Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми
13 ноември 2018 г.
Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските
мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на
употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките трябва да
водят до постигане на нормите, въвеждането на глоби за кметовете няма да реши
проблемите.
За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закона за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.
Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство[2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г.[3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК[2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.
Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“
За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]
За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закона за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.
Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство[2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г.[3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК[2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.
Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“
За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]
[1] Директива 2008/50/ЕО
[2] Европейската
комисия започва поредното наказателно производство срещу България
[3] България е осъдена за системно мръсния
въздух
[4] Официална кореспонденция между
Комитета за спазване на конвенцията от Орхус и ЕС „За Земята“ 09.11.2018.
Източник: Eкологично сдружение „За Земята" , 13 ноември 2018 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
24 април 2024 г.
Започва пилотен проект за възстановяване на реките от водосбора на река Янтра
Експерти от неправителствени и научни организации, подкрепени от отговорните институции, ще проучват възможността за
24 април 2024 г.
Екоорганизация ще заснеме пет филма за влажните зони по Северното Черноморие
Започват снимките на пет късометражни филма за живота около влажните зони „Езеро Дуранкулак“, „Шабла-Езерец“, „Казашко“ и „Ятата
22 април 2024 г.
В Деня на Земята представяме един проект с принос към климатичната устойчивост
В Деня на Земята (22 април), нека признаем усилията и приноса на проекти в нашия град, които помагат да опазим и града, и планет
