English   14400 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Четирима победители в конкурса за есе „Защо искам да живея на село"

 
Четирима победители в конкурса за есе „Защо искам да живея на село”

Четирима победители бяха излъчени в конкурса за есе "Защо искам да живея на село", организиран от Икономедиа. Три есета бяха класирани на първо място с равен брой точки – тези на Александра Зонкова, Невена Елисеева и Мартин Милешки.


Журито реши да разпредели паричният награден фонд между тримата (така всеки от тях ще получи по 500 лв.) и да даде четвърта награда - уикенд за двама в къща за гости ЕКО АРТ, с. Драшкова поляна, община Априлци, на Теодора Симеонова и главният "разказвач" в нейното есе – бебето Борко.


Победителите в конкурса бяха избрани от петчленно жури (подробности за журито може да видите по-долу).


От понеделник, 2 април 2018 г., Информационният портал на неправителствените организации в България https://www.ngobg.info/ започва публикуване на есетата на победителите и на останалите финалисти в конкурса. Те са (посочени по азбучен ред) Александър Бараков, Ангел Стилиянов, автор с псевдоним Буни Камик, Вероника Йосифова, Елиза Хаджиева, Нанси Борисова, Ралица Цветанова, Светлина Трифонова. Публикуването ще продължи през целия месец април в рубриката "Разкази за НПО".


"Подобен конкурс няма как да има количествени критерии и неминуемо включва субективен елемент, но е показателно, че въпреки неизбежните различия в предпочитанията, журито ясно открои четирите есета, които отличаваме ", заяви Любомир Василев, член на журито и ръководител на проекта, в рамките на който се осъществява конкурсът.


Кои са победителите и техните есета?


Александра Зонкова е прекарала е голямата част от детството си в селото, за което пише в своето есе – с. Борово, в община Лъки. Не е завършила фармация и не е създала аптека, както се разказва в есето. Казва, че по професия е журналист, по мечти – също. Живее в София, заради редица обстоятелства, свързани с работната среда, вече не се занимава с медии, а работи в голяма международна компания, занимаваща се с дистрибуция. "Но може би е вярно, че бивш журналист няма, а желанието да пиша се "запалва" в мен от време на време. Така беше и с този конкурс, тъй като темата е близка до сърцето ми", казва Александра. Есето й може да прочетете тук.


Невена Елисеева прекарва само част от времето си в България, през останало живее в Париж, където работи като анализатор в онкологичен център за диагностика, лечение и проучвания. Занимава се активно с творческо писане и пояснява, че в есето й има както лични преживявания и чувства, така и художествена измислица. Твърди, че има планове да се върна за постоянно в България в рамките на сравнително кратък срок. Есето на Невена е достъпно тук.


Мартин Милешки е от София. Казва, че преди три години се премества да живее трайно в село Кален, община Мездра, където има по-малко от 50 жители. "Никога преди това аз или някой от семейството ми не се е занимавал с отглеждане на животни", допълва Милен. Есето може да бъде прочетено тук.


Теодора Симеонова е психолог с бакалавърска и магистърска степен от Софийски университет "Св.Климент Охридски". През целия си професионален път е работила в областта на обучение и развитие на хората в организацията. Понастоящем се наслаждава на майчинство и се радва на първите стъпки на сина си Борис. От близо година живее в с. Живково, община Ихтиман. Есето отразява нейната истинска история и може да бъде прочетено тук.


Общо 270 есета бяха получени в конкурса за есе "Защо искам да живея на село", който е част от проект за популяризиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, изпълняван от Икономедиа и съфинансиран от Европейската комисия.


Според анкетите сред участниците почти 80% от тях са на възраст под 35 години, студентите и учениците са 41%. Повече от половината от участниците твърдят, че за първи път участват в подобен конкурс. 46 % живеят на село или в малък град (до 20 000 жители). Над 70% от тези, които живеят в големи градове, твърдят, че имат идея да живеят на село.


"За мен селото не е отрицание на града като място за живот, а просто едно от многото места, в които човек живее така както иска, за да е щастлив. А това, според мен, е най-важното за нас хората", коментира Тома Белев, член на журито.


„Благодарим на всички участници и вярваме, че в случая най-важното е не кой и каква награда получава, а разпалването на искрата, която по-думите на участниците ни кара да осъзнаваме, че сме само брънка от системата на приРодата", коментира Любомир Василев.

Жури на конкурса


Анна Адамова, правен консултант в Български център за нестопанско право (http://bcnl.org/), организация, която работи за подобряване на средата за развитие и устойчивост на гражданското общество. Анна е докторант по Конституционно право. Редом с правото е вълнува от словото и неговото значение за това какъв свят създаваме около себе си. Обича да пише, предимно в поетична форма, и споделя, че ако не беше в журито, най-вероятно щеше да е сред участниците.


Спаска Петрова, експерт в сдружение "Нов път" – Хайредин, област Враца. Заместник министър на труда и социалната политика през 2014 г., зам.-кмет на община Хайредин през 2003-2007 г. С богат опит в неправителствения сектор като координатор и ръководител на проекти, насочени към образователната интеграция, общностното развитие, социалното предприемачество и разработването и прилагането на програми за интеграция на ромската общност.


Любомир Попйорданов, планинар, пътешественик и визионер. Най-често е свързван с алтернативния туризъм, създаването на "Одисея-ин" и "Зиг заг холидейз" - туристически бизнеси с отговорност към природното наследство, културата и местните общности, магазини "Стената", фестивали като "Дни на предизвикателствата" и "Зелени дни", участие в улични протести и активна гражданска позиция. Издател на книги и пътеводители. Юрист обичащ и да пише, с практика като художник и прекрасно семейство.


Тома Белев, председател на Асоциация на парковете в България, лесовъд - специалист по екология и опазване на природната среда. През последните 25 години се занимава с проблеми на създаване, опазване и управление на защитените територии и устойчивото развитие на регионите в България.


Любомир Василев, изпълнителен директор на фондация Капитал и мениджър проекти в Икономедиа. Имал е шанса да опита вкуса на журналистиката (вкл. три години като главен редактор на в. Капитал), бизнеса и неправителствения сектор. Автор и редактор на издания за медии, регионално развитие, земеделие, биоразнообразие, неправителствения сектор. Ръководител на повече от 20 проекта финансирани от Европейския парламент, Европейската комисия и др. Когато има нужда от вдъхновение или намиране на себе си – търси ги в уединена едностайна къщичка в дебрите на Родопите, в която няма ток и вода. Или в самотна утринна езда в южните склонове на Рила.


Снимка: Цветелина Николаева


Източник: Дневник , 30 март 2018 г.

Сходни публикации

Растеж в бурни времена

Растеж в бурни времена

Годишен форум на Института за пазарна икономика и Фондация за свободата “Фридрих Науман” за състоянието на икономическата

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя „Съдебната власт в числа”

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя „Съдебната власт в числа”

ПРАВОСЪДИЕТО В ЧИСЛА: Първото и единствено по рода си интерактивно табло, което представя работата на съдебната власт по ясен и

Нови правила в ЕС за политическата реклама

Нови правила в ЕС за политическата реклама

От днес влизат в сила нови правила на ЕС за определяне на общи стандарти относно прозрачността и таргетирането на политическата