Кариера с много лица

Благовеста Пугьова е родена през 1987 г. в Благоевград. Завършва финанси в УНСС и данъчно право в Лондонското училище по икономика и политически науки. Освен че е реализиран мениджър с опит в различни големи компании (в момента е оперативен директор на „ДжобТайгър"), тя остава доброволец в каузата, която е най-близка до сърцето й - фондация „Подарете книга", на която е основател. Заради тази си инициатива печели различни отличия като грамота "Човек на годината" на Българския хелзинкски комитет и номинация за "Жена на годината" за 2014 г. на сп. Grazia. Включена е и в селекцията „40 до 40" на „Дарик радио" през 2015 г. и  30 под 30" на сп. Forbes през 2016 г. Съвсем наскоро се нареди в челната тройка на 11-те финалисти в новото издание на националния конкурс за млади бизнес лидери на „Капитал" и „Кариери" Next Generation. Пише поезия от години, първата ѝ книга - „Утре в 10 на Луната", е публикувана през декември 2014 г. от издателство "Жанет 45", с което тя се превръща в един от популярните млади съвременни поети в България.

Какво е най-ценното, което научихте от участието си в конкурса Next Generation?

- Другите финалисти в челната тройка, както и високата оценка на журито ми показаха, че може би вървя в правилна посока. Когато си говорих с останалите по време на награждаването, ми направи впечатление, че и двамата говореха толкова страстно за работата си, че и аз се запалих. Прииска ми се да си купя продуктите им, макар да нямам нужда от тях. Тази страст е общото помежду ни. Може би не е имало нужда от толкова фази и интервюта, страстта и блясъкът в очите се забелязват още на първата среща.

Кариерата ви започва в консултантски компании като Parole M и Deloitte. Как стигнахте оттам до идеята за социално предприемачество?

- Съвсем в началото на кариерата си работих една година в предаването "Отечествен фронт" в "Нова телевизия". Там срещата ми с много деца от институции, които са изпадали в тежки ситуации, ме накара да се замисля, че фурорът след показването им по телевизията продължава 2-3 дни, намесва се полиция и социални още известно време и накрая всичко заглъхва, остава си същото. Започнах да мисля как мога да го променя. После се захванах да търся работа по специалността си - финанси, но това, което ме жегна тогава, си остана, този глад да променя нещо в живота на децата не за няколко дни, а дългосрочно.

Оттам ли тръгна и изборът ви на конкретната кауза - децата в домове?

- Да, наистина оттам започна, но предприемаческото у мен си пролича от самото начало, т.е. нагласата да пробваш да намериш решение. Съвсем наивно първоначалната ми идея за решение беше да подаря книги на децата, очаквайки те да седнат, да ги прочетат и всичко да им бъде наред. Още първите няколко пъти видяхме, че никой не чете тези книги. И пак предприемаческото е да промениш модела, когато усещаш, че той не работи. Така започнахме да водим доброволци, които да общуват с децата, за да им станат приятели. И тогава проработи. Ако нямаш предприемаческия дух, колкото и да изпитваш емпатия към случващото се около теб, няма да го промениш. Можеш да седнеш да поплачеш, но дотам.

Как точно е структурирана работата във фондацията?

- На този етап във фондацията вече има много процеси и много структура, повече бизнес. Аз съм начело, имаме и офис с двама или трима души в зависимост от периода и натовареността, които се занимават с организацията на всичко. Имаме и 16 учители, които помагат на децата да четат, пишат и смятат. Работим с 18 дома, като всеки дом си има координатор, който се грижи за неговите си 20-30 доброволци. По този начин създадохме доста стабилна структура, която може да се разраства много лесно. Всеки уикенд пътуваме до някои от домовете. Така че, ако си доброволец, със сигурност имаш гарантирано пътуване и среща с децата веднъж месечно.

През какви етапи премина развитието на фондацията?

- На 2 юли имахме рожден ден - станахме на 8 години. В началото започнахме съвсем доброволчески - през първите 4 години нямахме финансиране, всички доброволци си деляхме парите за гориво, събирахме се в една кола и обикаляхме домовете. Всичко беше много романтично и чисто. В един момент, когато доброволците станаха прекалено много - 50 - 60 души на месец, вече трябваше да се помисли как по-ефективно да се извозват тези хора. Впоследствие кандидатствахме за финансиране и бяхме одобрени. Оттогава не сме имали проблем с финансирането точно защото в началото показахме, че го правим безкористно. Самата аз винаги съм била доброволец и никога не съм получавала заплата от фондацията.

Как подбирате доброволците?

- Всеки може да бъде доброволец, единствената причина да отхвърлим някого е, ако счетем, че може да представлява заплаха за децата. Срещите се случват най-често в дома или на удобно място в града, по този начин целим да отворим вратата на дома отвън навътре, да вкараме обществото при тях, за да разбием преградата, която ги отделя от нас. Имаме тема на събитието, но обикновено всичко е много свободно - за да разчупим леда, често играем някакъв спорт, след което се разпръскваме и доброволците се отделят с техните си приятели деца и си говорят за оценките им, за книги, четат пишат, обсъждат различни въпроси и т.н. Децата са свикнали с мисълта, че ние сме приятели, и това ги предпазва от очакването "Ти мен ще ме вземеш ли?". Освен това във всеки дом, в който работим, наемаме и местен учител, който ги посещава два пъти в седмицата по два часа и чете и пише с децата. Смисълът, който виждам, е едно дете да общува с един доброволец, важно е да има лична връзка и контакт. По този начин общуването става устойчиво и дълготрайно. Ако утре тази фондация я няма, приятелството между детето и доброволеца трябва да си остане. Не ми е важно колко приятелства сме изпълнили по даден проект. На тези деца им трябва опора в годините напред. Работата с тях е дългосрочен ангажимент. Много хора се плашат именно от това. Истината обаче е, че нищо не се случва задължително, а е свободно - който когато и както може. И точно тази свобода прави цялата структура устойчива.

Как финансирате дейността си?
- Винаги съм казвала, че ако правиш нещо хубаво, в един момент то започва да се търси от хората и да си намира пари. Доброволците дори сами помагат със средства. Валиден е тестът на пазарния принцип, че ако обществото има нужда от нещо, то винаги намира начин да продължи да съществува. Като бизнес човек ми е много трудно да търся пари даром, не мога да кърша пръсти и да се моля на някоя фирма за дарение. Знам, че не е срамно, когато е кауза, но не мога. Затова се чудя как да си ги изкарам. Мислила съм хиляди модели на социално предприемачество. Една от най-напредналите идеи беше социална ферма, в която да работят младежи, излезли от институции. Последната ми идея е IT компания за разработка на софтуер, в която фондацията да има съсобственост. Ако наистина тази идея потръгне, тя може да финансира фондацията. Хрумна ми от модел, който е особено популярен в северните страни и особено в Дания, по-известен като Foundation-Owned Social Enterprises (FOSE). Пример е Villum Fonden - фондацията притежава огромна световна компания за покривни конструкции, по-популярна с бранда Velux, чиято годишна печалба надхвърля 100 млн. евро. Основната част от тази печалба отива във фондацията. Този модел много ме вдъхнови и си мисля, че мога да го адаптирам за България. Данъчното ни законодателство не стимулира подобен вид финансиране, но все пак това не пречи фондация да притежава акции или дялове в компания, доколкото това може да й носи единствено позитиви под формата на дивидент.