Вени Марковски: Фалшивите новини – всичко, което е нужно да знаете за тях

23 юли 2018 г.

Вени Марковски е български общественик, интернет-пионер. От ноември 2012 г. е вицепрезидент на ICANN, отговарящ за Русия, Източна Европа и страните от ОНД, а от март 2014 г. е вицепрезидент, отговарящ за отношенията с ООН, агенциите на ООН и постоянните мисии към ООН в Ню Йорк. Той е автор на голям брой статии в българския и международен печат.

Маргиналия публикува откъс от предстоящата да излезе книга на Вени Марковски „Уловени в мрежата", издание на Университетското издателство на СУ „Св. Климент Охридски“.

През февруари 2017 г. забелязах, че в българската Уикипедия няма статия за фалшивите новини. На други езици статията я имаше, но не и на български. За основа на енциклопедичната статия използвах анлийската версия, и по-специално някои от източниците в нея, като особено внимание отделих на изследването на Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции по темата, както и на българските версии на фалшиви новини. Фалшивите новини няма да изчезнат от онлайн или офлайн медиите в скоро време… или когато и да е, така че е хубаво повече хора да знаят как да не стават техни жертви.

До 25 февруари 2017 г. потребителите на българската Уикипедия не знаеха какво е фалшива новина. Не, разбира се, някои са знаели – или са мислели, че знаят, но в Уикипедия, която доведе до края на традиционните енциклопедии, просто… нямаше такава статия! Като един от дългогодишните редактори, моя милост се захвана с това, което би трябвало да прави всеки, забелязал, че в Уикипедия липсва информация по дадена тема – създадох първия вариант и го публикувах за ползване, допълнения, редакции, коментари и т.н. В настоящата статия ще се запознаете с едно разширено тълкуване на статията от Уикипедия „Фалшиви новини“^[1], защото темата е важна и следва да се популяризира по-широко.

В българския език има една жаргонна дума за фалшивите новини, която се използва от десетилетия – партенка, но те са всъщност нещо повече от партенката, защото задължително имат и допълнителен негативен отенък.

Фалшивите новини са разпространението на информация за несъществуващи факти или слухове, което се прави с цел подвеждане на аудиторията (било срещу заплащане, било безплатно, било от идейни или други подбуди).

Покрай изборите в България, САЩ и други страни от 2016 г. насам стана ясно, че вече може да се говори не само за „подвеждане на аудиторията“ или просто разпространяване на „менте-новини“, а и за други, по-големи цели. Ако преди десетилетия създаването на фалшивите новини беше част от борбата между два противоположни свята – на комунистите и на всички останали хора, то днес те не са задължително и единствено свързани с идеология и борба за политическо господство. Донякъде благодарение и на Интернет, фалшивите новини станаха средство, позволяващо промяна на мисленето, възприемане на действителните новини през кривото огледало на злоумишлените, а понякога и майтапчийски (например сайтове като „Бъзикилийкс“^[2], „Не!новините“^[3], „Блогът за Бойко“^[4] и др.) статии. Аудиторията, при това не само българската, е лесно податлива на такива „новини“, а и се ориентира с мъка в огромното количество от истински и фалшиви информационни съобщения. Допълнително я затруднява и фактът, че майсторите на фалшивите новини ги пускат по такъв начин, че разкриването им често е трудно дори и за специалистите.

Как да разберем коя новина е фалшива?

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица (вж. картинката по-долу), която ни улеснява как да разпознаваме фалшивите новини. Според МФБАИ има поне осем начина да се провери една информация:

Кой е източникът – проверете кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.
Прочетете повече от заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
Проверете кой е авторът – потърсете дали е действителен автор или измислен.
Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.
Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. В България това са сайтове като „Бъзикилийкс" и „Не!новините“, които въпреки заглавията си и уточнението под всяка статия, че информацията е измислена, понякога влизат в истинските новини.
Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
Попитайте експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не.

Разбира се, трудно би било за обикновения потребител на информация да може да си отговори на всеки един от въпросите, но някои са сравнително лесни. Най-лесно е да се започне със:

Отсяване на източниците

Кога трябва да се маркират източници като съмнителни, недостоверни или нечестни с аудиторията си? Не е толкова трудно да се отговори на този въпрос. Ако читателят е прочел статия в някое онлайн издание, в която се съдържа очевидно невярна информация, но на сайта статията продължава да стои, без в нея да има публикувано уточнение, че еди-коя си част от статията е била невярна или неточна, че редакцията съжалява за това и че виновният автор е наказан, то би следвало да се отнася към такова издание като към съмнително. Правилото е: ако са ви излъгали веднъж, били са хванати, но отказват да се извинят и да коригират грешката си, значи ще ви излъжат отново. Читателите не бива да се доверяват на такива издания, а и следва да ги наричат „издания“ в кавички, за да може техните приятели да знаят, че става дума за съмнителни източници на информация, а може би и на фалшиви новини. В България понякога се случва в съмнителни източници да се публикуват верни материали. Традиционните медии – БТА, БНТ и БНР, са обикновено точни в предаваната информация, така че ако видите някъде публикуван материал от БТА, вероятно е той да отразява истински събития.

Съответствие на заглавието с информацията в самата статия

Типичен пример: сензационни заглавия, например за увеличаване на пенсиите. В статията обаче се съобщава, че някаква парламентарна комисия е разгледала проект на закон, който евентуално някога би бил приет, но не се съобщава, че това е само проект, че се приема в края на мандата на НС и няма да има никакво време този проект да стане закон, нито пък има приложена справка за това откъде ще дойдат допълнителните средства. Всеки може да потърси в Интернет по ключови думи „вдигат“, „пенсиите“, „парламентарна комисия“ (без кавичките) и да се убеди, че такива заглавия се срещат от десетилетия и не са монопол само на един вестник.

Има ли начин да се разбере кой е авторът и какви интереси преследва?

В някои случаи този начин за разпознаване на фалшивите новини е сравнително лесен – ако авторът е утвърден журналист, който е публикувал нееднократно сериозни материали, то е малко вероятно той да заблуждава аудиторията си. Обратното – ако името е непознато или пък е известен псевдоним, зад който се крият стари статии с фалшиви новини, то няма съмнение, че и новата ще е такава. Много е важно да се различава личното мнение от информационната статия. Има известни журналисти, които отдавна не пишат информационни материали, а публикуват лични мнения. За масовия читател, слушател или зрител може да е без значение, но авторите, които спазват правилата на журналистическата етика, не биха смесили лично мнение с отразяване на фактите. В България границата между мнението и фактите е много често незабележима, но затова още повече тя се видя в едно от първите предавания на водещата Ралица Василева, работила много години в CNN International, когато тя започна да води новините в „Би Ай Телевижън“. На въпрос на водещия от студиото в София какво е нейното мнение за току-що съобщената новина, г-жа Василева, която излъчваше на живо от Чикаго, отговори, че тя е журналист и не може да смесва новината с личното мнение. Десетки хиляди хора реагираха изключително позитивно във Фейсбук, когато разказах^[5] този случай, което показва, че зрителите са наясно с разликата, разбират я, но и са наясно, че такава разлика почти няма в българските медии, а е необходима – за зрителите!

Какво значи проверка на източниците и трябва ли читателят да се занимава с такава проверка?

Обикновено не е необходимо, особено ако човек вече има съмнение, поради факта, че източникът не е надежден, заглавието е сензационно или авторът е неизвестен. В някои статии обаче се споменават източници – например цитират се световни информационни агенции или авторитетни хора и има посочени връзки към тях. Може би връзките всъщност не водят до източници, които подкрепят написаното в статията? Или може би изобщо няма такива източници? В някои случаи е достатъчно човек да отбележи сензационната информация и да я потърси в Интернет, за да се убеди веднага, че е фалшива.

Проверка на датата

Това е нещо елементарно, но въпреки че е задължение на всяка медия и читател, много често се случва стари сензации да се появят като нови. Разчита се на късата памет на читателя, както и на това, че понякога старите новини звучат актуално, когато са публикувани при нови условия или когато става дума за повтарящо се явление.

Толкова ли е трудно да се различи шегата от фалшивата новина?

Оказва се, че понякога е трудно. През 2010 г. имаше отправено питане от българското Министерство на външните работи до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод негово „изказване“, „цитирано от „Бъзикилийкс“ (подробности[6] – в „e-vestnik“). През 2012 г. „интервю“ с Умберто Еко, уж дадено пред „Дарик радио“, разбуни обществеността в страната, защото в него се срещаха силно критични думи за българското общество. Наскоро пък от пресофиса на Европейската комисия се наложи да опровергават „казаното“ от еврокомисаря Йоханес Хан за България…

Обективност <-> субективност

Много често аудиторията приема новините през своите познания по дадена тема. Старо правило в Интернет е, че не се спори с хора с вече оформено мнение – независимо от фактите и аргументите, които се използват, те няма да си променят мнението. Типични примери за това са разговорите на тема антикомунизъм. Според някои хора в България не е имало борци против фашизма, защото – твърдят те – фашизъм не е имало. Разбира се, това е просто мнение, което не се споделя от нито една друга европейска страна, дори и сред съюзниците на нацистка Германия, сред които е и Царство България. Мнението е над всякакви факти, следователно една статия, която не отговаря на предубеденото и субективно мнение, отхвърлящо историческите факти, е възможно да бъде оценена като фалшива новина.

Какво мислят експертите?

Ако все още се чудите дали новината е фалшива или не, винаги можете да потърсите мнението на експерти по темата. Единственият проблем в случая е, че у нас много често експертите се изкушават да нарушат някой от начините за определяне истинността на една или друга новина – обикновено това се случва заради субективната им оценка. Все пак, по определени теми има хора, които са се доказали като експерти и оценката им може да бъде приемана като меродавна.

Проблемът с Фейсбук и онлайн форумите

Все по-често се случва хората да черпят информация не от традиционните медии, а от Фейсбук, Туитър и др.под. сайтове, формиращи социалните мрежи. В такива случаи обаче рискът е още по-голям, защото почти никой не си прави труда да използва който и да е от начините, посочени по-горе, за да провери информацията. Доверието към приятеля във Фейсбук има приоритет пред търсенето на истината. Тук изобщо няма да се спираме на въпроса с т.нар. ботове, както и с Интернет троловете, чиято цел е да възпрепятстват воденето на нормален разговор и да го подменят с кавга, викове или поне спор… Малцина са тези потребители, които са въвели правила за поведение на стените си, а още по-малко са тези, които изискват от приятелите си във Фейсбук да спазват такива правила.

Какво да правим и има ли смисъл да се борим с такива фалшиви новини?

Всеки, който подминава фалшивите новини, рано или късно ще стане тяхна жертва. Ако хората видят фалшива новина, трябва да я коментират именно като такава. Достатъчно е да установят, че е фалшива, използвайки който и да е от посочените по-горе начини, за да се чувстват задължени да реагират. Мълчанието пред фалшивите новини води до тяхното безпрепятствено разпространение и до възможността още повече хора да им повярват. В някои случаи е трудно да се реагира – например такива новини биват разпространявани от приятели и човек може да реши, че не иска да си разваля приятелството заради „някакво си менте“. Но всъщност приятелството ще пострада значително повече, когато човек узнае, че е станал жертва не само на фалшивата новина, но и на мълчанието на хората около него.

Понякога пък фалшивата новина се разпространява от известни лица – политици, общественици, и тогава дори експертите се чудят дали да се обаждат и да си причинят някакви проблеми. Напоследък сме свидетели на подобни случки около президента на САЩ Доналд Тръмп, който пуска в Туитър съобщения, базирани на слухове, след което се налага експерти, журналисти, а понякога дори и ръководители на държавни агенции и служби да опровергават тези съобщения като неоснователни.

Смисъл да се борим с фалшивите новини има – и той е голям

Смисълът е в това, че добре информираното общество е по-трудно за манипулиране, не се подвежда лесно и защитава правата си, включително и правото си на достъп до информация за действията на властта. Обратното – общество, което дава вяра на фалшивите новини, може да се излъже да повярва и на лъжите на управляващите, не се отнася критично към тях и в резултат основните му конституционни права могат да бъдат нарушени.

Смисълът е и в това, че независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Ако обаче читателите предпочитат да вярват на фалшивите новини, то независимите медии са обречени на гибел. А без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно. И не само това – вместо читателите да знаят какво се е случило в действителност, те ще живеят в паралелния свят на това какво евентуално би се случило някога или направо на лъжата, превърната в сензационна новина.

За щастие, в България все още има независими медии и агенции, откъдето можем да черпим информация за действително случващото се, а не за евентуалното. За истината, а не за злоумишлената партенка.

Всеки трябва да търси, открива и защитава истината, защото тя е далеч по-лесно податлива на натиск; лъжата няма нужда от защита, тъй като действа грубиянски и си пробива път лесно.

^[1]https://bg.wikipedia.org/wiki/Фалшиви_новини

^[2]https://neverojatno.wordpress.com/

^[3]http://www.nenovinite.com/

^[4]https://boikob.blogspot.com/

^[5] Статистиката показва, че този коментар е стигнал до 28 995 души: https://www.facebook.com/VeniMarkovskiPublic/posts/1035205193169850:0

[6]http://e-vestnik.bg/8880