Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
дек
12



България е на дъното по медийна грамотност в Европа

България е на дъното по медийна грамотност в Европа
България е на едно от последните места по медийна грамотност в Европа, показва сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с феномена „пост-истина", изготвен от института „Отворено общество" - София. Той предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност, според който в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност. За изготвянето на индекса са използвани индикатори с различна тежест, показващи свободата на медиите (индексите на Freedom house и на "Репортери без граници"), грамотността и образоваността на населението (на база изследването за функционална грамотност "Пиза"), доверието между хората, както и индикатори на ООН за е-участие.

Анализирани са данните за 33 държави, включително Турция, Сърбия, Албания и Черна гора. Анализът очертава пет основни групи от страни, разположени в отчетливи географски граници. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на гражданите според "Отворено общество" са Финландия, Холандия, Дания и Естония, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа. България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна грамотност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция. С по-лоши резултати са единствено Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.


Страните, които оглавяват класацията за медийна грамотност, се радват едновременно на свободни медии в съчетание с висока степен на образованост и голямо доверие между гражданите, посочват от "Отворено общество". Отбелязва се, че във Финландия добрата образователна система и широко разпространените умения за критично мислене сред гражданите се разглеждат като основен инструмент за противодействие на фалшивите новини и за противопоставяне на информационната война срещу страната.


В същото време държавите в дъното на класацията са такива, в които се наблюдава по-ниска степен на медийна свобода, гражданите им са по-слабо образовани, а недоверието между хората е по-голямо. Авторът на анализа Марин Лесенски посочва, че това са показатели, които обуславят по-лошата медийна грамотност и по-голямата податливост на гражданите на феномена "пост-истина", алтернативни факти и конспиративни теории за функционирането на света. Според него не е достатъчно само създаването на нови регулации за новите медийни реалности, а за дългосрочното адресиране на проблема си струва да бъдат направени и инвестиции в подобряването на медийната грамотност на гражданите, т.е. за изграждането на умения за критическо мислене и анализ на информацията.


Пълният текст на анализа "Ама вярно ли? Показатели за медийна грамотност и за способността на Европа да се справи с феномена "пост-истина" може да бъде намерен тук.



Източник: Дневник, 12 октомври 2017

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

11.12.2017
11 декември - Международен ден на планините 11 декември - Международен ден на планините

На 11 декември се отбелязва Световният ден на планините. През 2003 г. генералната асамблея на ООН фо ...

11.12.2017
На 11 декември ООН основава УНИЦЕФ На 11 декември ООН основава УНИЦЕФ

Детски фонд на обединените нации, или УНИЦЕФ, е създаден на 11 декември 1946 ...

08.12.2017
Еврокомисар Мария Габриел даде начало на пилотния проект за трансграничен стаж на млади европейци Еврокомисар Мария Габриел даде начало на пилотния проект за трансграничен стаж на млади европейци

Българският еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и общество Мария Габриел даде в Брюксел ...