Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
яну
17



Ивайло Хлебаров, „За Земята": Мерките по наказателната процедура за въздуха са добри, но недостатъчни

Ивайло Хлебаров, „За Земята": Мерките по наказателната процедура за въздуха са добри, но недостатъчни

На 8 януари изтече срокът, който Еврокомисията даде на България да отговори какви мерките е предприела, за да се справи с мръсния въздух след решението на Съда на ЕС от 2017 г, с което държавата беше осъдена за неизпълнение на задълженията по Директивата за качеството на въздуха. За "Дневник" от екоминистерството съобщиха, че отговорът е изпрател в Брюксел в срок, но отказаха да оповестят съдържанието му с аргумента, че то не е публична информация.


В интервю за „Дневник" Ивайло Хлебаров от екологичното сдружение "За Земята" прави преглед на правителствените инициативи за решаване на проблемите - превишаване на нивата на фините прахови частици ФПЧ10 и липса на мерки за минимизиране на периодите с високи нива на замърсяване.

Първата мярка на правителството за решаване на проблемите с въздуха бяха приетите от парламента на 20 декември промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Виждате ли в тях мерките, за които Европейската комисия (ЕК) настоява?


- Има промени, които са в добра посока и за които се борим година и половина – например повишени изисквания към качеството на изготвяните общински програми за чистотата на въздуха и разширяване на правомощията на местната власт за налагане на ограничения. Една от най-важните беше правилно пренасяне на чл. 23 от Директивата, заради което е второто писмо на ЕК - че програмите ни трябва да намалят превишаванията на нормите в най-кратки срокове.


Но като цяло промените едва ли ще са достатъчни. Те не адресират добре системните проблеми като липсата на административен и финансов капацитет в общините за изготвяне и изпълнение на качествени програми, както и липсата на мерки с ясен ефект за основните източници на замърсяване - такива са битовото отопление с твърдо гориво, за големите градове - и транспортът, а за някои специфични места - индустрията. Разписани са стандарти за въглищата за битово отопление, но за дървата за огрев, които са по-големият замърсител, изискванията са минимални и ще се прецизират в бъдеща наредба.


Не се осигурява и адекватна координация между министерствата, общините и агенциите, отговорни за постигане на изисквания за чист въздух.


Изключително важна е и невъзможността общинските програми за качество на въздуха да бъдат обжалвани от гражданите и контролирани от съда. Последното е и проблем на съдебната власт, която отказва да прилага решенията на Съда на европейската общност, въпреки че е задължително.


Според промените общините ще отчитат напредък според средна стойност за предходните 3 г. Как това ще се отрази на изискването да се сведе до минимум продължителността на периодите, в които стойностите на фините прахови частици (ФПЧ10) са превишени?


- Това изискване е възможно да доведе до объркване и да внесе неяснота за това какво всъщност се изисква. В крайна сметка за ФПЧ10 е нужно да се спазва годишната норма и броят на дните с превишение на средноденощната норма да е под 35. В приетия текст липсва ясна мотивация и обосновка за тази промяна, както и оценка на въздействието. За да се спази изискването за свеждане до минимум на продължителността на периодите с превишения, програмите за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) на общините следва да са определили и оценили чрез моделиране с кои мерки това може да се постигне.


Как оценявате въвеждането на стандарти за въглища и брикети от въглища, ползвани за битово отопление, които би трябвало да намалят ползването на силно замърсяващите нискокалорични въглища. Това би трябвало пряко да се отрази в намаляване на вредните емисии, но ще доведе ли до спазване на евроизискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10?


- Сама по себе си промяната няма да доведе до спазване на изискванията. Въвеждането ѝ е правилно, като тенденцията трябва да е премахване на въглищата като гориво вбъдеще. Основният проблем е, че сред тези, използващи твърди горива за отопление, едва 14-15% са на въглища и този дял е намаляващ, докато над 76% използват дърва и процентът расте. По отношение на дървата, които, подчертавам, са по-сериозният замърсител, законът не предвижда въвеждането на стандарти, а националната програма на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) включва само палиативни мерки. Въпросът се дискутира почти две години, но в крайна сметка в Закона за чистотата на атмосферния въздух няма ясни стандарти - прие се до края на юни 2019 г. Министерството на земеделието, храните и горите да изготви наредба с изисквания към дървесината.


Част от законовите промените предвиждат стандарти за ползване на въглища за отопление. Масово използваните български въглища не отговарят на тях, което води да съмнения за предстоящи загуби за ТЕЦ, особено на фона на тежките им финансови задължения по изкупуване на квоти. Как стратегията на кабинета за запазване на ТЕЦ-овете се отнася към наказателната процедура за въздуха?


- Стандартите за въглища се отнасят само за пусканите на пазара за използване в бита и нямат отношение към използваните в ТЕЦ. За конкретната наказателна процедура ТЕЦ нямат отношение, въпреки че в дългосрочен план имат сериозно влияние върху въздуха, основно заради ниското качество на използваните въглища и високите разходи за пречистване. Нека не забравяме, че Гълъбово е единственият град в Европа, в който се регистрират пикови наднормени замърсявания със серен диоксид.


Стратегията на правителството да запази ТЕЦ на всяка цена е погрешна поради няколко причини. Въглищата освен че замърсяват, стават неконкурентноспособни и пазарът го доказва в цял свят. Пазарът на емисии, който след години най-накрая започва да работи, изведнъж се оказа проблем за нашите ТЕЦ и държавата се втурна да взима заеми, за да купува квоти. Идеята на самата търговия не бе "плащай, за да замърсяваш", а "инвестирай, покривай изискванията, за да не плащаш за квоти".


Българските ТЕЦ не могат да изпълнят новите екологични изисквания без сериозни инвестиции, които както се вижда никой не желае да направи – защото няма и да се изплатят - и се разчита на държавата да ги спасява чрез субсидии, което е недопустимо. В момента очакваме оценките за различни централи и сме убедени, че те ще покажат прекомерни разходи и занижени ползи за здравето и околната среда. На тази основа държавата ще поиска от ЕК отлагане въвеждането на по-строги изисквания. Много по-смислено е ако се изработи ясен план за поетапното затваряне на тези мощности и осигуряването на алтернативен поминък на хората.


Вместо да работи за бъдещето на хората и районите, които сега са зависими от добива и изгарянето на въглища, правителството се опитва да удължи агонията с неизпълними и вредни за всички ни обещания, като същевременно включително и без оценка на въздействието повсеместно се разрешава горенето на отпадъци в ТЕЦ– Бобов Дол, Сливен, Русе, Брикел и др. МОСВ има ясна непублична стратегия да гори повече боклук, при това с надежда да използва европейски средства - точно обратно на европейските политики за енергетика и за отпадъци. Някои централи ще разчитат и на внос на отпадъци.

....


Цялото интервю можете да прочетете в Дневник.


Снимка: „За Земята"





Автор: Вера Стаевска

Източник: Дневник, 10 януари 2019

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

04.01.2019
Естествените елхи да не се изхвърлят в кофите за битови отпадъци Естествените елхи да не се изхвърлят в кофите за битови отпадъци

След като бъде свалена новогодишната украса от празнични естествени елхи те могат да бъдат ...

12.12.2018
Филтър за всяка печка не е решението. Доклад на „За Земята” с проучване на международния опит и изводи за България Филтър за всяка печка не е решението. Доклад на „За Земята" с проучване на международния опит и изводи за България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на ...

10.12.2018
„Рила-буфер” вече е част от Натура 2000 „Рила-буфер" вече е част от Натура 2000

Единайсет години след влизането в ЕС, България е на път да изпълни задълженията си по чл. 4 на ...