Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
апр
21



Аз, колегите и верижните катастрофи!

Аз, колегите и верижните катастрофи!

Викали са ме и съм вадил тела в много верижни катастрофи. И те са едни от най-тежките за мен като професионалист. Тежки са, не само заради жертвите, мащабите и щетите, но и заради мълчанието, последвано от силен шум и парцелирана информация. 


В началото чуваш сигнала, с който те известяват за инцидента. Имаш под минута, за да си готов и да се качиш в камиона. Там чуваш само сирената. Шум, с който до такава степен си свикнал, че се е превърнал във фонов и спираш да го забелязваш. 


Тогава идват мълчанието и замислените погледи на колегите, в чиито съзнания се блъскат едни и същи въпроси: „Колко ли са жертвите?“, „Колко са МПС-тата?“, „Има ли загинали?“, „Ще успеем ли да сме достатъчно бързи?“, „Ще успеем ли да ги спасим?“…


Всеки път е едно и също. Първо идват въпросите, а после изваждаш на преден план спомените. Виждаш в съзнанието си всички подобни инциденти, на които си бил. Какво си направил. Как си го направил. Анализираш скоростта и бързината и си мислиш дали можеш да бъдеш по-добър следващия път. Питаш се до кога ще успяваш да изключваш емоциите и в теб да работи само професионализма. 


Изправяш глава и виждаш колегите си. Техните мисли са същите. Знаеш, че докато си с тях, няма начин да не се справиш. Защото сте един организъм. Защото те са тези, с които минавате през трупове и разчленени тела. Буквално! Те са тези, с които после се борите – поотделно, но все пак заедно, с кошмарите и остатъчните спомени от инцидентите. Те са тези, с които говорите за деня си. Те са семейство. Поглеждаш всеки един. Започваш да чуваш сирената. Започваш да чуваш и разкъсаната и непълна информация по радиостанцията. Изправяш гръб. Всеки мускул в тялото ти се стяга и е в готовност да стигне до пострадалите в катастрофата по най-бързия възможен начин. Облива те гордост. Гордееш се с колегите си. Благодариш, че си с тях. Признателен си, защото знаеш, че са най-добрите и помагат не само на хората в катастрофи и пожари, но помагат и на теб. Помагат ти да бъдеш по-добър в професията си и да се запазиш като добър човек. Помагат ти да не се изгубиш и да не спираш да вървиш напред. Всеки един от колегите ти е достоен да получи приз за професионалист и човек на годината. Знаеш, че няма да се случи. Не и скоро, но всеки един от тях е получил признание и е най-големия герой, човек и професионалист в очите на всеки един спасен човек. 


Автомобилът спира. Въпросите, колебанията и разсъжденията бяха до тук. Стискам здраво оборудването. Излизам и започвам да тичам към първия автомобил. Сирената заглъхва и е заместена от писъците на хората. Сега сме само аз, колегите и хората, които разчитат на нас…


Текст: Фондация "Общество и сигурност"
Снимка: dnevnik.bg



 

Публикувано от:

Фондация ”Общество и сигурност”

 

Сходни публикации

19.04.2019
Анкета за гражданско участие в Южен центален район Анкета за гражданско участие в Южен центален район

На прага на новото програмно планиране и териториално райониране „Фондация за прозрачни регламенти“ ...

19.04.2019
Спешен център за настаняване на деца в риск и „Синя стая” бяха официално открити днес в Центъра за обществена подкрепа в Казанлък Спешен център за настаняване на деца в риск и „Синя стая” бяха официално открити днес в Центъра за обществена подкрепа в Казанлък

С широко отворени врати и много усмивки днес (Бел.ред 18 април) в Центъра за обществена подкрепа ...

16.04.2019
Сдружение „Самаряни” поднови договора си за социалната услуга Наблюдавано жилище Сдружение „Самаряни” поднови договора си за социалната услуга Наблюдавано жилище

Oт aпpил 2010 г., coциaлнaтa ycлyгa Haблюдaвaнo жилищe e paзĸpитa ĸaтo дeлeгиpaнa дъpжaвнa дeйнocт в ...