„Грийнпийс" – България прожектира бъдещето на енергетиката върху ТЕЦ „Бобов дол"
18 май 2018 г.
Активисти на екологичната организация прожектираха
послания, с които показаха, че бъдещето не принадлежи на изкопаемите горива
Една от охладителните кули
на ТЕЦ „Бобов дол“ близо до с. Големо село се превърна в екран с послания за
бъдещето на въглищните райони отвъд въглищата. „Бъдеще без въглища", „Чистият
въздух е наше право“ и „Артефакт от 20-ти век" бяха само част от съобщенията,
които се появиха на съоръжението.
Акцията е част от кампанията на „Грийнпийс" – България за справедлив преход от
въглища към енергия от възобновяеми източници. Целта на демонстрацията, първа
по рода си в България, е да насочи вниманието към липсата на икономическа
логика от морално и технически остарелите мощности на въглища, които вредят на
здравето на хората и замърсяват околната среда.
ТЕЦ „Бобов дол" е сред най-замърсяващите въглищни централи в страната. По данни на Европейското бюро по околна среда[1] топлоцентралата е сред първенците в Европа по нанесени вреди и щети върху здравето на хората. Местните се оплакват от задушлив въздух и слоеве прах, които покриват цялото село като пелена. Това е централа, която продължава да съществува, за да носи лесни приходи на собственика си от това да бъде част от студения резерв на страната. Всичко това за сметка на здравето на населението и околната среда.
„Още по-скандалното е, че централата е сред искащите дерогации от новите по-строги екологични изисквания на Европейския съюз, свързани с работата на въглищните централи. Това ще позволи на „Бобов дол“ да продължи да работи, въпреки че не отговаря на съвременните изисквания. Време е тази порочна практика да приключи,“ коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ към „Грийнпийс“ – България.
Производството на енергия от въглища, което в България представлява около 40% от целия енергиен микс, има отрицателни последици за човешкото здраве и околната среда – опасни условия на труд за миньорите, отделяне на фини прахови частици, серен диоксид, въглеродни емисии, унищожаване на почвата, обезлесяване. Негативно влияние има и върху икономиката – чрез различните видове директни и индиректни субсидии, се изкривява пазарът и се поддържа монополът на този замиращ сектор.
В момента Европа преминава през енергиен преход, който ясно показва, че в бъдещето на енергийната система няма място за замърсяващите въглища. Време е за зависимите от тях райони да се помисли в тяхната икономическа, социална и екологична цялост. Да се създадат планове, които да ги преведат справедливо и безболезнено през този преход. Енергията от възобновяеми източници предоставя именно тази възможност – постигане на децентрализация, отваряне на нови работни места и по-малко вреди за околната среда и здравето на хората.
[1] Доклад „Europe`s Dark Cloud“ на Европейското бюро по околна среда.
Достъпен на: https://env-health.org/IMG/pdf/dark_cloud-full_report_final.pdf
ТЕЦ „Бобов дол" е сред най-замърсяващите въглищни централи в страната. По данни на Европейското бюро по околна среда[1] топлоцентралата е сред първенците в Европа по нанесени вреди и щети върху здравето на хората. Местните се оплакват от задушлив въздух и слоеве прах, които покриват цялото село като пелена. Това е централа, която продължава да съществува, за да носи лесни приходи на собственика си от това да бъде част от студения резерв на страната. Всичко това за сметка на здравето на населението и околната среда.
„Още по-скандалното е, че централата е сред искащите дерогации от новите по-строги екологични изисквания на Европейския съюз, свързани с работата на въглищните централи. Това ще позволи на „Бобов дол“ да продължи да работи, въпреки че не отговаря на съвременните изисквания. Време е тази порочна практика да приключи,“ коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ към „Грийнпийс“ – България.
Производството на енергия от въглища, което в България представлява около 40% от целия енергиен микс, има отрицателни последици за човешкото здраве и околната среда – опасни условия на труд за миньорите, отделяне на фини прахови частици, серен диоксид, въглеродни емисии, унищожаване на почвата, обезлесяване. Негативно влияние има и върху икономиката – чрез различните видове директни и индиректни субсидии, се изкривява пазарът и се поддържа монополът на този замиращ сектор.
В момента Европа преминава през енергиен преход, който ясно показва, че в бъдещето на енергийната система няма място за замърсяващите въглища. Време е за зависимите от тях райони да се помисли в тяхната икономическа, социална и екологична цялост. Да се създадат планове, които да ги преведат справедливо и безболезнено през този преход. Енергията от възобновяеми източници предоставя именно тази възможност – постигане на децентрализация, отваряне на нови работни места и по-малко вреди за околната среда и здравето на хората.
[1] Доклад „Europe`s Dark Cloud“ на Европейското бюро по околна среда.
Достъпен на: https://env-health.org/IMG/pdf/dark_cloud-full_report_final.pdf
Източник: „Грийнпийс" - България , 18 май 2018 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
24 април 2024 г.
Започва пилотен проект за възстановяване на реките от водосбора на река Янтра
Експерти от неправителствени и научни организации, подкрепени от отговорните институции, ще проучват възможността за
24 април 2024 г.
Екоорганизация ще заснеме пет филма за влажните зони по Северното Черноморие
Започват снимките на пет късометражни филма за живота около влажните зони „Езеро Дуранкулак“, „Шабла-Езерец“, „Казашко“ и „Ятата
22 април 2024 г.
В Деня на Земята представяме един проект с принос към климатичната устойчивост
В Деня на Земята (22 април), нека признаем усилията и приноса на проекти в нашия град, които помагат да опазим и града, и планет
