Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
18



„Мечти без граници", или как копнежите на всички ни си приличат

„Мечти без граници", или как копнежите на всички ни си приличат
"Искам да изкача Еверест със семеството си, използвайки бобено стъбло, и там да сме на почивка – с по-свежо време, отколкото в моята страна" - Салвадор от Испания, на 32 години, офицер на "Фронтекс".

"Искам да отида в Непал, понеже там е най-високата планина – Еверест. Искам да се науча как хората там живеят безгрижно... непалците са също хора, като мен, и са толкова щастливи..." - Атиф от Пакистан, на 31 години, имигрант.


Това са отговори на въпроса "къде би искал да бъдеш след 6 месеца". Те са част от книгата "Мечти без граници" на испанската журналистка Мириам Гомез Бланес. Тя вече една година е доброволка в центъра за задържане на незаконни имигранти в Бусманци, където преподава английски на деца и възрастни. В книгата е събрала отговорите на 20 задържани, доброволци и граничари.


Идеята за книгата дошла, когато Бланес занесла в урока си карти "Диксит", които имат сюрреалистични и шарени илюстрации. Всеки трябвало да си избере една, която изобразявала неговия отговор на въпроса. След това трябвало и да запише отговора си на лист хартия – а някои правели и рисунки.


Освен своите ученици, Бланес попитала същото и други доброволци от своята организация, както и служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс". Книгата е сборник от 20 от отговорите, които тя получила. Илюстрациите са на португалската графична дизайнерка Ана Мендес, също доброволка. Част от тях са базирани на рисунки от авторите на историите – включително картата, която е на корицата.


Бланес работи с благотворителната организация "Каритас" и Сдружение възможности без граници. Те са партньори с програмата за Европейска доброволска служба на ЕС, в която Бланес участва. Програмата дава възможност на европейски граждани до 30-годишна възраст да доброволстват няколко месеца в друга страна-членка или партньорска страна на ЕС, като разходите им са покрити.

Така през септември 2016 г. Бланес се озовава в София и започва да преподава английски на деца и възрастни в центъра в Бусманци. Преди това е работила като журналист, но казва, че иска да помага на обществото, а това не става от офис. "Омръзна ми да стоя от 9 до 6 пред компютър, и само да говоря за проблемите на хората – за мен това не е истинска журналистика", казва тя.


Въпреки безизходната ситуация, в която са поставени хората в центровете, Бланес казва, че тяхната надежда я зарежда с енергия. От преживяванията си в центъра е научила най-вече, че "всеки от нас, дори да не го осъзнава, таи някакви стереотипи – аз се научих да не съдя хората, защото винаги нещо те изненадва, независимо какво очакваш".


За нея най-големият проблем с центровете е, че "хората са задържани, като в затвор, а не са извършили престъпление. Единственото, което са направили, е да потърсят по-добър живот, и затова са затоврени по 24 часа на ден?"

Според нея като цяло хората не губят надежда, но има моменти, в които са отчаяни. Най-тежката част от задържането им според нея е това, че те нямат какво да правят, с какво да ангажират умовете си. Затова уроците и дейностите на доброволци като нея ги правели щастливи – защото били нещо различно от ежедневието.


Много от задържаните мечтаят за по-добър живот в Европа, казва тя. Не искат да останат в България, понеже с тях не са се отнесли добре, и това е било първото им впечатление.


За книгата си Бланес казва, че "идеята е да се види, че всички ние имаме своите мечти, своите притеснения, и те не са толкова различни". След като нейната Европейска доброволна служба свърши, иска да пътува из Азия и да продължи с доброволческия труд. А историите, които е събрала, но не са попаднали в книгата, ще публикува в интернет.


Книгата (на английски) може да изтеглите безплатно от тук. Повече за Мирам Гомез Балнес и нейния проект можете да научите от блога ѝ (на испански).




Автор: Сава Стоянов

Източник: Дневник, 17 юли 2017

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

17.11.2017
Семинар „Закрила на непридружените деца - чужденци” Семинар „Закрила на непридружените деца - чужденци"

В ролята си на международна неправителствена организация, която иска да сложи край на ...

13.11.2017
Всички сме замесени от едно тесто!  Смесени месения за деца между 7 – 11 години от бежанската и местната общност Всички сме замесени от едно тесто! Смесени месения за деца между 7 – 11 години от бежанската и местната общност

Хлебна къща София и Съвет на жените бежанки в България канят деца между 7 и 11 години и техните ...

13.11.2017
Смесено месене за деца „Светът около мен: Каква е есента у дома” Смесено месене за деца „Светът около мен: Каква е есента у дома"

Първото смесено месене за деца под мотото „Всички сме от едно тесто“ се случи на 11 ноември, събота, в Хл ...