Срещу фалшивите новини е необходимо медийно образование и саморегулация

Медийното образование и саморегулация са ключови в противодействието на фалшивите новини. Това бяха част от изводите на конференцията "Фалшиви новини, пропаганда и геополитика" организирана от фондация "Конрад Аденауер." На същата конференция бяха представени изводите от изследване на "Алфа Рисърч" за общественото мнение в България относно фалшивите новини.

В дискусията участваха медийни експерти и журналисти, представители на сайтове, които проверяват факти, и експерти по сигурността – наблегнаха на въпроса дали част от решаването на проблема с фалшивите новини следва да е компромис със свободата на словото. Повечето бяха на мнение, че не бива да се налага цензура от какъвто и да е тип, а да се търсят други решения.

Изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов каза че "само едно нещо е по-опасно от фалшивите новини - цензурата," а германският журналист и представител на "Журналисти без граници" Даниел Мосбрукър заяви че "цензурата е най-лесното, но и най-лошото решение."

Медийна саморегулация и дискусии между правителства, журналисти и платформите за социални медии (Facebook, Twitter и други) бяха споменати като по-добри варианти от държавна регулация.

Спасов заяви, че четирите най-големи телевизии в България са гледани от около 80% от публиката, а същевременно произвеждат качествено съдържание и по отношение на новините играят "ролята на първа, на качествена медия." Според него има нужда от проверяване на факти не в отделни институции, а в рамките на медиите, и от медийна критика, която да гарантира качеството на съдържанието.

Една от другите препоръки към медиите беше ясно да разграничават в публикациите си факти от мнения. Това заяви Галина Шимански-Гайер от украинския сайт за проверяване на факти StopFake.

Всички експерти споменаха медийното образование и постигането на медийна грамотност в обществото като първата и най-важна стъпка в дългосрочното преодоляване на проблема. Ясни начини да бъде постигнато това образование обаче не бяха дадени. Спасов каза, че на публиката трябва да се предоставят инструменти за разграничаване между истински и фалшиви новини, които тя сама да ползва.

Спомена се и нуждата не само от реактивна борба с фалшивите новини, а и от активна комуникация от ЕС и НАТО. Освен факти институциите трябва да ползват и емоции в комуникацията си с гражданите и така да се предотврати установяването на фалшиви новини като масово мнение - това беше тезата на специалистът по стратегически комуникации на НАТО Саулиус Гузевичиус.

Част от експертите казаха, че

българското общество все още не е осъзнало заплахата, произлизаща от фалшивите новини

и че това трябва да се случи преди адекватни мерки да могат да бъдат предприети. Зад това се обединиха Йордан Божилов - президент на "Софийски форум за сигурност" и Юлиан Чифу - президент на унгарския "Център за предотвратяване на конфликти и ранно предупреждение."

Единственият по-конкретен пример (даден от Мосбрукър) за опит за законово решение на проблема идва от Германия, където се очаква тази седмица да бъде приет закон, според който на глоби да подлежат платформите за социални медии, ако след сигнал от граждани и модератори не свалят своевременно публикации, съдържащи фалшиви новини, реч на омразата, детска порнография и други.

Проектозаконът обаче има много врагове – от самите платформи за социални медии до различни германски журналистически съюзи и организации, свързани със свободата на словото. Ако бъде приет тази седмица, предстои да се види доколко ще е ефективен, както и дали ще накърни свободата на словото повече, отколкото германският парламент е склонен да преглътне.

Беше обсъден и по-големият проблем, от който според експертите фалшивите новини са само част - целенасочената дезинформация. Тя бе наречена

"оръжие в модерното бойно поле"

от Гузевичиус и "оръжие за масово унищожение" от заместник директора на руския Институт за научна информация в социалните науки и член на руската академия на науките Татяна Паркалина.

Предложените решения за дезинформацията също включваха образование и проучване на възможни промени в законодателството и нормативната база. Паркалина спомена и своята идея за създаване на международни правила за "воденето на информационни войни" по примера на международната Конвенция за химическите оръжия.