Професия: Социален предприемач

Социалният предприемач е професионалист, който разпознава съществуването на даден социален проблем или нужда и използва принципите на предприемачеството, за да организира, създаде и управлява начинание или предприятие, чиято цел е да разреши съответния проблем или да отговори на съответната обществена потребност. Докато бизнес предприемачът обикновено работи, за да постига печалби и да повишава възвръщаемостта на направените инвестиции, социалният предприемач по-скоро се съсредоточава върху създаването на социален капитал, т.е. подобряването на средата и общността, в които се намираме. Примерите за социални предприятия може да се открият във всички области – повишаване на заетостта сред уязвими малцинствени групи чрез различни активности, подобряване качеството на водата или почвата в определени райони, постигане на равноправие за определени общности и т.н.

Социалните предприемачи първоначално могат да се фокусират върху даден регион, но впоследствие да преследват по-глобални измерения и разрастване. Много анализатори казват, че независимо от конкретната дейност изключително важно е общността, към която е насочено предприятието или в интерес на която социалното предприятие работи, да бъде въвлечена в него. Макар и да работи за значима кауза, социалното предприемачество използва бизнес техники и стратегии, за да постигне ефективност, устойчивост, както и за да си гарантира изпълнението на финансовите си нужди, като например разходи за заплати на екипа, наем на помещения, техника и пр. Във всички случаи основната движеща сила не е печалбата, а каузата със социален фокус.

Като цяло всеки човек с идея може да стане социален предприемач, независимо от образованието и кариерния си път. Важно е обаче да притежава в немалка степен мениджърски и бизнес умения, маркетингово и аналитично мислене, да бъде комуникативен, да умее да мотивира и убеждава, да вярва искрено, че може да случи промяната в областта, в която оперира. В противен случай вероятността да успее е доста малка.

Повече за професията разказва

Николета Попкостадинова, основател на платформата за достъпно и ефективно сексуално и здравно образование на тийнейджъри Loveguide

Николета Попкостадинова е основател на платформата за достъпно и ефективно сексуално и здравно образование на тийнейджъри Loveguide. Тя завършва журналистика в Американския университет в Благоевград. Работи във в. "Капитал", а нейни статии са публикувани и в издания като Balkan Insight, EU Observer, Der Standard, Le Monde Diplomatique, Allgemeine Zeitung, Eurozine, Businessweek, Future Challenges и др. По-късно завършва магистратура в Амстердамския университет, работи в Холандското национално радио и въпреки че има възможност да остане и да се развива там, избира да се върне в България. През 2014 г. Loveguide се класира в челната петица на конкурса "Промяната" на "Нова броудкастинг груп" и фондация Reach for Change Bulgaria. Loveguide е проект на годината на фондация "Лале", има награда "Новатори в образованието", а заради него Николета попада в класацията на "Дарик радио" "40 до 40" и в класацията "Десетте най-изявени личности в България" на JCI в категорията "Принос към децата, световния мир и човешките права". От януари 2015 г. Попкостадинова е и мениджър "Маркетинг и комуникации" в софтуерната компания "Мелън".

Моята професия

Две са – основател съм на платформата за сексуално и здравно образование на мейнстрийм тийнейджъри Loveguide. И съм мениджър "Маркетинг комуникации" в българската софтуерна компания "Мелън". И двете са освен перспективни и интересни, и разнообразни. Което е много важно за мен. Loveguide беше замислен като кауза, но порасна и органично се разви в социално предприятие, което в момента е доста модерна вълна и тепърва ще видим накъде ще тръгне този тренд. Що се отнася до маркетинга – колкото и блестящ продукт да имаш, ако таргетът ти не знае за него и не го ползва, какъв е смисълът? Това е валидно за всички индустрии и ще остане важна част от тях още известно време.

Моето образование

Завърших бакалавър "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България, след това и магистратура "Комуникационни науки" в Амстердамския университет. Между тях, а и до ден днешен ходя на един куп внимателно избрани обучения, фелоушипи, конференции и събития по света и у нас. За мен образованието не приключва с двата ми университета. Има много неща, които не съм научила там, а ми трябват, пък и всичко е толкова динамично, че не виждам как мога да си остана цял живот само с тези две дипломи.

Моят път дотук

По образование и призвание съм журналист и каквото и да съм работила досега, така се възприемам и усещам. Последния семестър в АУБГ станах репортер във в. "Капитал", пишех и страшно много на английски за различни балкански и европейски медии, както и за български списания, после бях редактор в сп. Vice, след това заминах за Амстердам, където, освен че учех, работех в Холандското национално радио за два страхотни отдела, върнах се в София и бях мениджър "Международни проекти" на емблематичните фестивали за съвременен танц, дизайн и архитектура на сп. "Едно", след което стартирах Loveguide и паралелно с него станах (до ден днешен) мениджър "Маркетинг комуникации" в българската софтуерна компания "Мелън".

Избрах да започна Loveguide, след като дълги години работих по различни теми, свързани с човешките права по света и у нас. Правото на безопасен и приятен секс също е основно човешко право. Докато бях част от един такъв проект за Южна Азия, погледнах към България и видях, че като статистики сме много по-близо до Индия, отколкото до Северозападна Европа. Само че за разлика от Индия у нас не е забранено да се целуваш на обществено място, напротив – контрацепцията и сравнително добри здравни услуги са достъпни навсякъде.

Тогава защо България оглавява всички негативни статистики, свързани със сексуалното здраве на младите хора – бременности на момичета от 14 до 19 години, насилие, сексуално предавани инфекции и т.н.? Защото у нас няма сексуално и здравно образование в задължителната учебна програма, а вкъщи тези теми са табу. И да, в интернет може и да има всичко, но то е или подвеждащо, объркващо, или медицински обяснено, или порно.

Решението за мен беше просто – правилната информация по правилния начин, в правилния момент и на правилното място, така че тийнейджърите да могат да направят добре информирания си избор за личния си живот и сексуалното си здраве.

Цялата статия можете да прочетете в Кариери.