„За Земята": За чист въздух е нужно партньорство, а не търсене на виновни
14 февруари 2019 г.
Има
много възможни решения за подобряването на качеството на въздуха, но кое от тях
ще е подходящо за София — никой не може да каже със сигурност поради липсата на
достатъчно информация и разбиране на многобройните аспекти и взаимовръзки.
Около това мнение се обединиха експерти, граждани и неправителствените
организации по време на публичната дискусия „Какво не знаем за мръсния
въздух” на 13.02.2019. То адресира липсата на актуални, качествени и достъпни
данни, на задълбочени анализи и координирана работа между различни компетентни
и отговорни институции за решаване на този изключително сериозен проблем. В
срещата участва и Столична община, представена от Теодора Полимерова, директор
на дирекция „Климат, енергия и въздух“.
„Една основна задача за Изпълнителна агенция околна среда и Столична община е да събират и публикуват повече данни за замърсяването на въздуха, които да са обществено достъпни за ползване и интерпретация.”, подчертава Ивайло Попов от Екологично сдружение „За Земята”. Той припомни, че организацията спечели няколко дела по казуса за достъп до почасовите данни за фини прахови частици от автоматичните измервателни станции, които все още не се предоставят за свободно ползване.
Освен че е е оскъдна, информацията често е разпиляна и несистематизирана. Отговорните институции не координират достатъчно добре взаимната си работата и не споделят наличните бази данни. В резултат на това отделните политики и процеси не са синхронизирани и не доставят желания ефект за по-чист въздух.
Същевременно решения със съмнителна ефективност си пробиват път. Такъв пример са филтрите за комини, които, според експертния анализ на „За Земята”, не са най-добрата мярка. В същото време зоните с ниски емисии засега остават извън фокуса на местната власт, въпреки че опитът показва, че могат да намалят замърсяването на въздуха в града дългосрочно, отбеляза урбанистът д-р Ангел Буров.
Както много други проблеми, замърсяването на атмосферата се създава от нас, които след това страдаме от последствията. Логичното решение е да престанем да си вредим, но на практика това се оказва трудно. “Ефективната намеса в избора на отоплителни уреди трябва да е съчетана с разбиране на потребностите”, обясни социологът д-р Никола Венков, който анализира какво може да стимулира хората да спрат да се отопляват на печки на твърдо гориво. Той подчерта, че в момента се шири мнението, че замърсяват единствено домакинствата с ниски доходи от определени етнически групи. Освен погрешно, това разбиране е и вредно, защото създава социално напрежение, разделя обществото, и без да е базирано на реални изследвания и факти, води до преекспониране на проблемите.
Всъщност според социологическо изследване на „За Земята” от септември 2018 г., хората със средни и високи доходи замърсяват не по-малко, тъй като домакинствата им също използват твърди горива за отопление. Понякога проблемът не е в нежеланието или липсата на възможност, а в незнанието, затова се чуха и мнения в полза на повече образователни кампании.
Замърсяването на въздуха е гореща тема през последните три години, по която много се говори и малко се знае. За преодоляването на проблема са нужни повече откровени разговори между граждани, институции, изследователски центрове, университети, които да доведат до повече яснота, координираност и реално сътрудничество във вземането на решения. Както заключи пулмологът д-р Александър Симидчиев в края на дискусията, “истинската рецепта за справянето с този проблем се нарича партньорство.” От “За Земята” заставаме зад него.
„Една основна задача за Изпълнителна агенция околна среда и Столична община е да събират и публикуват повече данни за замърсяването на въздуха, които да са обществено достъпни за ползване и интерпретация.”, подчертава Ивайло Попов от Екологично сдружение „За Земята”. Той припомни, че организацията спечели няколко дела по казуса за достъп до почасовите данни за фини прахови частици от автоматичните измервателни станции, които все още не се предоставят за свободно ползване.
Освен че е е оскъдна, информацията често е разпиляна и несистематизирана. Отговорните институции не координират достатъчно добре взаимната си работата и не споделят наличните бази данни. В резултат на това отделните политики и процеси не са синхронизирани и не доставят желания ефект за по-чист въздух.
Същевременно решения със съмнителна ефективност си пробиват път. Такъв пример са филтрите за комини, които, според експертния анализ на „За Земята”, не са най-добрата мярка. В същото време зоните с ниски емисии засега остават извън фокуса на местната власт, въпреки че опитът показва, че могат да намалят замърсяването на въздуха в града дългосрочно, отбеляза урбанистът д-р Ангел Буров.
Както много други проблеми, замърсяването на атмосферата се създава от нас, които след това страдаме от последствията. Логичното решение е да престанем да си вредим, но на практика това се оказва трудно. “Ефективната намеса в избора на отоплителни уреди трябва да е съчетана с разбиране на потребностите”, обясни социологът д-р Никола Венков, който анализира какво може да стимулира хората да спрат да се отопляват на печки на твърдо гориво. Той подчерта, че в момента се шири мнението, че замърсяват единствено домакинствата с ниски доходи от определени етнически групи. Освен погрешно, това разбиране е и вредно, защото създава социално напрежение, разделя обществото, и без да е базирано на реални изследвания и факти, води до преекспониране на проблемите.
Всъщност според социологическо изследване на „За Земята” от септември 2018 г., хората със средни и високи доходи замърсяват не по-малко, тъй като домакинствата им също използват твърди горива за отопление. Понякога проблемът не е в нежеланието или липсата на възможност, а в незнанието, затова се чуха и мнения в полза на повече образователни кампании.
Замърсяването на въздуха е гореща тема през последните три години, по която много се говори и малко се знае. За преодоляването на проблема са нужни повече откровени разговори между граждани, институции, изследователски центрове, университети, които да доведат до повече яснота, координираност и реално сътрудничество във вземането на решения. Както заключи пулмологът д-р Александър Симидчиев в края на дискусията, “истинската рецепта за справянето с този проблем се нарича партньорство.” От “За Земята” заставаме зад него.
Снимка: За Земята
Източник: Eкологично сдружение „За Земята“ , 14 февруари 2019 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
24 април 2024 г.
Започва пилотен проект за възстановяване на реките от водосбора на река Янтра
Експерти от неправителствени и научни организации, подкрепени от отговорните институции, ще проучват възможността за
24 април 2024 г.
Екоорганизация ще заснеме пет филма за влажните зони по Северното Черноморие
Започват снимките на пет късометражни филма за живота около влажните зони „Езеро Дуранкулак“, „Шабла-Езерец“, „Казашко“ и „Ятата
22 април 2024 г.
В Деня на Земята представяме един проект с принос към климатичната устойчивост
В Деня на Земята (22 април), нека признаем усилията и приноса на проекти в нашия град, които помагат да опазим и града, и планет
