3.53 е Индексът на гражданско участие за 2017 г.

На 22 януари 2018 г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски" бе представен Индексът за гражданско участие у нас за 2017 година. Събитието бе организирано от Форум Гражданско Участие и Български център за нестопанско право (БЦНП), в партньорство с Европейски съвет за външна политика и фондация Блулинк.

Индексът на гражданското участие оценява три взаимосвързани аспекта – среда на гражданско участие, практики/проявления на гражданското участие и ефект/промени, до които води гражданското участие. Крайната оценка за 2017 г. е 3.53 или състояние на „развиващо се" гражданско участие. Проучването се осъществява веднъж на две години. За сравнение, през 2015 г. оценката е била 3,39.

Оценките по съответните индикатори са резултат от дискусия на експертна група, която се състои от представители на граждански организации и експерти, работещи в различни сфери на местно и на национално ниво. Оценките се базират на предварително събрана информа­ция чрез анализ на правната рамка, анкетно проучване сред активни граждански организации и институции и социологическо проучване по метода омнибус. Съгласно методологията експертната група поставя оценки от 1 до 6.

На събитието изводите и препоръките от Индекса бяха представени от Десислава Христова, част от екипа на Форум Гражданско Участие, и коментирани от  Любен Панов член на Настоятелството на БЦНП, социологът Боряна Димитрова от Алфа рисърч и проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право от СУ „Св. Климент Охридски“.

По отношение на средата, Любен Панов сподели: „Ако сравним оценката с тази преди две години, тя е почти същата, има много малко подобрение, въпреки че почти всички препоръки, които бяха посочени в предния индекс по отношение на средата са изпълнени. Запитах се защо това е така?  Всъщност проблемът не е само в законите, а в тяхното прилагане и до колко законът става реалност. Миналата седмица Агенцията за основните права на ЕС публикува за първи път доклад за ситуацията на неправителствените организации в ЕС и в него има някои изводи, които с пълна сила важат за България. Първият е , че гражданското участие е основно право и това трябва да е ясно на институциите. У нас често няма разбиране, че гражданското участие е инструмент за по-добри политики. Много често институции възприемат гражданското участие като досадна необходимост.  Липсват доверие и от страна на институциите, и от страна на гражданските организации. Няма как да има участие без доверие. Третият проблем на средата, който е още по-сериозен, е процесът на стигматизиране и делегитимиране на НПО. Наблюдава се, че тази тенденция за съжаление се поема и от официални лица на държавните институции…. И за съжаление често критиката се приема като атака, а не като нещо конструктивно".

 „В тазгодишното изследване се вижда, че има две дейности на гражданско участие, които се радват на сериозен ръст – едната е почти двойно и това е дарителството. Другата е участието в местни инициативи – най вече на равнище регион, населено място, квартал. Всички останали инициативи вървят надолу – участие в петиции, подписки, доброволчество, публични обсъждания и др. За всички работещи в сферата на гражданското участие може да има два извода – дали да подкрепим и следваме тези форми, в които хората предпочитат да участват или трябва да развием непопулярните форми …?“ – коментира Боряна Димитрова и допълни, че гражданите преди всичко имат нужда да усещат своите малки победи.

„Човек не участва там, където не вижда смисъл и резултат от своите действия …Нека да следваме онези инициативи, които хората смятат за ефективни, за възможно най-добро съотношение между лични инвестиции и резултати и да видим какво да направим с тях" – допълни тя.

Проф. Нели Огнянова коментира, че състоянието на медийната среда е драматично влошена. Това се изразява в многото голямо богатство на нискокачествено съдържание, с медийни концентрации, с това, че съобщенията не могат да протичат ефективно. Професор Огнянова маркира няколко посоки, в които според нея гражданското общество има много голям възможност да си взаимодейства с медиите. На първо място гражданските организации могат да участват в производството на съдържание. Второ – те концентрират много голяма експертиза по различни въпроси, така че могат да предлагат на медиите авторитети по различни теми. На трето място тя посочи необходимостта гражданският сектори да работи върху собствения си публичен образ. Друг аспект на взаимодействие според нея е, че гражданските организации могат да допринесат много в борбата с дезинформацията и фалшивите новини, главно с извършване на мониторинг, както и по отношение на проверка на фактите. На пето място тя посочи темата за  образованието, свързано с медийната грамотност  и цифровата компетентност, където тя  смята, че гражданският сектор е много силен.

Основните изводи от Индекса:

Законодателната среда

Индексът отчита подобряване на законодателството (в сферата на достъпа до информация, обществените консултации, оценката на въздействието на регулациите, регистрацията на ЮЛНЦ, структурираното партньорство с НПО на национално ниво) като резултат от конкретни и целенасочени усилия на гражданските организации през последните години. В същото време остават сериозни предизвикателства пред прилагането на новата нормативна уредба, качеството на законодателния процес и съобразяването с устоите на правовата държава. Оста­ват нерешени и въпросите за регламентиране на доброволчеството и за прилагане на режима на държавни помощи за граждански инициативи.

За последните две години гражданската активност бавно „пълзи" нагоре.

Гражданите и организациите използват широка палитра форми и инструменти на активизъм и натиск. Оказ­ват се по успешни и видими на местно ниво. Най-разпознаваеми и предпочитани форми сред гражданите са дарителски акции и местни акции, непосредствено свързани със средата. От своя страна, гражданските организации и неформални групи макар с различен интензитет участват във форуми и дискусии. Те се включват в процеса на вземане на решения, но не ин­вестират достатъчно време и усилия.

Липсата на култура на участие, информационният шум и колебливият успех на взаимо­действието институции <–> граждански организации <–> граждани <–> медии ограничават ефекта от гражданските инициативи.

Важен акцент от проучванията е, че медиите се оказват основен фактор, както за мобили­зиране на участието, така и за постигане на резултат. Кампаниите с по широк медиен отзвук и сигналите до медиите по често имат ефект.

Данните показват, че енергията от масовите протести през 2013 е стихнала значително и тази форма на гражданско участие е по малко използвана през изследвания период, макар да остава единствен начин за реакция след изчерпването на всички останали подходи и инстру­менти при ниско доверие в публичните институции.

Гражданският сектор се професионализира, но от друга страна човешките, финансовите и организационните ресурси остават недостатъчни.

Комуникацията в сектора е активна, но остава несистемна. Ролята на мрежите и коалициите е все по-значима и осъзната.

Интензивният диалог между администрация, граждански организации и граждани все ощ ене успява да се материализира в устойчива промяна на средата и в ефективно партньорство. Местните инициативи са по високо оценени и събират по ­ значителна подкрепа поради своята видимост и по­ бърз резултат. Гражданското участие при формулирането на национални ре­шения и политики остава абстрактно за широката общественост поради специализирания си характер и слабо видимата връзка с ежедневието на хората.

Препоръки

Целият индекс можете да видите на страницата на Форум гражданско участие.