English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




„Пътуващи приказки” приканват хората да отворят сърцата си към децата бежанци

 
„Пътуващи приказки” приканват хората да отворят сърцата си към децата бежанци
Когато бях малко момиче, не знаех нищо за Палестина и бях сигурна, че съм родена в Ливан. Забелязах, че майка ми винаги носи със себе си синя лична карта. На нея пишеше „бежанец”. Тогава разбрах каква е причината баща ми да няма право да работи и защо аз нямам право да ходя в нормално училище. Така започва разказът на Рана Халил, семейството на която пребивава в България със „синя карта”, каквато притежават хора без гражданство, непринадлежащи към никоя държава. Нейната история е единствената лична история в сборника „Пътуващи приказки” – колекция от 15 детски приказки от цял свят, написани и илюстрирани от деца бежанци.

Работих с деца, които живеят на територията на бежанските центрове в страната – казва Мартина Райчинова от благотворителната организация „Каритас”, благодарение на която сборникът се появява на бял свят. – Децата пристигат, тръгват си, и в един момент ми стана тъжно, че те не оставят нищо след себе си, освен снимките, които имаме заедно и чудесните истории, които разказват. Затова решихме да направим нещо, което да остане като спомен. В началото мислехме да са рисунки, но искахме да ги съчетаем с нещо, което идва от тяхната култура и така се роди идеята да са детски приказки, които техните родители, баби и дядовци им разказват преди лягане. Това са приказки, които са дошли при нас, защото децата са дошли при нас, и ще отидат нанякъде, накъдето отиват децата. И наистина са приказки, които пътуват по света.

За сборника е избран нестандартен формат. 15-те приказки са отпечатани на отделни тройно прегънати листове в луксозна кутия. От вътрешната страна отляво има снимка на това, което децата са написали на техния роден език, името на автора и държавата, от която идва. По средата е историята, преведена на български, а отдясно – на английски език.


Решихме да го направим по този начин, за да достигнат приказките до по-голяма публика и хората, които живеят в България, но не говорят български, също да прочетат историите – обяснява Мартина Райчинова. – Една част от рисунката от външната страна, вдъхновена от разказа и нарисувана от малките художници, е оставена празна, за да бъде дорисувана от читателите и така още повече те да се приближат до историята.

Сборникът е издаден с благотворителна цел, а парите ще бъдат вложени в подпомагане на тези семейства, майки и деца в неравностойно положение, които търсят международна закрила в България. Издателите се надяват да направят образованието по-достъпно за тях, да закупят нужните учебни помагала и материали, а също така да публикуват и останалите приказки, които поради финансови причини не са включени в този сборник.


Посланието, което е заложено в тази книга, е, че всички сме еднакви, няма значение откъде идваме. Поуките от приказките са същите, на които учим и нашите деца. И всъщност целта е да приближим българското население към тези хора, които пребивават в нашата страна и да им покажем, че те не се различават по нищо от нас – казва Мартина Райчинова и допълва, че въпреки усилията на Държавната агенция за бежанците и предприетите стъпки, търсещите закрила в България и особено децата се сблъскват с доста проблеми:

На първо място е това, че са настанени в бежански центрове, които са изолирани в крайните квартали на столицата, трудно им е да се придвижват и да имат контакт с българското население. Те ходят на училище, но се разпределят по класове според възрастта, а много деца поради война и условията, в които са живели, не са посещавали училище, нямат основни познания нито по езика, нито по другите предмети. Това ги демотивира и отпадат от образователната система прекалено бързо – обяснява Мартина Райчинова. – Не ги приемат в училище лесно, обиждат ги, децата странят от тях, рядко ги канят на рождени дни и те след училище отново се прибират в бежанските центрове. Важно е и родителите вкъщи да говорят позитивни неща, защото децата копират възрастните.

Важна роля може да изиграят и медиите, като представят темата по-позитивно, защото проблемът според Мартина Райчинова идва от това, че непознатото ни плаши. А децата са еднакви навсякъде и имат еднакви мечти. Просто трябва да се знае, че те живеят сред нас, ходят на училище, и това, което искат, е един спокоен живот като всички нас.

Надявам се някой ден България да ме приеме в прегръдката си и да мога гордо да кажа, че това е моята страна – така завършва разказа си Рана Халил. Това е и посланието на Мартина Райчинова – хората да отворят сърцата си към тези деца и да им помогнат да се интегрират в българското общество.


Интервюто на БНР с Мартина Райчинова чуйте в звуковия файл.







Автор: Десислава Семковска

Източник: БНР , 15 януари 2019 г.

Сходни публикации

Нов закон защитава журналистите и свободата на медиите в ЕС

Нов закон защитава журналистите и свободата на медиите в ЕС

Евродепутатите дадоха „зелена светлина“ за ново законодателство в защита на журналистите и медиите в ЕС от политическа или

АЕЖ призовава за мерки за недопускане на полицейско насилие срещу граждани и журналисти

АЕЖ призовава за мерки за недопускане на полицейско насилие срещу граждани и журналисти

Министерството на вътрешните работи обяви засилени мерки за сигурност във връзка с конгреса на Българския футболен съюз.

„Аз съм мама предприемач“ представя Александра Ган от Украйна

„Аз съм мама предприемач“ представя Александра Ган от Украйна

Mammi.bg и Мулти култи колектив представят седмия епизод на специалния сезон Аз съм мама предприемач, в който участват