Замърсяването с микропластмаса на българското Черноморие е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета в света
06 февруари 2018 г.
Микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000
частици на квадратен километър.
Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.
Изчисленията показват, че през август месец 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни, най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.
Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване е проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” в три дни, между 8. и 10. август 2017 г. и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“.
Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).
“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни,“ коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България.
Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.
„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва Деница Петрова.
След няколко месеца анализи на събраните проби, крайните резултати са събрани в подробен доклад и в момента учените планират неговото издаване.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем „не“ на основните замърсители - еднократните пластмаси: в момента тече онлайн обществено допитване на Европейската комисия по темата със срок 12 февруари. Всеки гражданин на ЕС или представител на организация може да предложи начини за справяне с пластмасовото замърсяване в морето. Отговори се приемат на български и всички други езици на Европейския съюз.
Страницата на общественото обсъждане можете да видите тук.
Снимка: Грийнпийс - България
Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.
Изчисленията показват, че през август месец 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни, най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.
Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване е проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” в три дни, между 8. и 10. август 2017 г. и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“.
Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).
“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни,“ коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България.
Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.
„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва Деница Петрова.
След няколко месеца анализи на събраните проби, крайните резултати са събрани в подробен доклад и в момента учените планират неговото издаване.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем „не“ на основните замърсители - еднократните пластмаси: в момента тече онлайн обществено допитване на Европейската комисия по темата със срок 12 февруари. Всеки гражданин на ЕС или представител на организация може да предложи начини за справяне с пластмасовото замърсяване в морето. Отговори се приемат на български и всички други езици на Европейския съюз.
Страницата на общественото обсъждане можете да видите тук.
Снимка: Грийнпийс - България
Източник: Грийнпийс - България , 06 февруари 2018 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 април 2024 г.
„Зелените решения от България”: Включете се в първото национално проучване на зелените герои
Ако сте стартъп, научен проект или гражданска организация, работещи по зелени теми, попълнете въпросника на проучването и
14 април 2024 г.
Младите екореактори от Карлово с поредна екоакция
По повод Седмицата на гората Младежки информационен център-Карлово проведе екоакция на екопътека „Бяла река" край
09 април 2024 г.
WWF ще пусне в Дунав 1,6 милиона есетри
Те ще бъдат отгледани в плаващи развъдници в горното течение на рекатаЕвропейската комисия призова държавите-членки да увеличат
