Втората дискусия „Диалози за София” на Визия за София обсъди стартегически предложения по темите „Бедност и отпадъци”

По-голяма част от присъстващите представители на различни заинтересовани страни се обединиха около мнението, че трябва да се търси интегриран подход в усъвършенстването на системата за управление на отпадъците и справянето с бедността

Вчера в галерия Структура в София се проведе второто издание на „Диалози за София”, което разгледа връзките и възможни решения, свързани с темите „бедност” и „отпадъци” в София. Екипът на Визия за Софияпредстави събраните данни, изследвания и анализи по темите и маркира няколко възможни подхода, които могат да бъдат следвани в дългосрочната стратегия за развитие на града. Те бяха обсъдени и допълнени в публична дискусия с участието на представители на държавната и общинската администрация, неправителствени организации, активисти и граждани, които се включиха с коментари и идеи. Дискусията се организира от Визия за Софиясъвместно с Форум Гражданско Участиекато част от проекта „Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските територии” с подкрепата на Програма Европа на Столична община.

От презентацията на Миглена Герасимова (координатор на направление Хора)  и Рашид Рашид (координатор на направление Околна среда) към Визия за София стана ясно, че към момента няма достатъчно информация и представителни проучвания, за да се изгради ясна представа кои и колко са уличните събирачи. В зависимост от гледната точка те биват определяни по различни начини и общото възприятие, че това са бездомни хора, често етнически роми, които имат доходи под минималните за страната, не отразява напълно реалността. Презентацията показа и как работи системата за събиране на отпадъци в града по отношение на управлението на смесен битов отпадък и разделно събиране и бяха маркирани нейните характеристики, от които “уличните събирачи” се възползват. Набелязани бяха решения на подобни проблеми от други страни по света и се обсъдиха ползите (осигуряване на работа и доходи и увеличаване на дела на оползотворените отпадъци) и вредите (замърсяване на въздуха и околната среда, отклоняване на средства, имуществени щети, влошено качество на живот)от участието им в системата към момента.

Екипът на Визия за София предложи три възможни подхода за справяне със свързаните проблеми: независимо решаване на екологиния и социалния проблем; легализиране на работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците; и временно включване на събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване от сектора в дългосрочен план. Трите възможни посоки на работа бяха обсъдени от присъстващите представители на заинтересованите страни.

Полина Павлова от Тръст за социална алтернативапосочи, че интегрираният подход е най-подходящ и фактът, че тази дискусия се случва, е добър старт на работата в тази посока.  Според нея обаче легализирането би било трудно, тъй като част от уличните събирачи са загубили вяра в системата и трудовият договор не е опция за тях, а други хора не биха могли да се вместят в работно време поради различни причини. Голяма част нямат лични документи и са неграмотни. Интеграцията им ще отнеме много време, и затова трябва да се инвестира предимно в образованието на младите хора и деца.

Евгения Дашева от „За земята”посочи, че подобен неформален сектор има навсякъде и в Париж например събирачите имат официална организация. Като основен проблем тя посочи липсата на доверие в системата за управление на отпадъците и ако ние не променим поведението си, ще съществува нужда някой да обира след нас. За нея основната отговорност е на държавата и общините – да осигурят пряк достъп до достатъчно контейнери за разделно събиране и таксата за смет да зависи от това колко отпадъци не сме разделили. Справянето с бедността според нея трябва да започне с изследване на тези хора, да продължи с диалог с тях и след това фирмите да се възползват от уменията им, като им предложат условия за работа.

Николина Иванова, началник отдел Социални услуги за възрастни лицаот Агенция за социално подпомагане,поясни, че от своята позиция подкрепя интегрирания подход. Работейки основно с хора без дом и от ромската общност, тя смята, че това са хора, които не искат да работят и да се квалифицират и че в това е големият социален проблем, тъй като социалните услуги се ползват доброволно и ако един човек не иска да ги ползва, няма как държавата и общината да го задължат. Затова тя препоръча следването на интегриран подход, който да включва широки образователни и комуникационни кампании.

Лорита Радева, председател на Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС предложи “паралелен подход”, който да включва широк образователен процес – за ползване на системите, които общината създава и предлага. Тя посочи, че съвместната паралелна работа и този вид обмен на мнения с гражданските организации е винаги много полезна, и че трябва да се работи за готовността на гражданите да се включат системата за разделно събиране на отпадъците още от училищата и детски градини. Г-жа Радева спомена също, че предстои подписване на нови договори с изпълнителите на цветните контейнери и че при предното договаряне е поискано намаляване на отворите на съдовете, което се е отразило на ефективността на разделното събиране.

Станислав Николов от Асоциацията на специалистите по управление на околната средапосочи, че след намесата на уличните събирачи част от отпадъците, негодни за продаване, остават около съда, други остават около площадките за изкупуване на суровини. Това замърсява околната среда и създава екологичен проблем. За него временното включване на уличните събирачи не е най-добра система, защото те имат роля, но не и в системата, която може да постигне 100% събираемост и оползотворяване на отпадъците, и постигане на целите, поставени от ЕС. Той посочи още, че анонимността на отпадъците е най-големият проблем и трябва да се въведат мерки, които да задължат юридическите лица да събират разделно.

Тези и още много други мнения и предложения бяха записани от екипа на “Визия за София”, за да се анализират и обработят в следващите стъпки от работата по свързаните теми и формулиране на целите, които ще залегнат в дългосрочната стратегия за развитие на града. По-подробна статия с обобщение на всички мнения и коментари за “Бедност и отпадъци” ще бъде публикувана на vizia.sofia.bg, a следващото издание на “Диалози за София” ще разгледа темите “Облик и бизнес” през септември.

За „Диалози за София”:

„Диалози за София” е поредица от дискусии по важни за Столична община теми, които се провеждат в като част от процеса по създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на града Визия за София. Диалози за София се организира съвместно с Форум Гражданско Участие с подкрепата на програма Европа 2018 на Столична община. Диалозите целят да покажат значението на взаимовръзките между различни тенденции и градоустройствени практики в града, да представят обобщението на наличните данни, и да предизвикат и модерират информиран диалог, въвличайки представители на различни заинтересовани страни, и събирайки различни мнения в търсенето на консенсус и най-ефективни практики и стратегически решения. Първите теми на “Диалози за София”, които ще бъдат обсъдени в тяхната взаимосвързаност, са “Небостъргачи и придвижване”.

За „Форум за гражданско участие”:

Форум Гражданско Участие е мрежа от граждански организации от цялата страна. Насърчава сътрудничеството между НПО, гражданите и местните и национални институции и работи за структурирано гражданско участие във вземането на решения и формулирането на политики  

За „Визия за София”:

Визия за София е инициатива за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии. Проектът има амбицията да опише града, в който искаме да живеем и да подобри начина на градско планиране, като включи още в началото на процесите на взимане на решения всички хора и организации, които участват в създаването на общото бъдеще на София: общински власти, неправителствени организации, инвеститори, изследователи, експерти и граждани. Задачи на Визията са анализ на моментното състояние на София и създаването на механизми за устойчиво взаимодействие между заинтересованите страни и идентифициране на споделени цели. Проектът е инициатива на Столична община и ще послужи за основа на всички бъдещи стратегии за развитие на града до 2050.