Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
20



Все по-малко, все по-възрастни

Все по-малко, все по-възрастни

Пет демографски тенденции, които ще променят икономиката, регионалните профили и приоритетите на управлението


Само за една година - миналата, населението на България е намаляло с 51 925. Тенденцията едва ли ще се обърне и в бъдеще - има вероятност към 2050 г. живеещите в страната да са с 22% по-малко, или 5.8 млн. души, според прогнозите на НСИ. Лошата демографска картина е резултат от три фактора - ниска раждаемост, емиграция и все по-застаряващо население.Данните би трябвало да са червена лампичка за всяка власт - в бъдеще разполагаемата работна ръка ще намалява все повече, а това означава, че все по-малко хора ще създават БВП и ще плащат осигуровки и данъци. В същото време на публичния сектор ще тежи нарастващият брой възрастни хора, които ще чакат прилични пенсии и адекватна здравна грижа. При тази перспектива единственият шанс да постигнем така желаното благосъстояние на средния европеец е, като бъдем по-производителни."За бърз и устойчив растеж са важни много фактори, но в крайна сметка те се свеждат до благоприятни условия за инвестиции в капитал и технологии, образование, насърчаване на труда, иновациите и предприемчивостта", твърдят анализаторите от Industy Watch. Между другото това се потвърждава и от моментната демографска картина на страната - тя е по-добра в регионите, в които хората виждат перспектива за по-добра работа и доходи. Постигането на по-високо благосъстояние е и основният фактор, който кара много хора да изберат еднопосочен билет зад граница. И докато българската икономика на започне да расте с по-бързи темпове, пет демографски тенденции ще оказват най-голямо влияние върху регионите и икономиката на страната.

Нация от посребрели коси

Освен намаляващо населението е и застаряващо - за десет години средната му възраст се покачва средно с по 2 месеца и достига 43.5 години през 2016 г. И това не е всичко - България е на път да попадне в групата на хиперзастаряващите общества според категоризацията на ООН. Тя се изготвя на база каква част от цялото население в дадена държава е на възраст над 65 години, като най-застаряващите нации са с над 21%. Такива например са Германия и Япония. Към края на 2016 г. България е на ръба да прекрачи тази граница - с 20.7% от хората над 65-годишна възраст, показват данните на НСИ. Очакванията на института са до 2030 г. този процент да надмине 30. Което пък ще постави под въпрос устойчивостта на осигурителната система: от едната страна ще има много получаващи, а от другата - все по-намаляващ брой работещи, т.е. внасящи осигуровки и данъци (виж графиките). Към края на 2016 г. на всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, отговарят едва 63 души, които влизат на пазара на труда. За сравнение, през 2001 г. съотношението е било 100:124 в полза на младите.

По-малко бебета

Миналата година е поредната, в която раждаемостта продължава да спада. Движението на този показател (виж графиката) е в пряка връзка със състоянието на икономиката - пик има през 2009 г. - малко преди масовите съкращения и кризата да започне да се усеща осезаемо. Леко подобрение има в коефициента на плодовитост, който отчита средния брой живородени деца от една жена. Той се е повишил през 2016 г. до 1.54. При коефициент 2.1 нивото на населението се поддържа стабилно. Над тази норма е единствено Сливен - с 2.2. В областта обаче е и най-ниската средна възраст за раждане на първо дете за 2016 г. (23.4 години), както и една от най-големите ромски общности.

По-дълъг живот

Средната продължителност на живот нараства и ще продължи да се увеличава. По данни на НСИ за периода 2014-2016 г. тя е 74.7 години и е с 0.2 години по-висока спрямо предходния период. Жените живеят средно със 7 години повече от мъжете - до 78.2 години. В сравнение с останалите държави от ЕС обаче България е на последно място по продължителност на живота на жените. При мъжете в класацията за най-ниска средна продължителност на живот ни изпреварват единствено Литва и Латвия. Фактът, че сме най-зле в ЕС, не отменя нуждата от промени в публичните системи. Една част от тях трябва да са в посока преразглеждане на условията и на възрастта за пенсиониране за тежките категории труд, които черпят от системата по-дълго, отколкото допринасят. Другите промени са свързани с по-гъвкави форми на заетост на пазара на труда и учене през целия живот - така повече възрастни хора ще се чувстват полезни и ще работят по-дълго време.

Вечният проблем - емиграцията

Страната губи млади хора и заради емиграцията. Всеки втори, напуснал България, е на възраст между 20 и 39 години, което прави малко над 16.3 хил. души само през 2016 г., по данни на НСИ. Общо напусналите страната от приемането ни в ЕС (откогато НСИ води такава статистика) досега са над 186 хил. Това са хора, които са сменили адреса си от български с такъв някъде зад граница. В същото време избралите да имигрират в страната ни през същия период са 120 хиляди, т.е. механичният прираст е отрицателен с над 66 хил. души.

Никой не иска на село

Страната се урбанизира все повече, а градът, който през последните десет години нараства непрекъснато, е София. През миналата година столицата надхвърля 1.3 млн. души (в тази сметка не влизат хората без адресна регист­рация), което е 18.6% от населението на цялата страна. Останалите градове с над 100 хил. души са Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях заедно със столицата живеят около една трета от всички българи. Тенденцията все повече млади и образовани хора, се насочват към градовете не е нова. Към края на миналата година над 73% от населението е урбанизирано, докато няколко години по-рано този процент е 70%. Една от причините по-големите населени места да са притегателен център е по-добрата икономическа перспектива. Тя променя и демографията на цели региони. Над половината от населението на страната например е съсредоточено в Югозападен и Южен централен район, а Северозападният район се обезлюдява и застарява все повече, като там е и най-големият годишен спад на населението - с 1.8%.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography. Без право на разпространение от трети страни.



Автор: Лилия Игнатова, Вера Денизова

Източник: Капитал, 21 април 2017

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

20.07.2017
Институт за пазарна икономика: Анализ на тема „Оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г.” Институт за пазарна икономика: Анализ на тема „Оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г.”

Институт за пазарна икономика: „Оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода ...

20.07.2017
ПДИ внесе становище по ЗИД на ЗООС в Правната комисия на НС ПДИ внесе становище по ЗИД на ЗООС в Правната комисия на НС

На 19 юли 2017 ПДИ внесе в Правната комисия на НС становище относно Законопроект за изменение и ...

20.07.2017
Какви са мерките за защита на децата, жертви на престъпления Какви са мерките за защита на децата, жертви на престъпления

На 22.11.2016 в Смолян се проведе пресконференция, организирана от Институт по социални дейности и ...