Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юни
23



България е на дъното по медийна грамотност в Европа

България е на дъното по медийна грамотност в Европа
България е на едно от последните места по медийна грамотност в Европа, показва сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с феномена „пост-истина", изготвен от института „Отворено общество" - София. Той предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност, според който в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност. За изготвянето на индекса са използвани индикатори с различна тежест, показващи свободата на медиите (индексите на Freedom house и на "Репортери без граници"), грамотността и образоваността на населението (на база изследването за функционална грамотност "Пиза"), доверието между хората, както и индикатори на ООН за е-участие.

Анализирани са данните за 33 държави, включително Турция, Сърбия, Албания и Черна гора. Анализът очертава пет основни групи от страни, разположени в отчетливи географски граници. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на гражданите според "Отворено общество" са Финландия, Холандия, Дания и Естония, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа. България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна грамотност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция. С по-лоши резултати са единствено Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.


Страните, които оглавяват класацията за медийна грамотност, се радват едновременно на свободни медии в съчетание с висока степен на образованост и голямо доверие между гражданите, посочват от "Отворено общество". Отбелязва се, че във Финландия добрата образователна система и широко разпространените умения за критично мислене сред гражданите се разглеждат като основен инструмент за противодействие на фалшивите новини и за противопоставяне на информационната война срещу страната.


В същото време държавите в дъното на класацията са такива, в които се наблюдава по-ниска степен на медийна свобода, гражданите им са по-слабо образовани, а недоверието между хората е по-голямо. Авторът на анализа Марин Лесенски посочва, че това са показатели, които обуславят по-лошата медийна грамотност и по-голямата податливост на гражданите на феномена "пост-истина", алтернативни факти и конспиративни теории за функционирането на света. Според него не е достатъчно само създаването на нови регулации за новите медийни реалности, а за дългосрочното адресиране на проблема си струва да бъдат направени и инвестиции в подобряването на медийната грамотност на гражданите, т.е. за изграждането на умения за критическо мислене и анализ на информацията.


Пълният текст на анализа "Ама вярно ли? Показатели за медийна грамотност и за способността на Европа да се справи с феномена "пост-истина" може да бъде намерен тук.



Източник: Дневник, 12 октомври 2017

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

22.06.2018
Trans European Mediation Bureau Trans European Mediation Bureau

Trans European Mediation Bureau /TEMB/We are a department at Association for European and atlantics ...

13.06.2018
Истанбулската конвенция цели защитата на жените от насилие, нищо друго, увери Еврокомисията Истанбулската конвенция цели защитата на жените от насилие, нищо друго, увери Еврокомисията

Европейският парламент обсъди днес въпроса с Истанбулската конвенция по повод навършването на една ...

06.06.2018
Партньорска среща по проект ИНТЕГРА Партньорска среща по проект ИНТЕГРА

Експерти от София, Прага (Чехия), Осиек (Хърватия), Кошице (Словакия) и Италия се събраха на ...