Критерият за уседналост задълбочава проблема със сегрегираните училища

Всяко дете трябва да има достъп до качествено образование в начален етап

„Началното образование е базово и насочено към ограмотяване децата, тоест всяко едно училище в страната, независимо къде се намира то – в какъв град, с какъв социален, икономически и демографски профил – би следвало да може да осигури на децата качествено образование в този начален етап, за да няма такава безумна конкуренция за няколко така наречени „елитни училища“… Доколко изобщо е наистина приемливо в една държава и дори в рамките на един град като столицата да съществува такава огромна образователна ножица между училищата – е много сериозен въпрос.“ Това каза Пламена Николова, програмен координатор „Образование" в Националната мрежа за децата, която гостува в студиото на „Хоризонт".

Анализаторката отбеляза, че след решение на Комисията за защита от дискриминацията критерии, свързани с местоработата на родителите, трябва да отпаднат при класирането на децата за записване в първи клас.

Образователната експертка смята, че родителите на първокласниците определят предпочитанията си към училища за своите деца по-скоро по субективни критерии или „от дума на дума“, водейки се от мнението на други родители. По думите ѝ, обаче, добре управлявани училища има и в периферни и крайни квартали на големите градове, а в центровете им се намират и училища с по-ниски резултати.

„Също да не забравяме, че имаме и сегрегирани училища – в крайните квартали, в махалите, в които има и паралелки, които са децата са изцяло от една етническа група – с ромски майчин език… Малко се прави по отношение на това пък те да престанат да бъдат сегрегирани. И сега този критерий за уседналост тях тотално ги затваря.“

Образователният координатор на Националната мрежа за децата коментира думите на министъра на образованието Красимир Вълчев, че родителите запазват правото си да кандидатстват за всяко училище, в което желаят, но се регламентира привилегирован достъп до най-близкото училище.

„Мотивите на министерството да въведе уседналостта и районирането са разбираеми от една гледна точка и тя е, че действително прилежащият район за начално образование е нещо, което се практикува в Европа наистина. Не е нещо, което е изцяло ново, измислено сега. Но при условие, че имаме едно равно качество или поне много малко различаващо се от район до район. Наистина не става дума за такива огромни разлики и тогава аз мисля, че всеки родител би предпочел със сигурност детето му да е в кварталното училище, което е на две крачки от него, отколкото да го води от единия край на София до другия. И то става дума за малки деца. За съжаление обаче някак си действията на МОН необяснимо изпреварват логиката…“

Николова заяви, че е неясно защо министерството е въвело критерият за уседналост „в рамките буквално на 2 месеца“, което не е дало достатъчно време и преходен период на семействата с първокласници, които сменят местожителството си, да преценят ефектите върху достъпа на децата до желаното училище.

Образователната експертка е убедена, че когато се въвежда новият критерий трябва „да може да се отговори и с качество, и с реални места, защото, ако съществуваше голямата предпоставка да има достатъчно места, нямаше да водим тези разговори.“

Програмният координатор „Образование“ в Националната мрежа за децата призова при създаването на единна електронна система за прием на първокласници от МОН да се гарантира повече прозрачност и видимост на местата.

„Това, за което ние първо и най-вече апелираме, е да има яснота и да има достатъчно информация в ясни и обозрими срокове... Друго нещо, за което апелираме ние, е при всички тези консултации, обществени обсъждания и изобщо планове да се въвеждат такива промени да се включват родителите, защото така те се чувстват много по-спокойни.“

Анализаторката изрази предположение, че, ако Комисията за защита от дискриминацията отмени критерия за уседналост, той ще спре да бъде прилаган догодина.

В заключение Николова препоръча:

„Да се въвличат родителите, за да се чувстват те спокойни, за да им е ясно какво се случва, как се кандидатства, какви документи се искат. Да има унифициране – в момента в някое училище искат един документ, а за други училища искат 10 документа. Да има унифициране на системата. Да има ясни правила. Да има дълги срокове на адаптация, в които да ясно, че ще се въведат тези критерии. Хората да могат да бъдат подготвени, че това ще се случи. Да се работи наистина за изравняване на качеството, за да не се стига до това пет училища в София да бъдат водещи, а останалите училище буквално да бъдат празни, въпреки че не са по-лоши. И да се работи за стимулиране на това самите училища да изграждат общности около себе си. Защото, когато едно училище започне да работи с децата, които са в квартала, и с родителите – да ги убеди затова, че то също предлага добро образование, то аз мисля, че всеки родител би предпочел детето му да бъде там, а не някъде далеч.“

Интервюто за „Нещо повече“ на Пламена Николова, програмен координатор „Образование“ в Националната мрежа за децата, можете да чуете от звуковия файл на БНР.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography. Без право на разпространение от трети страни.