Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юни
23



Златина Дукова, юрист: Жертвата на насилие се страхува да сподели за проблема заради емоционалната си зависимост от насилника

Търсят ли жертвите на насилие юридически консултации и помощ, коя е основната причина поради която търпят тормоза, как им помага Законът за защита от домашно насилие, както и за езика на омразата и фалшивите новини, които заливат обикновения човек, Радио „Фокус"-Бургас разговаря със Златина Дукова, юрист с дългогодишен опит в сферата на гражданските дела, един от участниците със свои становища в първия проект на Закона за защита от домашно насилие.

Фокус: Г-жо Дукова, хората претърпели различен вид насилие, ползват ли юридически консултации?


Златина Дукова: Въпросът не е еднозначен. Не може да се отговори нито с „да“, нито с „не“ защото животът е многообразен и всеки казус е различен сам по себе си, макар понякога механизмите на насилието да са едни и същи. В битието ми като дългогодишен адвокат по граждански дела и в нашата кантора са идвали доста хора, които ние тогава – говоря за края на 1999-2000 година, не ги определяхме като жертви на насилие, но така или иначе те бяха хора, коти са претърпели определен вид действия в кръга на най-близките си хора в дома, от техните съпрузи, от техните родителите, общо взето от най- близките хора.

По отношение на споделянето на този вид отношение в дома – отново е много деликатно. Защото в нашата българска традиция сме свикнали това което се случва зад вратата на къщата да си остава в къщата, да не се изнася навън, да не се споделя с външни хора, защото видите ли ще развалим общото добро впечатление за нашето семейство. Така че много дълго време според мен хората се притесняваха да изнасят онова, което им се случва в къщи, онова, което им причиняват близките, любимите хора – съпрузи, деца, родители. Това е много трагично, защото човек в дома си очаква подкрепа и разбиране. И с течение на времето, особено след като беше приет Закона за домашното насилие, за който имам честта да кажа, че съм участвала с даване на становища и подготвяне на първия проект на този закон, след неговото приемане като че ли вратата се открехна. Вратата се открехна и жертвите на домашно насилие, така както по дефиниция са определени в Закона започнаха лека полека да придобиват смелост и кураж и да споделят за онова, което им се случва в къщи.

Така средностатистическия профил на жертвата на насилие обикновено е жена – съпруга или майка. Преимуществено потенциалния профил на насилника е съпругът или мъжът, с който тя живее на съпружески начала. Много е интересен фактът, че от една страна жертвата не желае да сподели това, което й се случва в къщи. Страхува се да го сподели и с най-близките си приятели, колеги, специалисти адвокати или социални работници. Страхува се и едновременно с това има много близка връзка с насилника. Това я прави в някаква степен емоционално зависима. И пречи на това специалистът, към който тя все пак реши да се обърне, да разбере същността на проблема.

Фокус: Емоционалната зависимост на жертвата към насилника ли е основната причина поради която жертвата не търси помощ?


Златина Дукова: Да. Аз мисля, че емоционалната зависимост е едната причина и другата е страхът, който чувства жертвата. В момента, в който тя се оплаче на когото и да било, това в много кратък отрязък от време стига до самия насилник – съпруг, любим или мъж, с който живее на съпружески начала и има ответна реакция: „ти защо се оплакваш, знаеш ли какво ще ти се случи ако продължиш да се оплакваш“ и така се завъртява един порочен кръг, който на практика принуждава жената да търпи изблиците на агресия и насилие докогато й позволява нейния праг на търпимост. Което е много жалко.

Фокус: Примерът, който дадохте е много сходен със случая от последните дни, в който прокуратурата даде на съд педофил, който душил и заплашвал 14-годишно момиче, че ще я намери и ще напусне майка ѝ?

Златина Дукова: „Ако се оплачеш, ще се случи нещо лошо на твои близки – майка ти, на баща ти, на сестра ти“. Това е другия аспект на насилието. Досега говорехме за домашното насилие – онова, което се случва между най-близките хора в семейството и домакинството. Примерът, който давате Вие е за едно друго насилие, което се случва извън къщи обикновено и в който доминиращия обект използва страха и заплахата по отношение на близките на жертвата, за да я принуждава продължително време да се съгласява да търпи неговите блудствени, насилствени или други действия. Това идва да каже, че формите на насилие на практика са разнообразни, такъв какъвто е животът, който живеем.

Понеже започнахме да си говорим за Закона за домашното насилие аз като юрист искам да кажа, че съм много доволна, че го има този закон. И той вече 15-тина години работи и се създадоха механизми, които наистина помагат на жертвите. Покрай приемането на Закона имаше и продължава да има рекламни кампании, които да обясняват какво е новото, което може да помага на жертвите. Тези рекламни кампании много помогнаха жертвите да преодолеят страха си, зависимостта си и да започнат да търсят специалисти в лицето на юристи или социални работници, полиция. В Закона са предвидени бързи мерки като издаването на ограничителната заповед. Когато нейното изпълнение е ефективно от Полиция и Прокуратура, на практика чисто физически отделя жертвата от насилника. Това е предпоставка за преустановяване на насилието. Когато забраниш на един насилник да приближава дома на жертвата, работното място, училището в което учат децата, на практика ти прекъсваш връзката, защото чисто физическият контакт го няма. Така че мисля, че това е едно добро законодателство в тази посока и мисля, че този Закон помогна за тези 15 години на много жени, млади жени и деца.

Фокус: А можем ли да говорим за поправка на Закона?


Златина Дукова: Още старите римляни са казали, че няма съвършен закон. Лош Закон, но все пак Закон. Така че по-добре е да го има и да се прилага във вида, в който е приет, отколкото да го няма. Какво е Закона – регулация на определен кръг обществени отношения. Той е дошъл тогава, когато е имало проблем в обществените отношения и те е трябвало да бъдат регулирани. Аз приветствам този Закон. Вероятно може да се мисли за съкращаване на сроковете по отношение на процедурите в Закона. Т.е. да може светкавично да се реагира, защото повярвайте понякога ситуацията наистина е кризисна и трагична. Стига се до тежки и средни телесни повреди, увреждания, които остават за цял живот, които откарват в центровете за спешна помощ, образно казано понякога е въпрос на живот и смърт да се реагира адекватно. Понякога насилието упражнено под влиянието на алкохол или наркотични и други упойващи вещества, превръщат насилника в трудно управляем субект.

Фокус: Г-жо Дукова, напоследък сме свидетели на език на омразата, който залива обикновения потребител отвсякъде – от улицата до интернет мрежата. Там срещаме и фалшивите новини. Вашето мнение като юрист какво е – можем ли и как да се предпазим от тези негативни обществени промивания на мозъка?

Златина Дукова: И двете теми са много интересни и актуални. Езикът на омразата е едно явление от последните няколко години, което е агресивен език и ни залива отвсякъде – от електронните медии, социалните мрежи, интернет пространството, дори от печатните медии. Много е тънка границата между свободата на изразяване на словото и езика на омразата. Винаги има две страни. От една страна са тези, които казват „аз по Конституция имам право свободно да се изказвам. Това е мое конституционно право по чл. 39 от българската Конституция и вие не можете да ми кажете какво ще кажа, кога ще го кажа, и какво ще съдържа моето изявление“. Само че Конституцията казва и нещо друго – свободата на словото, свободата на изказването наистина е конституционно право, но то се простира до там, докъдето вече с това изразяване ти накърняваш правата на човека отсреща или на друг правен субект. Т.е ние като хора можем да реализираме правата си в нашата правна сфера, но да не навлизаме в чуждата правна сфера. А с езика на омразата се случва точно така – прекрачва се прага и границата на свободата на това изразяване.

Много е важно органите, които са управомощени да контролират това не прекрачване на границата, да си вършат работата. В това отношение Съветът за електронни медии (СЕМ) има изключителна роля. Отделно от това аз мисля, че самите медии трябва да са много отговорни в това отношение, защото има една стара мъдрост, че нищо не се е случило, ако нещо не е казано и повторено от медиите. И точно в това казване и повтаряне се извършва онова облъчване на публиката, слушателите, читателите и възпитаването или внушаването на определени тези на кръга от хора, които слушат и гледат. Това е изключително важно, защото може да внушава както позитивизъм, така и негативизъм. Понеже ние живеем в много динамично, нестабилно време, хората като че ли станахме повече негативисти и недоволни от онова, което ни се случва и няма къде другаде да го изкажем освен в социалните мрежи. Само че там сме всички. Публиката е много голяма. Хората възприемат онова, което казваме и затова трябва да сме много отговорни към онова, което казваме, пишем, споделяме. Защото се наблюдава ефектът на „снежната топка“ – една лоша новина повторена хиляди пъти се превръща в истинска.

Фокус: Както при случая с Елена Поптодорава ли?

Златина Дукова: Там е деликатно, защото чухме и едни и друг мнения. Не знам къде е истината, но така или иначе от едно събитие съобщено в малък полски сайт се превърна в едва ли не европейска новина, ретранслирана от много сайтове, включително и българските.

Фокус: И доведе до оставка.

Златина Дукова: Мисля си, че електронните медии, както и регионалните и национални телевизии да имат филтри. Т.е. филтри, които с ключови думи и термини да чистят онова, което е в кръга на словото на омраза. Говорим за думи, словосъчетания, изречения, реплики, лексика, които биха провокирали агресия, подбуждане към определени агресивни действия. Изобщо медиите и електронните платформи трябва да следят за чистотата на езика, защото младите хора се възпитават повече от социалната мрежа, отколкото в класните стаи. Това повишава отговорността изключително много на хората, които администрират сайтовете, които създават и разпространяват новините.

Фокус: Как може обикновения човек да се защити от езика на омразата, от фалшивите новини?

Златина Дукова: Много трудно. Това е механизма на жълтата новина. Тя разполага с една крещяща лексика, нещо което ти грабва погледа и съзнанието и не може да не я прочетеш. После като я четеш осъзнаваш, че това, което е в заглавието не е в текста на новината. Малко или много я допрочиташ и малко от тази новина ти остава в съзнанието. Преди няколко дни слушах дискусия за фалшивите новини и там медиен експерт обясняваше, че е възможно и не би било зле да се етикират новините. Т.е. да се слагат „светофарчета“ до всяка новина. Тези хора, които публикуват новините да бъдат достатъчно морално етични към публиката си и да слагат етикетче в определен цвят. Зелено, когато новината е проверена и може да се застане зад това съдържание. Жълто – когато новината не е съвсем проверена и нещо в нея не е както е. Червено – когато новината е без сигурен източник, но въпреки това решават да я публикуват. Това, което разбирам аз е, че разпространителите си ще бъдат коректни към читателите и слушателите си.

Фокус: При това положение, ако тази идея стане факт, сигурна съм, че сайтът на Радио и Информационна агенция „Фокус" ще свети само в зелено.

Златина Дукова: О, това е добра новина! Това е добра новина и аз наистина Ви поздравявам ако по този начин проверявате новините си и поднасяте съдържание, което отговаря на истината.



Автор: Павлина Куцарова

Източник: Информационна агенция "Фокус", 20 март 2017

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

13.06.2017
Тази вечер е първата прожекция от цикъла ”Живот като на кино. Големи филми за различни хора” Тази вечер е първата прожекция от цикъла "Живот като на кино. Големи филми за различни хора"

Тази вечер от 19 часа във Френския културен институт ще се състои първата прожекция от цикъла "Живот като ...

12.06.2017
„По пътя с Иво Иванов”: Полунощната ферма „По пътя с Иво Иванов": Полунощната ферма

Днес реших да ви доведа тук до едно много особено и близко до сърцето ми място. Нарича се „Полунощната ...

09.06.2017
Обява за позиция социален работник, Варна Обява за позиция социален работник, Варна

Фондация „SOS-семейства в риск” - Варна  набира  кандидати за позиция социален работник за ...