Шеип Панев и най-благородното от всички изкуства

Винаги съм искал да съм лекар. Още от 7-годишен, когато почина баща ми. Казвал съм на майка си, че ще стана доктор, за да не раснат и други момчета без бащи", разказва студентът от Медицинския университет в София Шеип Панев. Той е част от медицинските екипи на Александровска болница, които от няколко години обикалят по села и градчета, за да преглеждат изоставените от държавата пациенти.

В България днес над половин милион българи (по груби изчисления, защото скоро официална статистика не е излизала), нямат лесен достъп до личен лекар. Това означава, че за всеки преглед, съвет при заболяване или насочване към специалист, чакат приходящият доктор да намине към селото, или пътуват километри до кабинета му. Стига да са в състояние и да успеят да си платят превоза, разбира се.

Резултатът е, че има хора - на брой приблизително колкото жителите на Варна и Бургас взети заедно, които с години не са виждали лекар на живо.

Групите от медици-доброволци, които се опитват да заместят поне донякъде липсващата грижа, работят на терен два пъти годишно - напролет и наесен, по един месец. Състоят се от лекари-специалисти, медицинска сестра и по двама студенти. Всеки ден са на различно място, а консултациите са безплатни за болните.

Инициативата е на фондация BCause, а спонсорът - голяма тютюнева компания, вече трета година осигурява разходите за обиколките в различни райони, където се отглежда тютюн - Сатовча, Хаджидимово, Крумовград, Кирково, Тутракан, Ситово, Дулово, Стамболово, Харманли и др. За прегледите си партнират с фондацията "Направи добро - Александровска".

Търпят, докато могат

През октомври миналата година екипът, в който е бил Шеип Панев, е бил в 20 населени места и е прегледал 1770 пациенти. За разлика от предишни подобни обиколки, този път през импровизирания лекарски кабинет са минали и деца от детските градини и началните училищни класове - за да се установи дали нямат проблеми с опорно-двигателния апарат и зрението.

Все пак основната група са възрастните хора. Кметът на всяка община предварително подава информация от какви специалисти имат най-много нужда съселяните му. Екипите най-често включват кардиолог, ендокринолог, ортопед, уролог и офталмолог, но при нужда се присъединяват и други лекари, обяснява Шеип Панев. Във Врачанско, например преценили, че има необходимост от психолози.

Много от възрастните хора не виждат лекар с години - търпят, докато могат, и се надяват да им мине, разказва студентът по медицина. Наблюденията му сочат, че най-чести са сърдечно-съдовите и ендокринните заболявания - все такива, при които добрата профилактика може да спести множество затруднения, но тя липсва. Опитът показал, че пациенти живеят с години с кръвно налягане, което би стреснало всеки лекар. Обобщава, че дори един човек да бъде диагностициран преди да е станало късно, си е струвало.

Ако не обясниш, нищо не си направил

В началото на инициативата повечето не знаели за нея или се притеснявали, че може да се наложи да плащат и заобикаляли отдалеч. Постепенно се престрашили, а сега всички чакат датата и се стичат при лекарите - и заради помощта, и заради оказаното внимание. Имало случаи през полевия кабинет да минат към 200 души за ден. А когато се връщат за втори или трети път в някое село, често ги посрещат с плетени терлици и чорапи за подарък.

Лекарите помагат и с напътствия кой номер талон от здравната каса е нужен за посещение при специалист. "Хората си помагат - кметът на сатовчанското село Плетена, например, вози на свои разноски съселяните си до болницата в столицата".

Работата на студентите в полевите екипи е да подготвят посетителите за преглед - да измерят кръвното и кръвната захар, да разпитат за симптоми, да помагат на лекарите и да отговарят на допълнителните въпроси след прегледа. "Трябва да се опиташ да обясниш на хората достъпно и ясно какво им е и какво трябва да правят, защото лекарят само назначава лечението, но пациентът се лекува и ако не му обясниш защо трябва да полага усилия, нищо не си направил", казва бъдещият медик.

Съкращава доброволно ваканциите си, за да участва в обиколките, защото в тях трупа опит, какъвто не бил могъл да получи в клиниките. Казва, че да наблюдава как медиците в полеви условия откриват заболявания без добра апаратура, най-вече благодарение на знанията си, е безценно.

Дългият път към мечтата

За медицината Шеип Панев говори със страст и уважение, цитирайки хипократовото твърдение, че тя е най-благородното от всички изкуства.

Пътят му до нея не е нито кратък, нито лек. Разходите за да осъществи детската си мечка били непосилни за израсналото в гоцеделчевското село Абланица момче и майка му. Успява да се запише в университета благодарение на стипендия, осигурена от дарители, пак чрез благотворителната организация BCause. Тя се дава за отличен успех на ученици и студенти, останали без родители или с един родител, и покрива режийните му разходи, позволявайки му да се издържа, без да работи, по време на следването си.

Научил за нея от своя колежка, а вбъдеще възнамерява сам да стане дарител по програмата, за да помогне на други младежи да се посветят на образованието си. "Инвестицията в себе си е най-добрата, защото никой не може да ти отнеме знанията и уменията", казва Шеип Панев.

Влюбен е в планината и заедно с учител от родната си Абланица води местните ученици на походи. Не разбирал защо хората превъзнасят красотата на България, докато не отишъл на първия си поход. Освен като турист, се подвизава в планината и на ски и и колело. Харесва историческите романи и почти всички стилове музика извън чалгата.

Вече е в шести курс и се надява в началото на 2019 г. да е завършил. Възнамерява да специализира офталмология, защото тази технологична специалност го доближава до физиката, която много харесва. Отсега е доброволец в очната клиника на Александровска болница и прави планове за специализация в чужбина. Вижда обаче бъдещето си в България, най-вероятно в София, защото университетската болница дава възможност и за преподаване.

В бъдещето си вижда още много усилия, учене и усъвършенстване. Защото твърдо вярва, че медицината не може да бъде просто част от живота на лекаря: "За тези, които наистина я обичат, тя е просто начин на живот".

Снимка: Фондация BCause