Национална мрежа в подкрепа на деца с родители в затвора ще бъде създадена у нас

Национална мрежа в подкрепа на деца с родители в затвора ще бъде създадена у нас

България е първата държава , която става партньор по проекта „Папа плюс“ на Паневропейската мрежа за деца на затворнице в Европа (СОРЕ).

Проектът „Папа плюс“ на Паневропейската мрежа за деца на затворници в Европа /СОРЕ/ бе представен в София от изпълнителния й директор Лиз Ер. Срещата, организирана от Паневропейската мрежа за деца на затворници в Европа (COPE), Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието и Сдружение „Дете и пространство, бе по същество старт на проекта в България. Тя бе и един от първите опити за прилагане на Препоръката на Съвета на Европа, приета през април тази година от Съвета на Министрите в Страсбург в подкрепа на децата на родители, които изтърпяват присъда лишаване от свобода.

Лиз Ер представи проекта като подчерта: „Ще насърчаваме позитивното въздействие върху децата, върху родителите и персонала на местата за лишаване от свобода, за да се подготвя социалната реинтеграция на личността, която ще напусне затвора и ще се върне в реалния живот. Целта ни не е да налагаме решаване на проблемите, а да ги откроим, да работим по посока на създаване на динамика за намиране на отговори“. От българска страна партньори на СОРЕ са Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието и Сдружение „Дете и пространство“.

Срещата бе открита от д-р Елеонора Лилова, председател на ДАЗД и комисар Юлиян Шемширов началник на отдел. „Социална дейност и възпитателна работа с правонарушители” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието. Присъстваха още представители на Националния превантивен механизъм към Националния омбудсман; на Омбудсман при град София; на Наблюдателна комисия към Столична община; експерти от Софийски затвор; колеги от неправителствения сектор – Фонд за превенция на престъпността – ИГА, Български хелзински комитет, НМД, Детски правен център, както и председателят на сдружение „Дете и пространство“ д-р Любомир Жупунов.

Председателят на ДАЗД Елеонора Лилова подчерта изключителната значимост на тази съвместна инициатива, която засяга над 12 000 деца в България, лишени от бащина грижа и внимание. „Те имат нужда от подкрепа, от знания и увереност, за да растат като пълноценни личности и да запазят контактите си със своя родител“, изтъкна г-жа Лилова. Тя изрази подкрепата на ДАЗД за проекта. Държавната агенция се стреми да създава и подкрепя такива мерки за закрила, които да отговарят на потребностите на децата и техните семейства.

„Нека резултатите от безценния ви труд по проекта ви срещнат с благодарността и признателността на деца и родители“, пожела г-жа Лилова. Тя изтъкна още, че грижата за децата е обща кауза и затова разчита на пълноценно сътрудничество между институции и неправителствения сектор.

„Тази инициатива изцяло подкрепя нашата обща работа, всички ние съзнаваме отговорността на обществото за намиране на верните и навременни решения за децата, които на практика са оставени на произвола на съдбата и са лишени от родителските грижи и подкрепа. Това оставя върху тях траен отпечатък и заедно трябва да намерим верния път, като почерпим успешните практики от други държави“, изтъкна в приветствието си комисар Шемширов. Той подчерта нуждата от засилване на междуинституционалното сътрудничество, тъй като темата засяга много широк спектър от организации и институции. Комисар Шемширов припомни успешното сътрудничество между ГДИН и Сдружение „Дете и пространство“ по проекта „Подготовка и подкрепа за самостоятелен и пълноценен живот на свобода“, реализиран с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм в Сливенския затвор.

Лиз Ер от своя страна подчерта активното участие на България в рамките на Съвета на Европа по изготвянето на първия по рода си нормативен документ по темата – препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно защитата на правата на децата, които имат родител, лишен от свобода. Тя разказа за нелекия път, който са изминали с нейните колеги, докато получат институционална подкрепа за тази рискова група.

„Почти двайсет години ни отне да постигнем тези деца да бъдат видими, те не присъстваха дори в системите на НПО през 2000 година, когато във Франция бе създаден първообраза на нашата днешна мрежа. Днес тя обхваща територията на ЕС и в нея участват различни специалисти в подкрепа на децата на затворници в 21 европейски страни“, каза Лиз Ер.

Една от важните цели на Мрежата е да се получи адекватна и точна информация за броя на засегнатите деца, защото към момента тя не обхваща кратковременните наказания както и личности, които вече са пълнолетни, но като деца са преживели раздяла с родителя си, който е бил в затвора. Според наличните сведения 800 000 деца в ЕС към момента са лишени от родител, който е в затвора.

Рисковете по отношение на здравеопазването, образованието, психологията и поведението на подрастващите са много големи и ние работим върху идеи, върху модели, приложени в някои страни, които могат да бъдат адаптирани към условия в друга обществена среда, в други държави, изтъкна гостенката.

Всяко дете е уникално със своите потребности и специфични нужди, идеалният вариант е системата да работи за всеки случай, но това е трудно осъществимо. Затова е важно, че вече има нормативна основа – препоръката на Съвета на Европа. До нея се стигна след години, в които Паневропейската мрежа пледираше за защита на тези деца, отново припомни Лиз Ер.

В този документ се подчертава, че децата на затворници имат същите права за лични връзки и контакти с родителите, както всички останали техни връстници. Тези права трябва да бъдат спазвани и защитата на децата с родители-затворници да бъде осигурена. Кой е наказан – риторично попита Лиз – и отговори – децата на родител, лишен от свобода.

На срещата за първи път в България бе прожектиран документалния филм Папа плюс, който представя основните затруднения в поддържането на връзката между бащи, лишени от свобода и техните деца и дава насоки за персонала на затвора в посока подкрепа на родителите по време на срещите им с децата.

Предстои Препоръката на Съвета на Европа за подкрепа на децата на затворници и обяснителния доклад към нея да бъдат преведени на български, а екип на „Дете и пространство“ да работи с персонала на Софийския затвор за подкрепа на връзката между бащи, лишени от свобода и техните деца, в партньорство с Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към МП и с методичната подкрепа на СОРЕ. Готовност за сътрудничество специално изявиха представители на Софийския затвор, представителите на Набюдателната комисия към Столична Община и присъстващи на срещата юристи.

Весела Банова, психоаналитик и зам.председател на Сдружение „Дете и пространство“ сподели впечатленията си от работата, която се извършва в Сливенския затвор и условията, които са създадени там за подкрепа на връзката майка, лишена от свобода и детето й. Тя представи един от трите документални филма, създадени в резултат на проекта на сдружението, осъществен в Сливенския затвор, а именно „Майка от затвора“. Весела Банова направи паралел между подкрепата на връзката баща в затвора и неговите деца, представен във филма Папа плюс и подкрепата на връзката майка в затвора и нейните деца, представена във филма „Майка от затвора“.

Проектът „Папа плюс" дава идеи за добри практики вътре в затвора по отношение на контактите родител-дете, а ние ще търсим пътища и за подкрепа след изтърпяването на наказанията, чрез социалните услуги в България, изтъкна Весела Банова. На първия етап създаването на мрежата за подкрепа у нас ще работи за обмен на идеи и информация между заинтересованите лица и организации, за разпространение на материали и инструменти, вече създадени по проекта „Папа плюс“ във Франция, за осигуряване на достъп до подкрепа за децата, чиито родители са лишени от свобода.

Срещата положи основите на подкрепяща мрежа за проекта „Папа плюс“, която формулира и някои ясни цели във връзка с подкрепата на децата на затворници: тези деца да бъдат припознати като деца в риск и включени в Националната стратегия за закрила на детето, да бъде предложено създаване на социална услуга за тях и родителите им като комплекс от дейности в духа на новия Закон за социални услуги.