Правата на човека са в опасност както на Балканите, така и по света

Популистки екстремистки партии и идеи отново упражняват огромно влияние в Европейската политика. Правата на човека са в опасност както на Балканите, така и по света, съобщава Хюман Райтс Уотч - HRW в своя "Световен доклад 2019 г."

Докладът отбелязва, че балканските страни са постигнали само скромен напредък през миналата година в областта на правата на човека, като се позовават на липсата на подкрепа за преследване на престъпления и други въпроси.

Глобалната картина е смесена. "В някои отношения това е  мрачен период за човешките права. Но докато автократите и нарушителите на права са водещи в заглавията, защитниците на човешките права, демокрацията и върховенството на закона също набират някаква сила", коментира изпълнителният директор на HRW, Кенет Рот.

Докладът обобщава основни въпроси, свързани с правата на човека в повече от 90 страни по целия свят, като се позовава на събития от края на 2017 г. до ноември 2018 г.

Има случаи на расистка нетолерантност или престъпления от омраза в много европейски държави, включително България, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Словакия, Испания и Обединеното кралство. Антисемитизмът остава проблем в държавите-членки на ЕС.

В априлския доклад на Агенцията на ЕС за основните права е отбелязано, че ромите в цяла Европа ЕС често се сблъсква с тормоз и дискриминация при достъпа до образование, заетост и здравеопазване.

Дискриминацията въз основа на пола остава широко разпространена. В момента на писане на доклада, осем държави-членки в ЕС все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция, договор на Съвета на Европа за борба и предотвратяване на насилието срещу жени. През юли Конституционният съд на България счете конвенцията за несъвместима с нейната конституция.

Убийството на трима журналисти в държавите-членки предизвиква обезпокоителни въпроси относно защитата на свободата на медиите в ЕС. Малтийски разследващ журналист Дафне Каруана Галисия бе убита с бомба в автомобила си през октомври 2017 г . Словашкият разследващ журналист Ян Куцияк бе застрелян през февруари 2017 г ., и българска телевизионна журналистката Виктория Маринова бе изнасилена и убита през октомври 2018 година. И тримата работят по разкриване на обвинения в корупция или измами. Нито един от случаите не е решен към момента на изготвяне на доклада.

Преследване на военни престъпления, етническо напрежение, заплахи за журналисти и правата на малцинствата и имигрантите остават ключови проблеми в областта на правата на човека на Балканите, отбелязва Световният доклад, в който се посочват някои от страните в Западните Балкани.

Босна и Херцеговина има ограничен напредък през 2018 г. за справяне с дългогодишните проблеми с правата на човека. Случаите на военни престъпления се решават бавно. За член на национално малцинство остава невъзможно да се кандидатира за президент, поради липса на изменение на дискриминационни разпоредби в конституцията.

Властите не предоставят подкрепа на хиляди търсещи убежище и мигранти, които пристигат през 2018 г. Журналисти се сблъскват със заплахи и намеса в работата им.

Между януари и септември 2018 г. в Хърватия има 14 дела за военни престъпления. През същия период са осъдени само четирима души за престъпления, свързани с войната, а другите дела се движат бавно.

HRW отбелязва, че от януари около 2 500 търсещи убежище и мигранти са изтласкани от хърватската полиция в Босна и Херцеговина, има стотици случаи на отказ за достъп до процедури за убежище и над 700 обвинения в полицейско насилие и кражби.

Десетилетие след като Хърватия ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, хиляди възрастни и деца с увреждания остават в капана на сегрегирани институции.

Докладът отбелязва, че финансирано от правителството изследване, публикувано през юли, установи, че почти всички роми в страната живеят в бедност и по-малко от една трета завършват основно училище.

През годината напредъкът в подобряването на защитата на правата на човека в Косово е бавен, съобщава докладът на HRW.

Сръбски и косовски лидери обявиха през август план за предначертаване на граници, което предизвика опасения относно последиците от човешките права от прехвърлянето на население.

Напрежението между сърби и косовски албанци продължава, особено на север. Общности от роми и ашкали продължават да се сблъскват с дискриминация.

Действието на специалния съд, създаден за сериозни военни престъпления, извършени по време на войната в Косово през 1998-1999 г., се бави поради промяна в специалния прокурор. Журналистите са изправени пред заплахи, а преследването на престъпления срещу журналисти е бавно.

В Сърбия наказателното преследване на военни престъпления напредва бавно и липсва политическа подкрепа и адекватни ресурси, докато механизмите за подкрепа на свидетелите са слаби. "Малко са високопоставените длъжностни лица, замесени в сериозни военни злоупотреби, на които се търси отговорност в сръбските съдилища", коментира HRW.

Системата за търсещи убежище остава погрешна и условията не са се подобрили. Ситуацията за журналистите също оставаше несигурна, включително атаки, заплахи и съдебни дела за репортажи по чувствителни въпроси.

Комитетът на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията посети Гърция през април и публикува предварителен доклад, в който се изразяват опасения относно унизително отношение в психиатрични заведения и центрове за задържане на мигранти.

По-малко от 15% от децата, търсещи убежище, имат достъп до образование на островите и само един на всеки двама на континента са записани в държавни училища.

Крайно десни групи продължават кампанията си срещу търсещите убежище на островите, и има медийни съобщения за нападения в цялата страна по отношение на лица смятани са мигранти или мюсюлмани. Полицейската статистика за престъпленията от омраза за 2017 г., публикувана през март, отбелязва значително увеличение спрямо предходната година.

Целият „Световен доклад 2019 г." на Хюман Райтс Уотч - HRW, може да бъде намерен ТУК.