English   14400 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




„Дори и да не искам – най-често словото ми ме води към човешките права“ – Емине Садкъ

 

Настоящият материал е част от поредицата „СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО", посветена на авторите с отличени творби и техните послания в конкурса за артисти-активисти „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК". Конкурсът бе организиран през пролетта на 2018 г. от Български център за нестопанско право (БЦНП) заедно с глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Чрез изразните средства на трите изкуства: фотография, изобразително изкуство и литература, участниците в конкурса бяха изправени пред творческото предизвикателство да изразят своето отношение и разбиране към гражданските права и свободи с фокус върху свободата на словото, на събранията и на сдружаването като фундаментални елементи на демократичните общности. 

 

Запознайте се с Емине Садкъ

 

Емине Садкъ бе отличена на второ място в категорията „Текст"на конкурса „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК" за авторския й текст „Наникъде“. За мисия в живота си споделя, че колекционира човешки истории.

 

В следващите редове ще прочетете и други любопитни факти за творческия й път, решението й да участва в конкурса и какво за нея означава социално ангажирано изкуство.

Снимка: Личен архив

За писането и първото вдъхновение


Първото нещо, което съм изписала, са сълзите по лицето ми, след като съм се родила. Макар и в болницата още да говорят, че вместо да проплача, съм се разсмяла, но в това дори и майка ми не е сигурна. Творческият ми път е доста криволинеен, понякога без изход, друг път с опасни завои, кръгови движения, задръствания и катастрофи. Но има и спокойни черни пътища...

 

За решението да участва в конкурса „Граждански будилник"

 

Научих за конкурса в последния момент, в последния ден от крайния срок. Мислех си, че няма какво да напиша или поне не днес. Но, оказа се, мозъкът ми беше по-подготвен от мен и ме изненада с един потоп от спомени, асоциации и т.н., което пък от своя страна ме доведе до някои мои лични драми, свързани с турския ми етнос. Та, имало е какво да кажа и го казах. Този конкурс се яви като медиатор между мен и съществуването ми.


Снимка: Тюнчер Еминов

 

За смисъла и посланията на текста „Наникъде"

 

Не знам кои точно граждански права засягам, но със сигурност става въпрос за политическо и историческо лицемерие. Също така, оформяне на политизирани етнически модели на поведение в страната ни, за по-лесно опъване на конците. Това на мен не ми харесва, никога не ми е харесвало. Общо взето говоря за едно мое „прераждане“, докато бях в Турция, след като се бях отрекла от турската култура, нрави, обичаи, дори и език. Само и само да не бъда част от капсуловането на турския етнос, който е сирак на ничия земя. И да не казвам и назовавам какви хора се опитват да му бъдат мащехи. Защо? Защото е забавно да си играеш с човешката тъга и да си бием исторически шамари един на друг. Мисля, че на никой не му харесва, но страхът е по-голям от това да се чувстваме свободни, толерантни и да си помагаме. Като се замисля, по-страшно е да си свободен в подобни случаи или поне да се чувстваш свободен...

 

За социално ангажираното изкуство

 

Така като половината от този въпрос „Какво за теб означава социално ангажирано изкуство?“  е отговор, ще кажа нещо по-общо. Артистите, в една или друга форма – са обществено значими личности. Те са културната медия, която ангажира хората с идеите си. А културата, сама по себе си, е нещо социално, нещо споделено, нещо общо, нещо, което ни сплотява, провокира ни, кара ни да се замислим, да дискутираме и т.н. Няма нужда да споменавам имена на артисти, които са били цензурирани, лишавани от свобода, дори убивани, защото не са били удобни за нечии властимащи ястреби. Всички те (артистите имам предвид) по някакъв начин, са успели да провокират хората и да вкарат нова парадигма на съществуване. Създават друга реалност, която най-често е по-приятна от тази, която управляващите ни предлагат. Изкуството, изграждането, даването и сплотяването са най-хуманните качества на човечеството, докато политиката не съвсем. И вярвам, че изкуството лекува, докато политиката не съвсем... 

 

За пресечната точка между творчеството и гражданските права и свободи

 

Дори и да не искам – най-често и естествено словото ми ме води към човешките права. Но виждам, че когато натискам историческите синини на Балканите, често избухват микро-дискусионни войни с много крайности и създаване на фронтове. Смятам, че това е излишно и се старая да не го правя повече. Сега работя върху това да събирам различни хора (независимо от пол, етнос, религия, възраст и т.н.) на едно място, за да си говорят и творят заедно. Последното работи повече от „хуманитарните” ми есета.

 

Посланието на Емине към аудиторията

 

Читатели, споделяйте! Споделяйте знанията си, без да навреждате на другите. Стимулирайте и мотивирайте хората около вас да са щастливи и спокойни. Дръжте се човешки с хората и се наслаждавайте на живота. Раждайте се всеки ден с благодарността, че сте се събудили и този път. Обръщайте повече внимание на това, което имате, а не на онова, което нямате. Защото последното няма край..., но човешкият живот има. 

 

________________


Целия текст "Наникъде", както и останалите завладяващи фотографии, илюстрации и текстове, които спечелиха сърцата на журито в конкурса, ще намерите в зина „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“.







Настоящият материал е подготвен в рамките на проект „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“, изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с международната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Проектът e финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2018 г.



 


Сходни публикации

Талантливата хореографка Оксана Яковенко, водещ мигрант на „Мелодия на мислите” по проект „Мигранти с таланти ACF 285”

Талантливата хореографка Оксана Яковенко, водещ мигрант на „Мелодия на мислите" по проект „Мигранти с таланти ACF 285"

Вярваме, че запалихме много нови танцьори със снощния мастър-клас или танцово ателие на хореографката Оксана Яковенко от Украйна

Световен ден за опазване паметниците на културата

Световен ден за опазване паметниците на културата

На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на

Шоу Мигранти с таланти

Шоу Мигранти с таланти

Мулти култи колектив ви кани на едно много специално шоу с невероятни артисти от 13 държави. Това са мигранти от Полша, САЩ, Укр