Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
18



Обществена консултация по проект на Отчет за 2018 г. за изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие

Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) e разработен на основание на РМС № 625 от 22.08.2006 г. и на Протоколно Решение по Протокол № 4 от заседание на Министерския съвет от 01.02.2012 г.

Като положителни тенденции през 2018 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, задържането на очакваната средна продължителност на живота, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните-членки на  Европейския съюз, увеличаването на броя на сключените бракове, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот. 

По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%.

Подобно на предходните години, намалението на населението през 2018 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на отрицателния естествения прираст населението намалява с 46 329  души, а в резултат на  механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) с още 3 666 души.

Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. – 10.4‰, а през 2017 г. –6.4‰.

Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 4.1 процентни пункта.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.8 години в края на 2018 година.

Тревожна е тенденцията при възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) показва, че към 31.12.2018 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 66 влизащи в трудоспособна възраст. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени. През 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 013 лв. и нараства с 7,6% спрямо 2017 година. За периода 2009 - 2018 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава близо 1.6 пъти. Реалните доходи[1] на домакинствата нарастват с 7,3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2011 г. – 138,1%.

Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията.

 

Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления, вкл.:

* Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата.

* Подобряване на репродуктивното здраве на населението.

* Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението.

* Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност.

* Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика.

* Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.

* Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.

* Развитие на солидарност между поколенията.

* Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи.

* Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи.

* Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

* Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата. 

Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) съдържа четири части. Част І проследява основните тенденции в демографското развитие на Европейския съюз и на Република България през 2018 г. В Част ІІ са представени основни структури на населението и особеностите на развитие на качеството на човешките ресурси. Част ІІІ се отнася до управлението на демографските промени и трансформиране на демографските предизвикателства в нови възможности за устойчиво развитие. В Част ІV е представен същинският отчет за изпълнението през 2018 г. на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) и са описани мерките и дейностите, предприети и изпълнявани от отговорните институции и академична общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика.

Демографската политика е ориентирана към използване на всички реалистични  възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси.



[1] Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени.


За повече информация, мнения и становища посетете Портала за обществени консултации.


Мониторингът на законодателство и обществени консултации и свързаните с него публикации се извършва с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg), проект „За гражданите и техните организации", изпълняван от фондация ПАЦЕП, фондация БЦНП и фондация 42. Цялата отговорност за съдържанието на материалите се носи от авторите им и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България.