарант, че при упражняването на човешките права, желанията и предпочитанията на хората се зачитат от всеки. На следващо място е предвидена възможност хората с психо-социални проблеми и интелектуални затруднения да търсят защита на своите права пред съд във всеки един случай. Нещо което към момента, поради запрещението и отнемането на дееспособност на тази група хора, липсва и за което България е упреквана и глобявана (например делото Станев срещу България пред Европейския съд по правата на човека).

Мерките в проекта са регламентирани по начин, че да бъдат възможно най-достъпни и гъвкави според нуждите на човека и динамиката на неговия социален живот. Примери в тази посока са договорът за подкрепено вземане на решения и т. нар. предварителни декларации и пълномощни – механизми, чрез които самото лице заявява с кого има доверителна връзка и на кого разчита да му оказва подкрепа при упражняване на конкретни права в определени от него житейски ситуации.

По повод публикувания законопроект и като част от Програма „Следваща стъпка", Български център за нестопанско право (БЦНП) стартира серия от дискусии с представители на различни групи, за които предвидените мерки имат значение. До момента е проведена една среща с членове на Националната организация на потребителите на психично-здравни. До средата на февруари ще се проведат аналогични дискусии и с родители на младежи с аутизъм и интелектуални затруднения, с организации на хора с алцхаймер и деменция, с представители на професионални общности като психиатри, съдии, социални работници. Целта на срещите е да се даде възможност на лицата, които ще бъдат пряко засегнати от бъдещия Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, да споделят своя личен опит, предложения и коментари по текстовете.
Източник: Български център за нестопанско право, 24 януари 2015