Лена Ганстерер: Ако си наистина социален предприемач, няма да е само за шоуто

Австрийският експерт в социалното предприемачество Лена Ганстерер споделя пред "Капитал" как се става социален предприемач и какви са позитивите

Лена Ганстерер е съосновател на регионалната Investment Ready Program, която помага на социални бизнеси от Централна и Източна Европа да станат готови да получат инвестиции, да се разрастват и да постигат глобален социален ефект. Програмата е отворена за кандидатстване и за български социални бизнеси. Лена беше за първи път в Бългaрия по покана на фондация Reach for Change.

Какво представлява социалното предприемачество?

- Това е дефинирано от различните организации по различен начин, но в крайна сметка става дума за хора, които подхождат предприемачески за решение на обществен, екологичен и други социален проблем.

Вие защо решихте да се занимавате със социално предприемачество?

- Това е личен въпрос, свързан с миналото. Когато завърших гимназия, реших да пътувам и обикалях света за шест месеца. Това, което ми направи гигантско впечатление, е колко несправедлив е нашият свят.
Аз учих бизнес и бях нещастна. Работих в голяма компания за автомобилни части и разбрах, че това не е за мен - голям корпоративен бизнес, в който трябва да продавам продукти и услуги, които не харесвам.
В света на социалното предприемачество намерих нещо, което много харесах и което мисля, че трябва да бъде подкрепяно и развито. Целта е не просто да мрънкаме, а да действаме за проблемите около нас и да намираме решение. Това беше много нова концепция в Австрия преди 8-10 години.

Защо програмата е с фокус към Централна и Източна Европа?

- В този регион има нужда от подобни дейности много повече, отколкото в отделни региони в Германия или Австрия.
Навсякъде, където функционираме, ние създаваме "Клубове за въздействие" (Impact clubs) или екип, който се опитва да създаде такива. И в действителност виждам, че се създава екосистема и тук хората се отварят за подобни идеи. След като създадохме първите клубове, видяхме, че предприемаческият дух е много висок, хората могат да намират решения, но им липсваха инвеститори, както и ноу-хау до определена степен. Но вече не е така - има все повече инвеститори и предприемачи и вероятно ще има още много.

Генерира ли социалното предприемачество печалба?

- Важно е за всеки бизнес да може да се самоиздържа, да има печалба. Понякога има хибриден модел - едновременно с грантове и дейности, които гарантират печалба, но в ядрото е опитът да имаш финансов модел, с който да се издържаш, вместо да зависиш от нещо друго.

Според някои обаче социалното предприемачество е повече възможност да правиш шумен PR, но не и сериозна възможност за бизнес.

- Зависи, ако си наистина социален предприемач, няма да го правиш само за шоуто. Ако е само за шоуто, ще спреш доста бързо, защото е трудно да създадеш компания, бизнес.

Има различни видове социални предприятия - такива с малък обхват, например кафетерия, която работи със стари хора или други маргинализирани групи. Те помагат и в същото време са стабилен бизнес и имат редовни печалби, но не са следващото голямо нещо.

Има и компании с цели за високо въздействие, които се фокусират върху зелени технологии, помощни технологии. Трудно е да ги стартираш, но веднъж след като разработиш технологията и развиеш пазар, може да бъде много печелившо.

В САЩ пример е компанията Tom`s shoes или Body shop във Великобритания, които бяха продадени за 200 млн. паунда на "Л`Ореал". Има и други много успешни примери, които, когато са стартирали бизнеса си, са били точно това - социални предприемачи. "Тесла" също са пример за успех. Ако изработиш следващото лекарство против рак, също ще станеш мегабогат.

Но колко предприемачи въобще стават богати? Много малко. Въпросът е валиден за всички предприемачи.

Какво е направило тези примери толкова успешни?

- Това да бъдеш на правилното място с правилната идея, правилния отбор, да си крайно вдъхновен и отдаден и просто наистина да му се отдадеш. И не на последно място - голяма доза късмет.

Можете ли да дадете пример за компания от ЦИЕ, която се е справила добре, решавайки регионален проблем?

- Такава е например Consulta Click от Румъния. Подкрепихме ги преди няколко години и те са здравен стартъп, улесняват записването на часове при лекари. Защо това е толкова важно в Румъния? Защото публичната система за здравеопазване е доста корумпирана и неефективна. На пръв поглед изглежда евтина, но ако сметнеш колко много пресонал трябва да подкупиш, колко консумативи и прочее трябва да платиш, в един момент частните доктори стават равностойни. Основателят е разбрал това, когато жена му е била бременна за първи път, и основал компанията, за да направи здравеопазването по-прозрачно и да отличи добрите доктори.

Има още една компания - E-glass, продуктът им се казва Servantes. Това е устройство, което решава нишов проблем. То дава независимост на парализирани хора, като се контролира с реч и може да включва и изключва електроуреди в стаята. Така, освен че им дава комфорт, помага и много в грижите им.

Друга компания е Energy Solaris, които разработват климатик, който е без CO2 емисии. И много други, разбира се, които можете да видите от сайта ни.

От какво се нуждае човек, за да бъде социален предприемач?

- Идея, отбор, добро разбиране как да достигнеш клиентите. Да знаеш как да постигнев целите за високо въздействие, как да повлияеш на проблема, който искаш да решиш. И винаги да се питаш дали твоето решение е най-доброто и най-ефикасното.

И пари, разбира се. Има доста бизнеси, които не изискват много капитал, но също такива, които се нуждаят от много инвестиции и са интензивни в началото. Ако правиш климатици, ще имаш нужда от много капитал. Ако отвориш пекарна и подкрепяш безработни, не ти трябва много капитал. А за онлайн платформа в началото ти трябват няколко лаптопа и разработчици.

Цялото интервю можете да прочетете в Капитал.