Депресия за нашите деца

08 септември 2017 г.

Защо родените между началото на 80-те и края на 90-те страдат от депресия и тревожност повече от поколенията преди тях

Наскоро мой приятел, успешен и привидно щастлив 29-годишен човек, сподели, че от години се бори с депресията. Каза, че епизодите идват и си отиват, без да разбира защо и какво точно се случва с него. Въпреки всичко, което има и постига, на моменти едва понася да живее със себе си. "Изпадам в дупка, от която трудно успявам да се измъкна. Сякаш в момента това се случва на много хора, защото нашето поколение няма обща цел, няма външна борба, която да води", завърши той.

Какво всъщност е депресия

Регионалният офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) дефинира депресията като: "Често срещано психично разстройство, характеризиращо се с продължително чувство на тъга, загуба на интерес и удоволствие, усещане за вина, ниска самооценка, физическа и психическа умора, нарушени сън, апетит, концентрация. Епизодите могат да имат дълга продължителност и да се повтарят периодично, като така увреждат способността на човек да функционира пълноценно, да се справя с ежедневните си задължения."

Важно е да се прави ясно разграничение между депресия и тъга. Депресията е безобектна, тоест не може да бъде отдадена на точно определена причина. Понякога влиянието й е толкова всеобхватно, че човек се чувства физически неспособен дори да стане от леглото или да се нахрани. Затова съвети като "просто се поразходи и направи нещо приятно" или "стегни се" са, меко казано, неуместни и показват единствено неразбиране. Според Департамента по психиатрия и психология на световноизвестната клиника Мayo депресията не е признак на слабост, а сериозен проблем.

Поколението У и депресията

Според данни на СЗО от февруари 2017 г. животът на над 300 милиона души в цял свят е засегнат от различни форми на депресия. Въпреки наличието на утвърдени методи за лечение и превенция на депресивно разстройство едва около 10% от хората търсят помощ. В същото време самоубийствата са втората най-честа причина за смъртност в групата 15 - 29 години. В доклад от 2012 г. СЗО нарича депресията "световна криза" и съобщава, че до 2030 г. тя ще се превърне в най-разпространеното оплакване. От друга страна, изследване на Калифорнийския университет сравнява данни за депресия и тревожност, събрани от 52 248 деца и студенти, за периода 1950 - 1990 г. Резултатите показват, че средностатистическите деца от 90-те години са изложени на по-голям риск от депресия и тревожност, отколкото децата - психиатрични пациенти, от 50-те години. Данни на Медицинския университет – София, от 2013 г. пък сочат, че 54.7% от студентите по медицина страдат от лека до тежка форма на депресия.

Всички тези данни говорят, че депресията е широкоразпространено състояние и е важно да се дискутира открито. И грамотно.

Поколението У, познато още като милениалите, са хората, родени между началото на 80-те и края на 90-те години на ХХ век. На пръв поглед много от тях изглеждат добре адаптирани към средата – имат образование, работа, следват тенденциите и са по-разкрепостени от предишните поколения. В същото време обаче психологически изследвания, които правят сравнителен анализ между генерациите, показват, че поколението У е най-депресивното досега. На милениалите в повечето държави не се налага да обикалят улиците, въоръжени до зъби, и да организират преврати. Войната на това поколение, изглежда е вътрешна – със себе си, с депресията и тревожността, които се превръщат в епидемия, но за които все още се срамуваме да говорим.

Как изглежда депресията

Докато работех по тази тема, с мен се свързаха познати и приятели от поколението У, за които никога не съм предполагала, че са се борили с депресията. Искаха да разкажат за своето преживяване, за да може други хора, които преминават през нещо подобно, да видят, че не са сами или "луди". Да разберат, че има изход. Ето част от техните разкази:

"Имах чувството, че живея като насън. Все едно въздухът беше постоянно задимен и не можех да видя нищо ясно. Колкото повече се съпротивляваш на самотата, страха и мъката, толкова повече затъваш. Като в плаващи пясъци. И всичко това, защото не си позволяваш да страдаш нормално, колкото ти е нужно." Б.

"При мен депресията започна с чувство за постоянна умора и липса на желание и сили да върша дори най-любимите си дейности. Минаха няколко години, докато си дам сметка, че състоянието ми не е просто умора. Започна да ми коства огромно усилие на волята да стана от леглото, да си измия зъбите, да изляза от вкъщи. Oпитвах различни начини - спорт, нови предизвикателства, нови проекти, но нещата се влошаваха. В един момент просто реших, че не мога повече да живея така, и потърсих психолог. Терапията не ми помогна, затова се насочих към психиатър и започнах да пия хапчета. Това помогна. За пръв път от години се събуждах с енергия. Все още имам моменти, когато съм "долу", но вече имам желание и сила да се справям с тях." К.

"Страшно важно е близките ти хора да те разберат. Не да ти се карат и да те обвиняват, че бездействаш." А.

"Едно от най-трудните неща беше да разбера какво се случва в действителност и да осъзная, че човекът до мен страда от депресия. Да си във връзка с някого, който е в депресия, не означава, че той постоянно е замлъкнал или в лошо настроение. Напротив. Точно оттам идва объркването. Плашещо е, когато усетиш, че започваш да губиш самия себе си, докато се опитваш да бъдеш полезен и да подкрепяш другия. Накрая осъзнах, че колкото и да се стараеш, човекът до теб трябва сам да иска да си помогне. Външният натиск не върши работа – само можем да сме опора на близките си." Л.

Защо депресията е толкова разпространен проблем сред милениалите

Факторите един човек да страда от депресия са много. Трудно може да се посочи една конкретна и устойчива причина. Все пак семейната история се приема за един от малкото общовалидни критерии. Така например изследване от 2013 г. сравнява 3 поколения австралийски семейства, за да открие, че децата, чиито родители, а дори баби и дядовци, са страдали от психични разстройства, са изложени на по-сериозен риск (A three generation study of the mental health relationships between grandparents, parents and children).

В същото време се оказва, че поколението У страда от много по-нестабилно психично здраве в сравнение с предишните генерации. През 2010 г. Университетът в Сан Диего публикува научен труд, който съпоставя информация за психологическите характеристики на младите хора в периода 1938 - 2007 г. и установява следното:

През 2006 г. два пъти повече тийнейджъри казват, че преживяват повтарящи се периоди на депресия и тревожност, в сравнение с 1986 г.

В периода 1989 – 2001 г. два пъти повече ученици са потърсили помощ за депресивен епизод, а 3 пъти повече съобщават за мисли, свързани със самоубийство.

За периода 1938 -2007 г. броят на учениците и студентите, които показват нива на депресия, тревожност и параноя над нормата, се е увеличил 5 пъти.

Дори ако оставим статистиката настрана, в разговорите с представители на поколението У темата за депресията се появява често. От една страна, вероятно това поколение говори по-свободно за психичното здраве, отколкото своите предшественици. От друга обаче, не можем да не си зададем въпроса защо все повече млади хора водят битка с депресията.

В световен мащаб преглед на психологическите проучвания намира отговора в пет основни причини: