Любомила Кривошиева и нейната битка за спасяване на дивите животни
Хората не са свикнали да подават сигнали, където трябва, за да бъдат предотвратявани такива престъпления. Това трябва да си го създадем като навик: видиш ли нещо, реагираш, информираш този, който може да направи нещо още в момента, в който се случва престъплението, а не впоследствие, предупреждава Любомила.
За съжаление, не са малко и случаите, когато хората лишават намерени пострадали диви животни от шанса им да оцелеят, водени от добри намерения. Просто защото изобщо не познаваме техните навици:
Ние
имаме информация за животните единствено от приказките, които сме чели
като деца. А в приказките нещата са много неверни, завоалирани, розово
написани. Например, че таралежите пият мляко. Или че, ако отглеждаш
таралежи в градината си, те ще убиват змиите. Но, първо – змиите не са
вредни, както ги описват в приказките. Второ – не можете да разчитате
на таралежите да гонят и убиват змиите.
Ако случайно се натъкнем на безпомощно животно и не знаем как да
реагираме, най-доброто, което можем да направим за спасяването му,
преди да го предадем на специалист, е:
Да го сложим на тъмно в кутия с дупки за въздух. Хората това не го възприемат. Представят си, какво би било, ако тях ги сложат в кашон, и категорично отхвърлят тази идея. А на тъмно животните са по-спокойни, не виждат какво се случва около тях, не виждат, че са до човек, което за тях е адски стрес. Проблемът е, че хората тълкуват поведението на животните неправилно. Например, животното се е вцепенило от ужас, а хората казват: „Аз го гушкам, а то се е притаило в мен и се е успокоило.“
Във времена, когато има умни телефони и всякакви технологии,
най-правилната реакция, когато се натъкнем на животно, изпаднало в
беда, е да потърсим връзка с някой, който може да ни даде професионална
помощ, съветва Любомила. Самата тя свързва живота си с животните от
малка. За мен контактът с животните е като общуване със себеподобни. Аз по-скоро се причислявам към тях, отколкото към хората, споделя Любомила Кривошиева. Така по естествен път се ражда
фондацията. Въпросът с финансирането на тази дейност обаче е сложен,
затова тя разчита основно на съдействието на доброволци. Мечтата на
Любомила е да получи терен, на който да изгради център за спасяване на
диви животни. Дейността ни се разрасна страшно много. Приемаме над
3000 животни годишно. А сме в тясно пространство – приютени от една
частна ветеринарна клиника в София. Вече пет години водим преговори със Столична община. Имаме принципна подкрепа, но нещата се случват много
бавно.
-------------------
Още за Фондация дивите животни можете да прочетете в рубриката ни Разкази за НПО.
Автор: Миглена Иванова
Източник: БНР , 14 юни 2018 г.
Сходни публикации
Зелена акция поправя Пътеката на саблеклюна в неделя
Българската фондация „Биоразнообразие“ организира акция за освежаване и поддържане на Пътеката на саблеклюна в Бургас в неделя,
В Спасителния център за диви животни вече се излюпиха първите ловни соколи, каза Христина Клисурова от „Зелени Балкани“
Сезонът на бебетата настъпи в Спасителния център за диви животни към сдружение „Зелени Балкани“. Вече има първи излюпени ловни
ЧЕТИРИ ЛАПИ с полезни съвети как да предпазим домашните си любимци от кърлежи
С покачването на температурите все по-често се случва да се натъкнем на кърлеж след разходка на открито. Освен за хората, те