Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
16



Как да научим децата да четат книги и да ги обичат?

Разкази за НПО
Как да научим децата да четат книги и да ги обичат?
В този разказ ще намерите практически съвети по въпроса от майка, на която можете да се доверите напълно. Тя е превърнала тази своя лична кауза в професионална и дори е основала фондация, чиято мисия е да насърчава четенето при децата и развитието на  детско-юношеската литература у нас. Днес работата на екипа от съмишленици достига до хиляди деца от цялата страна. Подкрепят ги много учители и библиотекари, които виждат смисъла и резултатите от това, което фондацията прави.

Представям ви Валентина Стоева - Вал и фондация „Детски книги" - www.detskiknigi.com Вал си е поставила за цел да убеди колкото се може повече деца, че четенето е полезно и забавно. Желае един ден българските читатели да имат безпроблемен достъп до модерните книги чрез библиотеките, а четенето и грамотността да бъдат на почит в обществото.

Плановете й обикновено са широкомащабни. Много е горда с кампаниите, които координира пряко – „Читателска щафета" и Наградата за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно". С радост носи званията „Посланик на библиотеките" (2013 г., ББИА) и „Рицар на книгата" (2015 г., АБК).

За кампаниите обаче ще разкажа малко по-късно. Първо съветите на Вал, защото знам, че ще бъдат важни за всеки родител, който се интересува от темата. Съветите са проверени. Работят! Като се започне от детството на Вал и нейната любов към книгите, запалена от баба й, премине се през двете й деца и се стигне до хилядите хлапета от цялата страна, които среща през годините.

Съвети за отглеждане на истински читатели


Защо децата трябва да четат? Умението за четене е основен елемент на грамотността и най-важна предпоставка за високо качество на живот по-късно.

Ако едно дете на пет години има нагласа да чете, то по-нататък много по-лесно ще се справя с усвояването на материала в училище и по време на образованието си въобще, а оттам вероятността да е по-успешен човек или студент е по-голяма. До 5-годишна възраст това умение се определя от възможността детето да се докосва до повече книги. Затова съветът е родителите да започнат изграждането на детска библиотека още от бебешка възраст. Например на децата, които вкъщи нямат библиотека и не са виждали книги, им е много по-трудно да се справят с четенето в първи клас. 

1. Четете на детето от възможно най-ранна (бебешка) възраст. Преди да стане читател, детето е слушател. Четете от самото раждане поне 15 минути дневно. Правете книгите част от живота му. Нека то да расте заобиколено от книгите и словото.

2. Водете го в библиотеки и книжарници. Тези места се развиват и днес не са просто хранилища или магазини за книги, а центрове за информация и знание. Децата винаги реагират много добре на тези посещения. А и вкъщи никога не можем да имаме толкова книги, колкото има в една библиотека.

3. Никога не поставяйте книгата като противовес на нещо, което детето харесва. Например, когато детето се научи да чете, приказките за лека нощ спират, защото родителите обикновено казват „Ти си голям, вече можеш да си прочетеш сам приказката". Това е момент, в който детето може да намрази четенето, защото книгата става причина за липсата на приятната компания на мама или татко вечер. „Ако пожелае да му почетете, не му отказвайте" – категорична е Вал.

4. Също е много погрешно родителят да казва „Имаш задължителни книги. Първо трябва да прочетеш тях". „Често срещам родители, които ми казват: „Той много обича да чете еди-коя си поредица, но са му дали списък със задължителни книги. Не знам какво да правя". Според Вал до четвърти клас задължителните списъци с книги са излишни, защото в този период е важно да се развие умението за четене, а то става само чрез книгите, които са интересни за децата. Разбира се, от пети клас нагоре произведенията в летните списъци са важни за матурите, но до тогава според нея четенето трябва да бъде абсолютно забавление за децата. 
Доказано е, че 6 минути четене на ден по желание е равно на 68 процента по-малко стрес.



5. „Прочети пет страници, тогава ще играеш." Грешка! Тогава книгата се превръща във враг. При повечето деца това въобще не работи, а само ги отблъсква. Нека четенето бъде удоволствие, не наказание.

6. Еднакво грешно е да не насърчаваме децата да четат и прекалено много да се фокусираме върху  четенето. Например родители, които обичат книгите и много държат на тях, са склонни да подаряват на детето си само книги. Книгите са навсякъде около него, преследват го навсякъде и то в един момент ги намразва. Трябва да има баланс. Книгата трябва да бъде равнопоставена на останалите медии от съвременния живот. 

7. Много родители са против компютърните игри, но има изследване, че популярната игра Майнкрафт (Minecraft)  е накарала много деца, които не са отваряли книга, да се запалят по четеното, защото е трябвало да прочетат ръководствата на играта, за да бъдат по-добри в нея. Така че трябва да използваме всяка възможност и да им покажем, че книгата не е нещо извън света, в който живеем. Тя е част от него и се променя. Ако детето предпочита да чете на компютъра или електронна книга, това също е четене. Същото се отнася за детските списания и комикси. Всяко четене е четене.

„Интересно ми бе да науча, че децата с дислексия, диспраксия, синдром на дефицит на вниманието много по-лесно се справят с нехудожествен текст. Така че трябва да се има предвид от родителите, че  не само художествената литература е важна. Функционалната грамотност, за която всички говорят, че липсва на нашите деца, представлява способност да извличаш и анализираш информация от текст и да правиш преценка. Ако ние даваме само художествена литература, няма да помогнем на децата да станат функционално грамотни" – споделя Вал.

8. Един от проблемите при нечетенето е, че никой не пита детето то какво харесва и иска да чете. Родителите често казват „Това е бебешко, остави го". Ето една от причините децата да не харесват книгите. Те нямат право на избор. Някой винаги обсъжда техния избор и не им се доверява и същевременно ги кара да избират по-сложни текстове, с които те не могат да се справят.

„Понякога има текстове, които не ни се струват достатъчно стойности като възрастни, но нека си признаем, че никой не се родил с изграден добър литературен вкус. Това се развива през целия живот. Важно е да четеш и да се наслаждаваш, за да се развиваш. Прекаленото вдигане на летвата не винаги води до скок, по-скоро води до отказ, при това завинаги" – казва Вал.

9. Не се страхувайте от модерните книги. Те говорят на езика на съвременните деца. Засягат и отговарят на въпроси от съвременността.

Всичко започна като хоби и след това се превърна в кауза

В работата си Вал среща стотици деца от цялата страна, но всичко започва преди шест години, когато дъщеря й Карин става първокласничка. Тогава майката разбира, че детето й се е озовало в среда, в която книгите невинаги са приемани за важни.  „Това бе шокиращо за мен. Тогава разбрах, че това е нещо, по което искам да работя, защото за мен самата книгите са голяма ценност" – споделя Вал. Организира за ученици литературни клубове, в който обсъждат произведенията, изучавани в училище.



Постепенно Вал достига до идеята да работи в по-широк мащаб, защото усилията са едни и същи, а ефектът е по-голям. Така през 2011 г. се появява „Читателска щафета". Това се случва много преди да се появи фондацията. Щафетата предлага на децата списък със съвременни детски книги, които не се изучават в училище, подбрани по строги критерии. В рамките на три месеца читателите трябва да прочетат най-малко три от тях. След това да попълнят хартиен формуляр и да го изпратят по обикновена поща, като формулярът има подпис на учител, родител или библиотекар, гарантиращ, че книгите са прочетени. Първите 500 участника гарантирано получават сертификат и колекционерска значка „Супер читател", а всички писма участват в томбола за награди. Отзвукът от първата щафета бил изключително добър. От родители и учители Валентина разбира, чe са се включили и деца, които до тогава не са обичали да четат книги. „Така разбрахме, че сме на прав път" – спомня си Вал.

„Всичко започна като хоби и след това се превърна в кауза. Но осъществяването на каузите не става без съмишленици. За щастие, в точния момент се появиха и Лора Филипова, и Милена Златарова, а и останалите читателки-помощнички.  Когато се занимаваш с насърчаване на четенето е много важно да не общуваш само със собствените си деца и с тези от приятелския си кръг" – допълва тя.

„Читателска щафета" продължава и на следващата година с още по-голям успех и повече деца. Междувременно през 2012 г. се появява и сайт Detskiknigi.com, който е spin-off проект от сайта Azcheta.com. В него започват да се появяват представянията на детско-юношески книги, интервюта с български и чужди творци, съвети за родители и добри практики от библиотеки и училища – всички свързани с насърчаване на четенето. След това идва идеята, че в България трябва да има награда за детски книги, чието журито да са децата. По света съществуват много такива награди. Например английската Red House е с над 30 години история и до голяма степен определя развитието на детско-юношеската литература там.

Така през 2013 г. за пръв път се провежда инициативата „Бисерче вълшебно" награда за най-добра детска книга, която се определя от младите хора от 6 до 15 г. Накратко, в рамките на инициативата българските издателства номинират най-добрите си детско-юношески проекти за изминалата календарна година. Списъкът се публикува на сайта на инициативата заедно с пълна информация за автор, заглавие, илюстратор, преводач, откъс от книгата. Децата имат три месеца да прочетат колкото книги искат и след това гласуват електронно за любимата от тях. Книгите са подредени в три възрастови категории - Откриватели (6-8 г.), Мечтатели (9-11 г.) и Майстори (12-15 г.). Екипът на Detskiknigi.com (администратор на наградата тогава) успява да организира първото издание за един месец и почти без никаква реклама и партньори. 1391 деца от цялата страна, четат и гласуват в това първо издание. „И когато гласуването приключи и обобщихме резултатите, разбрахме, че това, с което сме се захванали, изобщо не е игра, в която караме децата да четат, а е нещо изключително сериозно и необходимо" – разказва Вал. 



През лятото на 2013 се появява и фондация „Детски книги". Дейността й е в две направления. Първото е насърчаване на грамотността през развитие на четенето. Тук попадат горните две кампании и други инициативи, които се стремят да подтикнат децата и възрастните да обръщат повече внимание на значимостта на четенето. Другото направление е популяризиране и развитие на детско-юношеската литература.  Според Вал това от дълги години не се случва в България. „Детските автори са подценени, традициите, които сме имали, се унищожават. Освен това качеството на литературата се определя единствено от пазара, а не би трябвало да е така. Затова работим много усилено и смятаме, че има ефект. Все повече хора научават за това, което правим и разбират, че има смисъл.  Вече не гледат на нас като група ентусиасти. И не питат откъде-накъде не сме включили Пипи Дългото чорапче и Ян Бибиян в инициативите. По–скоро разбират, че зад работата ни стои сериозна основа, защото се опитваме да следим всички големи световни изследвания в развитието на детско-юношеската литература и читателските нагласи. Съобразяваме се и с нашия контекст, разбира се" – разказва тя. 

Какво да препоръчаме на детето да чете?

Възрастните често се оплакват, че след пети клас голяма част от децата спират да четат. Според Вал това са онези, които не са усетили и не са разбрали, че литературата и книгите предлагат много повече от онова, което са учили в училище или са срещнали в детските книги на родителите си. „Затова е хубаво от малки да покажем на децата, че книгите са различни и да им предложим да изберат онова, което на тях им харесва. Защото не можем да очакваме, че всички ще харесват фентъзи например. Има деца, които не поглеждат към такъв жанр. Те предпочитат да четат за нещата от живота такива, каквито са, без да са откъснати от действителността. Доказателство е случващото се в „Бисерче вълшебно" във всички издания до сега - няма номинирана книга, която да не е подкрепена поне от едно дете. Там заглавията са от всякакви възможни жанрове. И този принцип важи във всяка възрастова категория. Затова когато ме попита родител „какво да препоръчам на детето да чете", най-често казвам: „Заведете го в библиотека или книжарница и нека то само да си избере." Децата имат страхотна интуиция и избират онова, което е най-подходящо за моментното им душевно състояние. „Също можете да проверявате и книгите в „Бисерче вълшебно". Там ще намерите някои от най-новите и най-добри издателски проекти, които излизат на пазара ни" – допълва тя.

„Възрастните често забравят, че основната роля на детско-юношеската литература е да обяснява света и да дава отговори на детските въпроси, а не само да казва това, което родителите искат. Днешните герои говорят на езика на децата. Използват понякога жаргон, което ние не харесваме, но пък са точно като нашите деца – малко неуверени, правещи бели и грешки, но добри по душа.  Това е много важно да бъде разбрано от възрастните, които се страхуват от новите детски книги, защото не ги познават. Ако ги прочетат обаче, ще видят, че посланията им са същите като онези, които са се предавали в нашите книги, даже понякога са по-добри" – смята Вал.

С благодарност към библиотекари и учители

Във фондация „Детски книги" се смятат за истински щастливци да работят с някои от най-активните учители и библиотекари от различни краища на страната. Тези професионалисти виждат смисъл в кампаниите на фондацията, подкрепят ги и намират начин да включат в тях своите ученици, въпреки извънредните усилия. „Безспорно успехът на всичките ни кампании се дължи на тези учители и библиотекари. За съжаление родителите не се оказват много дори партньори. Невинаги намират време да обърнат внимание и да насърчат участието на детето в „Бисерче вълшебно", например. Точно тук на помощ идват учителите и библиотекарите". Опитваме се максимално да улесним работата им, подготвяме им допълнителни материали, които да използват. Веднъж видели ефекта, който новите книги упражняват върху децата, те вече се включват много по-уверено. Нашите кампании им помагат да покажат и на родителите, че възпитаването на любов към четенето чрез новите книги работи. Винаги събираме обратна връзка. След едно издание на „Читателска щафета", учителка сподели за огромното учудване на родител, който не могъл да повярва,  че детето му е прочело цяла книга за един ден. „Това никога не се случвало. Той никога не е отварял книга".

Актуално


На сайта на „Бисерче вълшебно" 2016 децата вече могат да видят кои са номинираните книги в тазгодишната кампания и да си изберат какво да прочетат. Гласуване ще започне от 9 февруари и ще продължи до 17 април 2016 г. Важно е децата да следят също инициативата „Активни #бисерчета2016", която ще започне от 10 декември. Тя им дава възможност да измислят начини да се превърнат в активни посланици и да насърчават свои връстница да участват в кампанията. Накрая ще бъдат изтеглени пет награди за „Активни #бисерчета2016" , гостуване на български автор в дадено населено място или училище. 

Отриването на тазгодишната кампания ще бъде в град Попово. „Избрахме Попово, защото библиотеката в училище „Любен Каравелов" бе толкова активна в предната кампания, че успя да привлече половината от децата в училището да гласуват за любима книга. Те бяха на трето място по активност в цялата страна след София и Враца. Наскоро разбрах, че децата имат коледен базар и със събраните средства май ще купят за библиотеката част от новите номинирани книги, което е добро начало за конкурса ни за активни #бисерчета2016, нали?"

Снимки фондация "Детски книги":
Снимка 1 - Екипът на фондацията - отляво на дясно - Валентина Стоева, Лора Филипова, Милена Златарева
Снимка 2 - Четене и забавление
Снимка 3 - Момент от "Читателска щафета"
Снимка 4 - Момент от "Бисерче вълшебно"





Автор: Ралица Николова