Ива Бонева: Имаме тонове оплаквания за отхвърляне на деца със специални потребности

В края на миналата седмица социалните мрежи бяха разтърсени от публикацията на майка, която се оплака, че синът й е бил приет в първи клас в столичното 32 училище, но оттам се опитали да й подскажат да не го записва при тях. Според майката причината е, че детето й има аутизъм. От училището отричат. Детето на Надежда Данабашева Борис е било прието единствено в столичното 32-ро училище със засилено изучаване на езици, като е получило 6 точки по допълнителния критерий "трайни увреждания над 50%". Очакват се резултатите от проверка на Регионалния инспекторат по образованието по този случай.

Като злощастна и объркана ситуация, в която тези, които трябва да са най-близо до детето, се карат, определи случилото се Ива Бонева Център за приобщаващо образование. В предаването "Хоризонт до обед" тя уточни, че обществените нагласи се променят много бавно:

"Законът от 2016-а прави приобщаващото образование императив, тоест всички деца в обща класна стая, но липсва целево финансиране на общата подкрепа. Допълнителната подкрепа също е неясна и липсваща. Ние не можем просто да кажем, че имаме хубав закон и нямаме добри вторични нормативни документи. Училището не е приобщаващо и не е добре приемащо различните деца. Има един проблем – не можем да искаме от учителите да са приобщаващи и приемащи, ако те самите не са такива. Ролята на учителя е много отговорна, доколко обаче самите учители се чувстват подкрепени, овластени, можещи, свободни да приобщават е съвсем друг въпрос".

Истината е, че за някои деца с увреждания или със специални образователни потребности да бъдат приети в най-близкото им училище е много важно, подчерта Ива Бонева:

"Не само за чисто физически, инфраструктурно, за да пътуват по малко, но и защото това е по-близка, по- позната на тях среда и могат да създадат приятелства, които са близки до тях".

Запитана имат ли сигнали за мълчаливо отхвърляне на деца заради уврежданията им Ива Бонева коментира:
"Тонове, тонове, много. И не само от държавни, но и от частни училища. Основната причина учителите и директорите да правят това е страхът, че няма да се справят, тоест, непознаването, липсата на опит и непознаването на детето, което идва".

Ива Бонева обърна внимание върху факта, че родителите на деца с увреждания са свикнали на обидно отношение и очакват да срещнат такова:

"Родителите са свикнали, по-често това е само майката, за съжаление, те са свикнали на негативно отношение, те очакват да бъдат обидени. Директорите и учителите се плашат, те не знаят какво следва, те знаят, че подкрепа ще получат трудно и, разбира се, се опитват да го направят по-лесно за себе си като разубедят родителите да запишат детето си точно там. Това се случва особено в по-големите градове, в които има достатъчно деца и няма необходимост, няма борба да всяко дете, както е на много други места извън София".
Учителите и родителите в тази ситуация трябва да бъдат подкрепени и много ми е мъчно, че обикновено те всъщност са противопоставени, каза още Ива Бонева:

"Учители, родители и специалисти, когато е необходимо заедно да помогнат на малкия човек да влезе в този много важен момент от живота му, вододелен за всяко дете, те обикновено се карат, а детето дори не присъства. То, слава Богу не е било на този разговор. Затова казвам, че нагласите ни най-бавно се променят и е много важно да говорим за това, да осъзнаем, защото това е въпрос и на лична отговорност. Личната ми отговорност като учител, личната ми отговорност като директор и като родител - какво мога да направя най-добре затова дете".

Още детайли по темата чуйте в звуковия файл на БНР.