28 юли е Световният ден за борба с хепатита

13 юли 2017 г.

На 28 юли 2017 г., както всяка година, се отбелязва Световният ден за борба с хепатита. НСБХ „Хепасист“ ще проведе кампания, с която ще се включи в мащабната инициатива, като тя ще бъде съобразена с глобалните цели и послания, които Световният хепатитен алианс разпространява сред своите организации членки.

През тази година особен акцент ще бъде поставен върху еволюцията в лечението на хепатита и възможностите за елиминиране на Хепатит С. Вниманието ще бъде насочено и върху най-значимия понастроящем проблем, а именно – липсата на скринингова програма.

Една от големите целеви групи - потенциални носители на вируса на хепатит C, са хората, които в миналото са претърпели кръвопреливане или медицинска манипулация, тъй като преди 1992 г. кръвта и кръвните продукти не са били проверявани за наличние на вируса. Поради тази причина вероятни носители са хора над 40-годишна възраст.

В рамките на кампанията ще се реализират някои основни дейности:

I. Скринингови акции в заводи

Акцент в кампанията ще бъде провеждането на серия от скринингови акции в различни заводи в страната, в които работят служители, попадащи в групата 40+. Акциите ще преминат под мотото „Отговорен работодател”, като първото предприятие, което ще се включи в кампанията, е завод „Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България“ ЕАД в София. Там акциите ще се проведат на 25 и 26 юли 2017 г. Кампанията ще продължи и през есента в предприятия в София и страната.

II. Призив за подкрепа

В унисон с инициативите на Световния хепатитен алианс, всички желаещи ще могат да изкажат своята подкрепа в борбата с елиминацията на хепатит C, като за целта всеки желаещ може да качи в личния си фейсбук профил послание, което да е съпътствано от #NoHepBG.

Такъв призив ще бъде отправен и към българските политици, като на 28 юли 2017 г., по повод отбелязването на Световния ден за борба с хепатита, ще се реализира информационна акция в Народното събрание.

Всички послания от Фейсбук ще бъдат публикувани и на страницата на НСБХ „Хепасист“в социалната мрежа.

Информация за хепатит C

Какво представлява хепатит C

Хепатит C (HCV) е заболяване, което засяга черния дроб, предава се по кръвен път, като е възможна трансмисия и по перинатален път.

В момента в света има 71 млн. души с хепатит C, като огромна част от тях (около 80%) не са диагностицирани. HCV е седмата причина за смъртност в света и първата за развитие на рак на черния дроб. [1] В България се предполага, че около 100 000 души са болни, но годишно до лечение стигат едва около 400. Липсата на симптоматика, последователна държавна политика и ниската информираност сред обществото са главните причини за горните факти.

При само 10-15% от болните инфекцията протича остро, при останалите заболяването хронифицира. Поради липсата на симптоматика и на профилактика, много малка част от пациентите биват навременно диагностицирани. Над 20% от болните, които са заразени преди повече от 20 г., ще развият рак или цироза на черния дроб. В България около 840 души умират всяка година от хепатит С и причинените от него усложнения.

Една от групите, сред които е най-разпространено заболяването, са хората над 45 години. Това се дължи на факта, че преди 1992 г. кръвта и кръвните продукти не са били изследвани за хепатит C. По този начин голяма част от пациентите са се заразили без да знаят, докато са били подлагани на кръвопреливане или трансплантация.

Социална значимост на заболяването

При 74% от пациентите хепатит C засяга и други органи, освен черния дроб. Проучванията показват, че могат да бъдат засегнати метаболитната, сърдечносъдовата и неврологичната система, както и други.[2]

Освен физическите поражения, хепатит C нанася и психологически такива. Стигмата, придружаваща диагнозата, кара хората да крият от семейство и приятели за своето състояние и да се борят сами с него. Често пациентите страдат от депресия и социална изолация. Това от своя страна им пречи да водят нормален живот, да бъдат активни участници в икономическия живот на страната.[3]

Лечение

През последните години в световен мащаб навлязоха терапии, които бяха определени от световната медицинска общност като „революционни“. До 2015 г. българските пациенти се лекуваха с режими, включващи интерферон. Терапиите продължаваха с месеци, приложението им беше инжекционно и съпроводено от множество нежелани лекарствени реакции (подобни на тези при химиотерапия). Именно поради тежките сктранични ефекти пациентите не можеха да изпълняват всекидневните си задачи, да ходят на работа или да се грижат за децата си.

Днес лечението е безинтерфероново и перорално. Терапията продължава между 8 и 24 седмици, като протича без почти никакви нежелани лекарствени реакции, подходящи са за широк кръг от пациенти, включително и такива с декомпенсирана цироза, на хемодиализа и т.н. Благодарение на безинтерфероновите режими, които се реимбурсират 100% от НЗОК, пациентите могат да постигнат излекуване между 95 -100%.

Именно наличието на терапия, която лекува с такъв успех, мотивира Световната здравна организация да публикува стратегия за елиминирането на хепатита до 2030 г. – акт, който беше припознат от множество правителства като мисия.

Каузата беше припозната не само от богати и развити западни държави като Франция, Великобритания и Швейцария, но и от Харватия, Русия, Румъния и други. В зависимост от нуждите и възможностите, правителствата гласуваха цялостни национални програми или отделни мерки за наблюдение, скрининг и грижи за пациентите.[1]^,[2]

Диагностика

Понастоящем най-значимият проблем в България, свързан с хепатит C, е диагностиката. Хората нямат възможност да се изследват за заболяването като част от годишните профилактични прегледи и изследвания, поемани от НЗОК. Пациентските организации и лекарите инициират спорадични скринингови акции, които обаче са крайно недостатъчни, за да се открият всички пациенти навреме (преди да са настъпили тежките и скъпоструващи усложнения). Единствената възможност за ранна диагностика е, ако пациент сам вземе решение да се изследва в лаборатория (срещу 15-20 лв.), което се случва много рядко.

Бележки:

[1] http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs164/en/

[2] Nuno Solinis, Roberto, Patricia Arratibel Ugarte, Ander Rojo, and Yuri Sanchez Gonzalez. "Value of Treating All Stages of Chronic Hepatitis C: A Comprehensive Review of Clinical and Economic Evidence." Infectious Diseases and Therapy 5.4 (2016): 491-508. SpringerLink. 25 Oct. 2016. Web. <http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs40121-016-0134-x>

[3]http://www.worldhepatitisalliance.org/sites/default/files/resources/documents/HCV%20Quest%20Global%20Patient%20Survey_Final.pdf