Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
18



Какво (не) ни казаха за доклада на Световната банка?

Всички прочетохме и чухме как заплатите на полицаите в България  са по-високи от тези в Дания и са на същото равнище като възнагражденията в Швеция. Естествено, че хората достигнали до тези изводи имат методология, която доказва тези факти. Доколкото сме запознати има и начин да докажеш, че 2+2 = 5 или беше на 3? Не знаем, защото има общоприети факти и математическа логика и закони, които спазваме. По същия начин се отнасяме и към заплатите на полицаите и пожарникарите, защото да се стигне до този извод в резултат на разглеждането им като „среден месечен разход“ и да се „вземат предвид разликите в дохода на глава от населението“ е доста субективно тълкувание и има доста възможности за спекула. Освен това, всички ние знаем, че каквито и да са критериите и методологиите, няма как заплатите на българските полицаи да са по-високи от възнагражденията на техните колеги в Дания.


И това е очевидно.


Има неща, които са част от този доклад, а не бяха засегнати, обсъдени и не придобиха популярност, а смятаме за важни. Факти и заключения, на които е необходимо да се наблегне и да се имат предвид, за да се получат отговори. Ето някои от тях: 


1. Докладът е изготвен по поръчка на Министерство на финансите
 

Отправната точка на този доклад е, че „разходите за обществен ред и безопасност в България са най-големи сред сравними страни, а постигнатите резултати са незадоволителни“. Това означава, че този доклад разглежда темите само и единствено по отношение на ефективността и ефикасността на разходите. С оглед на това, предизвикателствата, пред които е изправено МВР по отношение на надеждността на полицейските служби и мерките, които трябва да се предприемат не би трябвало да бъдат включени в този доклад и не са предмет на дейност на Министерство на финансите. Друг е въпросът кой реформира МВР и кой взема решения за това, защото в недалечното минало, именно настоящият финансов министър се бе заел с реформирането на МВР.


2. Разходът за обществен ред и безопасност, който е определен като по-висок от тези на другите срани в района се изчислява на базата на % от брутния вътрешен продукт (БВП)


В този доклад са използвани усреднени данни за периода 2012 – 2015 г., като  не са включени разходите за съдилища и затвори и са посочени страните, в които разходите са по-ниски от тези в България. При преглед на сайта на Евростат (данните са за 2016 и са публикувани през март 2018 г.)[1] се вижда, че България отделя 1,1% от БВП за разходи за полиция, като със същия дял са Полша и Словакия, а с по-висок дял на разходи са Испания, Италия, Литва ( с по 1,2%), Унгария и Кипър ( с по 1,3%) , а също така Хърватия  и Гърция (с по 1,4%).

Разходите за пожарна безопасност на България са 0,3%, като същия дял са разходите и в Румъния, Гърция, Франция и Финландия.

 

3. Заплатите на полицаите и пожарникарите със средно образование са непривлекателни

 

В доклада е посочено, че 13.5% е незаетият щат в МВР,  като половината от него са места за полицаи и пожарникари на „младши изпълнителски“ позиции, а основната причина за това са ниските възнаграждения.

 

Този недокомплект се отразява върху натоварването на заетите служители и върху качеството на работа на ведомството от една страна, а от друга страна този недокомплект е мощен генератор на извънреден труд, което пък от своя страна води до допълнителни разходи.

 

В тази част на доклада има доста субективен елемент, в който се казва как „държавата продължава да осигурява благосъстоянието на своите специализирани държавни служители“, но „въпреки това непривлекателната основна заплата е причина за незаетите позиции, постоянни оплаквания в публичното пространство и искания за по-високи заплати“, с което читателят остава  с впечатлението, че един от основните проблеми е не ниското заплащане и липсата на полицаи и на пожарникари, а това, че тези, които са в системата се „оплакват публично“ от този факт.

 

В този раздел е направено и описание на стимулите за присъединяване към полицията и пожарната, които са общоизвестни – ранно пенсиониране, високи обезщетения при съкращения и добавки за опасни условия на труд, като ясно е посочено, че ранното пенсиониране е бъдещо явление, а липсата на перспективи за кариерно развитие, съответно - увеличение на заплатите, което е настоящето, са силно ограничени и именно това е причината професиите „полицай“ и „пожарникар“ да са неатрактивни.  Липсата на перспектива за кариерно развитие се дължи на методологията, която е изготвена и съществува: ако си със средно образование (63% от всички заети и работещи „на терен“) имаш само една категория възнаграждение, но ако си с висше образование имаш 6 различни категории на заплащане. За 17 години работа, полицаят или пожарникарят със средно образование може да достигне началната заплата на служителите с висше образование, която е 927 лева.


4. Високият „разход" за полицаи и пожарникари се дължи на високият процент социални вноски, които са 51% от общия разход, като осигурителната вноска на работещите по ЗМВР е 74%


Това, съгласно нашите разбирания като  непрофесионалисти означава, че от 1 млрд. лв, за които се твърди, че отиват за заплати, то 510 млн. лв. се връщат обратно в държавата, а 490 млн. лв. е сумата, която достига до служителите. И да, наясно сме, че има няколко вида правоотношения в МВР и че има заети по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител и по Закона за МВР. Запознати сме също така, че принципът „‘зел Кольо-дал Кольо“ е доста опростен, но поне визуализира ясно тенденциите и отношенията.


Тук е важно да се каже, че  по неясно какви причини една година след въвеждането на минимална възраст за пенсиониране за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (полицаи, пожарникари, военни и т.н.), се увеличи с 20% и осигурителната вноска и от 54% стана 74%. Увеличението е само по един от фондовете, а именно  фонд „Пенсии“, като от 1 януари 2017 г. тази осигурителна вноска е 60,8% (в самия доклад е посочен процентът за 2016 г., а именно 40,8%).


За сравнение – осигурителните вноски за всички лица, работещи при условията на I или II категория на труд са 32,7%, което означава, че осигуровките на полицаите и пожарникарите са  2,3 пъти по-високи, като тази разлика се генерира основно от фонд „Пенсии“.


Важно е да се уточни, че осигурителните вноски не само на работещите в МВР, но и на всички държавни служители се  поемат изцяло от държавния бюджет. Това, обаче определено не е в полза на тези служители, макар и да не изглежда така по две причини: 1) въпросните служители са си платили за това  - някои с пропускане на увеличения на заплатите, а други с пряко намаляване на заплатите и 2) при това положение осигурителната тежест на служителите, поета от държавния бюджет не е част от брутната им заплата; докато всички обезщетения, които се изплащат нa държавни служители се изчисляват на база брутна заплата.


5. МВР има сложна организационна структура, дублиране на функции и много администрация


Общата и специализирана администрация в МВР е 19% от общия брой служители, но в тази бройка са включени служителите, които предоставят специфични услуги – издаване на документи за самоличност, администриране на спешни повиквания на ЕЕН 112, гранична полиция и други. Всички те не са обект на анализа на Световната банка, която препоръчва да се направи отделен по отношение на този тип администрация,  но все пак, според тях, са една от причините за високите разходи.


В МВР има 52 второстепенни бюджетни разпоредители, всеки от които има администрация и именно тук се появява дублирането на функциите.  Интересен факт е, че второстепенни бюджетни разпоредители се явяват, освен ОДМВР, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които са обект на изследването и много други дирекции, чиито функции и степен на дублиране не са разгледани, а именно: дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“ и др.

 

6. Разпределението на полицейските служители по области следва очакванията, но разпределението на пожарникарите – не


Логиката на разпределение на полицията е ясна – колкото  по-голямо е като брой населението или има по-висока престъпност, толкова повече полицаи има. Това, естествено е ясно на всички, като един от основите проблеми е липсата на достъп до услуга „сигурност“ в малките населени места. Чухме много изказвания за назначаване на нови полицаи, сформиране на мобилни групи и т.н., но не и критерии за това къде и как ще  бъдат назначавани и разпределяни. Това категорично лишава голям брой от българското население от достъп до полиция, поради използването на този логичен, но неотговарящ на нуждите критерий.

Обратно на това е разпределението  на пожарникарите. Главната и регионалните дирекции за пожарна безопасност и защита на населението използват сложна формула за разпределяне на пожарникарите, която се основава на  шест различни показателя за три категории области. Единият от въпросите, които поставя докладът е „дали тази формула на ГДПБЗН не е толкова сложна, че води до неправилно разпределение на ресурсите“? Отговорът, който са получили от МВР е, че по този начин се гарантира достъп до противопожарни услуги на цялото население.


И тук има много резонен въпрос – защо методологията и критериите за определяне на полицейските и пожарникарските ресурси са различни? Не става ли въпрос за хора, които населяват едни и същи райони и имат право на равен достъп както до противопожарни, така и до полицейски услуги? Какви са мотивите да се използват различни критерии и формули за разпределяне на ресурсите и кой печели от това? Със сигурност не са гражданите или служителите в тези служби. Или поне не служителите на терен.


   7. Фрагментираното възлагане на обществени поръчки ограничава закупуването на модерно оборудване и ресурси, а закупените се разпределят неефективно

С обществените поръчки за издръжка се занимават различни отдели на различни нива в МВР – в централата, във второстепенните разпоредители с бюджет, в дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) в главна дирекция „Национална полиция“, главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.  В доклада е посочено, че ДУССД  е направила само 28% от необходимите покупки, но не са посочени причините за това.

Ние виждаме сериозно дублиране на функции по отношение на тази дейност, но по този въпрос  в доклада не е казано нищо и препоръките, които са отправени са свързани с консолидиране на обществените поръчки, анализ на причините за забавянията и въвеждане на допълнителни антикорупционни мерки.

Според доклада, има сериозна неефективност при разпределяне на закупените допълнителни ресурси и около 41% от техническото оборудване не се използват ефективно за подпомагане на полицейските операции. Посочено е, че има сериозно влияние на външни фактори върху това разпределение, но не са посочени какви.

 

В заключение:


1) В доклада са цитирани данни, актуални към 2018 г. – увеличение на бюджета за възнаграждения със 155 млн. лв., изплатени средства за непредоставени униформи – 17.5 млн.лв. , но по отношение на осигуровките за фонд „Пенсии“ е цитиран процент, актуален към 2016 г., а не към 2017 г., а също така не са взети предвид данните на Евростат за 2016 г. Това създава усещане за доста спекулативно използване на предоставените и налични данни и информация.


2) Докладът е по поръчка на Министерство на финансите и ясно е посочено, че интерпретацията на всички предложения и препоръки трябва да е много внимателна.  Вземането под внимание на препоръките в него и тяхното реализиране ще доведе до сериозни сътресения, тъй като този анализ отразява вижданията на няколко експерта в МВР, не отчита очакванията на гражданите и вижданията на служителите. А реформа и промяна в МВР не може да бъде направена от Министерство на финансите и Световната банка. Или поне не в една демократична страна.

 

3) Докладът развенчава един от най-големите митове, а именно, че сме страната с най-много полиция в ЕС. В България броят на полицейските служители на 100 000 души е 312, а средният за старите страни-членки е 313, докато в Хърватия той е 490, Латвия 441, Словакия 413, Чехия 377, а в Словения 331.

 


[1] Данни за 2016г., публикувани през март 2018 г.

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Government_expenditure_on_public_order_and_safety



 

Публикувано от:

Фондация ”Общество и сигурност”

 

Сходни публикации

17.10.2018
Учреден бе Алианс за утвърждаване на ранното детско развитие Учреден бе Алианс за утвърждаване на ранното детско развитие

40 неправителствени организации, образователни институции и ...

15.10.2018
Трима представители на фондация „За Нашите Деца” включени в междуведомствения екип за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие Трима представители на фондация „За Нашите Деца" включени в междуведомствения екип за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие

Изпълнителният директор на фондация „За Нашите Деца“ Иванка Шалапатова пое заместник председателското ...

14.10.2018
Индексът за устойчивост на НПО в България за 2017 година е без промяна спрямо предходната година Индексът за устойчивост на НПО в България за 2017 година е без промяна спрямо предходната година

Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2017 г. е 3.3, което ...