Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
25



Две трети от работодателите имат готовност да наемат бежанци, сочи ново проучване

Най-малко една трета от българите нямат нищо против да имат колега бежанец, но повече от две трети не биха искали да имат за началник бежанец. Това съобщи на специална конференция Матайс льо Рут, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) в България, позовавайки се на резултатите от проучване през 2017 година, възложено от ВКБООН, съобщава Actualno.com.

Откривайки конференция, посветена на заетостта на бежанците в България, организирана от ВКБОН и КАТРО България, той съобщи, че в консултации между ВКБООН и ОИСР е набелязан План за действие в 10 стъпки за наемане на бежанци и подчерта, че ВКБООН се интересува от практическата му реализация в България.

Две трети от работодателите имат готовност да наемат бежанци, съобщи Анелия Димитрова, управител на КАТРО България, представяйки ново проучване на КАТРО за нуждите на българския пазар на труда като ключ към заетостта на бежанците. Проучването включва анализ на статистики, интервюта с 14 ключови заинтересовани страни и 15 работодатели от различни сектори и региони в България. Това са средни и големи компании от най-развиващите се сектори. Над 79% са от преработвателната промишленост като сектор, който най-динамично се развива - шивашка, текстилна, мехатроника, производство на електро-части и компоненти, продукти за бита и др.

Конкретни мерки за по ефективна заетост на бежанците у нас предлага с проучването КАТРО България, което е възложено от ВКБООН. Изследването анализира настоящите и бъдещи тенденции в развитието на икономиката и пазара на труда в България, за да идентифицира и очертае възможностите за по-ефективна и постоянна заетост на бежанците в страната. "Идентифицирахме сектори, в които виждаме потенциал за развитие на бежанците – селското стопанство в Североизточна и Северозападна България, хотелиерство и ресторантьорство, аутсорсинг, недвижими имоти – най-вече в поддръжката и управлението; транспорт, логистика", посочи Димитрова.

Като най-съществени бариери тя изтъкна неразбирането на български език, което е пречка дори за най-нискоквалифицирания труд, тъй като работниците трябва да разбират инструкциите и правилата. Според нея с подходящи политики и усилия на различните институции бежанците могат да бъдат мотивирани за постоянна заетост в България. Тя съобщи, че изготвените препоръки на КАТРО България за преодоляването на бариерите и използването на потенциала на бежанците съвпадат в 90% с мерките в плана на ОИСР и ВКБООН.

Ситуацията в България

"Половината от страните, ратифицирали Женевската конвенция от 1951 година, са въвели в законодателството си ограничения в достъпа на бежанците до трудовия пазар. България не е сред тях. България много добре е разбрала, че липсата на достъп до пазара на труда за отделното лице е катастрофално и пагубно за страната и нейната икономика", отбеляза Матайс льо Рут и изтъкна, че от това бежанците да имат трудова заетост печелят двете страни.

По думите му фирмите в България разбират, че бежанците като работна ръка предлагат многообразие и гъвкавост. Много важно е сътрудничеството на работното място и подкрепата на частния сектор за преодоляване на предразсъдъците, отбеляза още Рут. При най-големия посредник на трудовия пазар – Агенцията по заетостта, в момента има регистрирани едва 15 души със статут на бежанец, потърсил убежище, което е твърде малко, съобщи началникът на отдел "Анализи и прогнози" в агенцията Иво Иванов. Както поясни той, още от 2002 година (откакто съществува Законът за убежището и бежанците) агенцията предоставя услуги на бежанци и има опит в работа с такива хора, в оценяването на техните умения и адаптирането им към пазара на труда. Може би агенцията трябва да се промени - вместо да бъде пасивен регистратор на събития и да чака нуждаещите се сами да потърсят услугите ѝ, да навлезе в тези общности проактивно още преди предоставянето на статут, смята той.

"Голяма част българската работна сила емигрира, демографската криза също оказва негативно влияние върху заетостта. В момента много от секторите се нуждаят от изпълнителни кадри с добра функционална грамотност и умения за учене. Бежанците имат тези качества и с малко инвестиции бихме могли да ги пригодим към нашето търсене и да осигурим резерв, който да гарантира икономическия растеж на страната", смята Иванов. Но голяма част от бежанците, които в последните няколко години влезнаха в България, нямат намерение за дълготрайно пребиваване в страната и устройване на българския пазар, изтъкна той. Все повече работодатели се ориентират за свободните работни места към бежанците. Българска фирма с производствена база в Нови Искър от 3 – 4 години има опит в наемането на бежанци и в момента търси за 15 вакантни работни места, поради липса на желаещи българи.

"Предлагаме заплащане над минималната заплата, осигурен фирмен транспорт, възможности за жилищно настаняване", каза представител на компанията. Чая Колева от БЧК посочи и български пример - организираме курсове, последният беше за фризьорство и имаме успешен пример за бежанка, която е постъпила вече на работа като фризьор.

Добри практики от гражданския сектор представи и Кариерен център за бежанци на "Каритас". Гамбиецът Муса Ниаси, който от 5 години е в България, показа разработена от него платформа за публикуване на обяви за работа за бежанци, която осигурява директен контакт между работодателите и бежанците. По време на конференцията бяха дадени напътствия за работодатели при наемането на бежанци и дискутирани проблемите на икономическото включване. ВКБООН представи и примери за добри практики, събрани от цял свят. В Турция, например се валидират дипломите на бежанците. Издадените им документи за професионалната квалификация се превеждат на арабски език, за да могат бежанците максимално да се възползват от тях след като се върнат в страната си. В Таджикистан провеждат 4-месечни стажове в хотел "Шератон", в Швейцария ИКЕА провежда 6-месечни стажове. В Унгария Асоциация за подкрепа на мигрантите предоставя обучение по компютърни умения с Европейски компютърен сертификат.

Десетте стъпки в Плана за действие на ОИСР и ВКБООН:
1. Ориентиране в административната рамка;
2. Предоставяне на достатъчна правна сигурност на работодателите;
3. Идентифициране и проверка на уменията на бежанците;
4. Развиване на умения за работа;
5. Съчетаване на уменията на бежанците с нуждите на работодателите;
6. Предоставяне на равни възможности при наемането на служители и борба със стереотипите;
7. Подготовка на работната среда;
8. Предоставяне на възможност за дългосрочна трудова заетост;
9. Предоставяне на аргументи пред бизнеса за наемането на бежанци;
10. Координиране на дейности между всички заинтересовани страни.



Източник: Actualno.com, 13 декември 2018

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

20.03.2019
Софийската група за интеграция създава материали за кампания Софийската група за интеграция създава материали за кампания

Софийските партньори по проекта ИНТЕГРА – Асоциация за развитие на София и РискМонитор и местната група ...

13.03.2019
Празнична българска кухня с Роси от МАКАК (кулинарен курс) Празнична българска кухня с Роси от МАКАК (кулинарен курс)

„Невероятно! Как приготви това ястие?” За Роси от MAKAK Bed and Breakfast това е често задаван въпрос. ...

07.03.2019
„ИНТЕГРА” се среща с „НЕМО” „ИНТЕГРА" се среща с „НЕМО"

Екипът на проект „ИНТЕГРА" се срещна на 6 март 2019 г. с екипа на проекта „НЕМО: Използване на новите ...