Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
23



Победители в конкурса „За енджиотата и хората" 2018 са Българска асоциация „Осиновени и осиновители” и Фондация „Живот със Синдром на Даун"

Победители в конкурса „За енджиотата  и хората" 2018 са Българска асоциация „Осиновени и осиновители” и Фондация „Живот със Синдром на Даун"

На снимката: Тодорка Георгиева и Величка Дошева от Българска асоциация „Осиновени и осиновители" и Георги Генчев - ръководител на екипа на НПО Портала.


На 28 ноември 2018 г., в София, бяха обявени победителите в конкурса за текст „За енджиотата и хората", организиран от
Информационния портал за неправителствените организации в България и Фондация „Лале" за четвърта поредна година. Целта на конкурса остава една  и съща през годините -  да насърчи гражданските организации да използват ясен и разбираем език, когато разказват за себе си на хората, с които и за които работят - организации, медии, дарители, доброволци, общество.


До крайния срок на конкурса участниците представиха кратки текстове на тема „Защо моята организация е важна за хората". Условието бе да не използват професионален жаргон, специфични термини и чуждици. Изборът бе направен по три критерия: човешки език на писане, ясно и разбираемо представяне на организацията и значението й за хората, интересен и вълнуващ разказ.

 

Журито и тази година бе в състав:  Виктория Блажева, директор управление „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации" на Уникредит Булбанк; Марин Бодаков, поет, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и редактор във вестник „К" и Георги Ангелов, журналист, преводач и водещ на предаването „История БГ" в Българска национална телевизия.

 

Най-добре със задачата в конкурса тази година се справиха:







На снимката: Мария Петкова - директор на Фондация „Лале" и Юрий Вълковски - директор на Фондация Reach for Change България, който приема наградата от името на Фондация „Живот със синдром на Даун". 


Двете награди са равностойни. Отличените получиха грамоти и чекове по 500 лв.

 

Наградите бяха връчени на среща разговор между част от членовете на журито и граждански организации, участвали в конкурса.

Виктория Блажева сподели: „Тази година четох още по-интересни истории. Това, което много ми хареса, е, че имаше организации, които кандидатстваха и миналата година, но сега историите им са много по-добри. Това означава, че нещата, за които си говорихме след конкурса миналата година, са помогнали на тези организации да се представят по-добре сега. Историите ви вълнуват много. Когато четох, си мислех, че неправителственият сектор има две суперсили. Едната е страст, а другата любов към всичко, което правите. Във вашите истории ги има и двете. Знам, че сред вас има организации, които местят планини, променят закони и аз се чувствам смирена пред вас и това, което правите“.

 

Акценти от впечатленията и насоките, които даде Марин Бодаков: „Харесвам тези текстове, които ми говорят с естествен глас – нито особено високо, нито особено ниско, нито с фукня, нито с фалшива скромност. Обичам тези текстове, които могат да бъдат произнесени с лекота. За да уча студентите си на това, често ги моля да ми разказват историите си така, както биха ги разказали на 15-годишно дете например или на съседа. Когато пишете имайте наум конкретни хора и разказвайте на тях. Аз например, когато говоря пред голяма аудитория, си набелязвам в залата един човек, говоря на него и следя реакциите му. Това много помага“.

 

„…Погледнете колко много телефони има тук в залата. Нашето писане е увредено от тези екрани. Ние трудно вече разказваме истории с отчетливо начало, с отчетлив среда и край. Затова започваме да компенсираме с кичести епитети, с или твърде много емоционалност, или твърде големи обобщения. И от разказа какво ние правим преминаваме или към клинични описания на работата си, или към нищо неказващи обобщения. Обобщения, на които за съжаление вече сме навикнали, защото сме тренирани от различни донорски организации“.


…Аз не търся прост език. Нека не ставаме част от тази чудовищна антиинтелектуална тенденция,  при която вече и средното бива третирано като извънредно високо. Не говоря за прост език, говоря за искрен език. Затова се радвам, че с журито се обединихме около два текста, които бяха искрени и сърдечни. Говорете не, за да се харесате. Ще ви харесат, когато вие се харесвате. Ще ви разберат, когато вие се разбирате“.

 



 

 

Източник: НПО Портал, 29 ноември 2018

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info