Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
23



Аз, колегите и верижните катастрофи!

Аз, колегите и верижните катастрофи!

Викали са ме и съм вадил тела в много верижни катастрофи. И те са едни от най-тежките за мен като професионалист. Тежки са, не само заради жертвите, мащабите и щетите, но и заради мълчанието, последвано от силен шум и парцелирана информация. 


В началото чуваш сигнала, с който те известяват за инцидента. Имаш под минута, за да си готов и да се качиш в камиона. Там чуваш само сирената. Шум, с който до такава степен си свикнал, че се е превърнал във фонов и спираш да го забелязваш. 


Тогава идват мълчанието и замислените погледи на колегите, в чиито съзнания се блъскат едни и същи въпроси: „Колко ли са жертвите?“, „Колко са МПС-тата?“, „Има ли загинали?“, „Ще успеем ли да сме достатъчно бързи?“, „Ще успеем ли да ги спасим?“…


Всеки път е едно и също. Първо идват въпросите, а после изваждаш на преден план спомените. Виждаш в съзнанието си всички подобни инциденти, на които си бил. Какво си направил. Как си го направил. Анализираш скоростта и бързината и си мислиш дали можеш да бъдеш по-добър следващия път. Питаш се до кога ще успяваш да изключваш емоциите и в теб да работи само професионализма. 


Изправяш глава и виждаш колегите си. Техните мисли са същите. Знаеш, че докато си с тях, няма начин да не се справиш. Защото сте един организъм. Защото те са тези, с които минавате през трупове и разчленени тела. Буквално! Те са тези, с които после се борите – поотделно, но все пак заедно, с кошмарите и остатъчните спомени от инцидентите. Те са тези, с които говорите за деня си. Те са семейство. Поглеждаш всеки един. Започваш да чуваш сирената. Започваш да чуваш и разкъсаната и непълна информация по радиостанцията. Изправяш гръб. Всеки мускул в тялото ти се стяга и е в готовност да стигне до пострадалите в катастрофата по най-бързия възможен начин. Облива те гордост. Гордееш се с колегите си. Благодариш, че си с тях. Признателен си, защото знаеш, че са най-добрите и помагат не само на хората в катастрофи и пожари, но помагат и на теб. Помагат ти да бъдеш по-добър в професията си и да се запазиш като добър човек. Помагат ти да не се изгубиш и да не спираш да вървиш напред. Всеки един от колегите ти е достоен да получи приз за професионалист и човек на годината. Знаеш, че няма да се случи. Не и скоро, но всеки един от тях е получил признание и е най-големия герой, човек и професионалист в очите на всеки един спасен човек. 


Автомобилът спира. Въпросите, колебанията и разсъжденията бяха до тук. Стискам здраво оборудването. Излизам и започвам да тичам към първия автомобил. Сирената заглъхва и е заместена от писъците на хората. Сега сме само аз, колегите и хората, които разчитат на нас…


Текст: Фондация "Общество и сигурност"
Снимка: dnevnik.bg



 

Публикувано от:

Фондация ”Общество и сигурност”

 

Сходни публикации

22.10.2019
Индексът за устойчивост на НПО в България за 2018 бележи лек спад спрямо предходната година Индексът за устойчивост на НПО в България за 2018 бележи лек спад спрямо предходната година

Влошават се финансовата устойчивост и публичният престиж, подобряват се секторната инфраструктура и ...

21.10.2019
Активна прозрачност на районните администрации на Столична община 2019 Активна прозрачност на районните администрации на Столична община 2019

В периода август – септември 2019 Програма Достъп до Информация прегледа и оцени интернет страниците на ...

21.10.2019
СОФИЯ ПИТА граждани на трети страни СОФИЯ ПИТА граждани на трети страни

На 17 септември столицата на България празнува "Ден на Света София" - денят, в който православната ...