English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Капка Панайотова: В България увреждането се третира като медицински, а не като социален проблем

 
Капка Панайотова: В България увреждането се третира като медицински, а не като социален проблем

Проблемът е как да подкрепим хората с увреждания, за да могат да живеят нормално, а не да преследваме ТЕЛК-овете

Уврежданията поне от десет години в световен мащаб се третират като социален проблем, не като медицински. Тук през цялото време от национално представените организации говорят за медицински състояния, за заболявания и болести. Този коментар направи директорът на Центъра за независим живот Капка Панайотова в предаването "Нещо повече" по повод протестите на хората с увреждания и оттегления правителствен проект за реформи в ТЕЛК-системата.

Според дефиниция на ООН увреждането е онова състояние, което телесен или сензорен проблем създава на човека благодарение на бариерите в средата, а не е проблем само по себе си, подчерта Панайотова и допълни, че протестът трябва да бъде за премахване на ТЕЛК-овете, а не за реформа на ТЕЛК-овете:

"Проблемът е да има достъп до работа, а не достъп до ТЕЛК-ове. Как ли живеят англичаните, където няма ТЕЛК? Как живеят холандците, където също няма? По-добре, отколкото в България. Най-малкото обществата в Холандия и в Англия срещат повече хора с увреждания – на работното място, в магазините, по улиците, отколкото ние тук."

Според Панайотова е необходимо въвеждането на система, която да оценява индивидуалните потребности на човека с увреждане, породени от съответното увреждане:

„Защото една диагноза, поставена на двама различни човека, може да бъде третирана по различен начин при двамата. Всяка диагноза оставя различни следи при всеки човек. “

Като даде примери с други държави и системи Панайотова поясни, че след като вече е налице детайлна епикриза за увреждането идва ред на индивидуална оценка на потребностите на лицето:

"Минава през оценка на онова, което му е необходимо, за да компенсира това увреждане, което е оставило заболяването в човека - дали му трябва инвалидна количка, дали му трябва слухов апарат, дали му трябва бял бастун, дали му трябва говоряща програма - за хората, които са незрящи. И човек получава онова, от което се нуждае. Когато не може да работи поради увреждане, той получава не пенсия, получава издръжка поради увреждане, докато може да започне работа. Но, междувременно, на него му се оказват тази подкрепа, която му е необходима, за да може човекът да придобие знания, умения, компетентности, за да започне да работи. Получава подкрепа, за да стане жилището му достъпно. Получава инвалидна количка, която не е от миналия век, а е съвременна. Получава достъп до образование, ама не така, че да седи в отделна класна стая, а заедно с останалите деца учат заедно и тези с увреждания..."

Работоспособността се определя от далеч повече фактори от здравословното състояние, категорична бе Капка Панайотова:

"Проблемът е как да подкрепим хората, за да могат да живеят нормално, както живеят в целия цивилизован свят, а не да преследваме ТЕЛК-овете как да издават ТЕЛК-ове."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл на БНР.

Снимка: БГНЕС



Автор: Лъчезар Цветков

Източник: БНР , 12 април 2018 г.

Сходни публикации

Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери

Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери

„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването

Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора

Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора

Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23

Публична дискусия фокусира внимание на академичните общности върху грижите за възрастните хора

Публична дискусия фокусира внимание на академичните общности върху грижите за възрастните хора

Повече от 60 участници събра днешната дискусия „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването на