Къде са концентрирани сградите и хората в София?

Като част от Стъпка 3 на общинската инициатива Визия за София се провежда изследване на морфологията на града, което създава комбинирана база данни за сградите и демографията на София. Изследването обвързва информация за сградите от Кадастъра и от номенклатурите на панелните жилища, както и данни за населението от последното преброяване на Националния статистически институт (НСИ). Създадена е обща база данни, пространствено визуализирана на картата на града. Резултатът са тематични карти, които дават възможност за анализ на различни характеристики като застрояване спрямо квартала, гъстота на населението, концентрация на определени типове жилищни сгради, източници на отопление и други демографски и морфологични показатели за територията на град София. Целта е да се изведат конкретни изводи и препоръки за планирането на градската среда в София, които да бъдат използвани в следващите стъпки от изготвянето на Визия за София.

Резултатите показват, че някои от столичните квартали с интензивно ново строителство  имат територии с толкова значителни жилищни площи, че вече се нареждат до големите жилищни комплекси в града. Бизнес сградите са разположени основно в централните и южни райони, докато на север е концентрирано повече производство. Най-висока е средната възраст на жителите в централната градски част, най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население, а повече от 50% от хората с висше образование избират да живеят на юг от центъра. Аналитична част на изследването отговаря на важни и актуални градски въпроси, като - къде са концентрирани сградите с голяма разгъната застроена площ (РЗП), с определена функционалност и каква е гъстотата на населението в отделните територии на София. Изведени са и препоръки как да се събират градските данни в бъдеще, за да се улесни точното им обвързване в ГИС среда и да се използват оптимално за генериране на повече полезна информация при вземането на решения в градското планиране. Изследването се реализира от сдружение |Не|Формално, експертния екип на направление Градска среда към Визия за София.

Важна част от изследването разглежда концентрацията на жилищни сгради в града - какви типове сгради има в София и как са разпределени те в различни пространства в града. Оказва се, че части от най-многолюдните жилищни комплекси в София като „Люлин“, „Надежда“ и „Дружба“ имат по-малка жилищна разгъната застроена площ (РЗП) от квартали като например „Гоце Делчев“, „Слатина“, „Редута“ и „Манастирски ливади“. Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група от квартали. Това води до предположението, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, докато в “Манастирски ливади” и “Витоша” има голям брой необитаеми жилища. Това от своя страна показва, че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители, което ще доведе до необходимост от тяхното обслужване. Резултатите са показани на следващите карти и диаграми по квартали (градоустройствени единици - ГЕ).

Коефициентът на интензивност на сградите за обитаване (РЗП на сградния фонд за обитаване спрямо площта на съответния квартал, а не средния КИНТ на имотите в квартала) е над 1 в южните части на центъра, “Гоце Делчев”, “Стрелбище”, “Белите брези”, части от “Лозенец”, което показва съсредоточието на жилищни площи в тези квартали.

Според данните на НСИ от 2011 г. цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този тип са с общо 13 вида конструкции, но в три от най-големите комплекси „Люлин“, „Овча Купел“ и „Младост” преобладават почти изцяло два вида - БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 жители.

Анализът на разположението на административни и бизнес сгради показва, че концентрацията им е предимно в южните и югоизточните части като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. „Цариградско шосе“, югозападната част от бул. „Околовръстно шосе“ и централните градски части за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, търговските сгради са по-равномерно разпределени в целия град.

Сградите за производство, логистика и инфраструктура са предимно в периферията на града в специализирани за целта производствени територии. Концентрацията им е по-висока в северните, северозападните и западните територии, в които те преобладават сред останалите видове сгради. 

Демографските анализи, направени от екипа на база на наличната информация от НСИ и Кадастралната карта, разглеждат цялостното разпределение на населението, както и по възрастова структура и образование. Очаквано цялостната концентрация на населението е най-висока в комплексите „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Овча купел“, „Дружба“, „Гоце Делчев“, „Студентски град“, „Слатина“, кварталите в район „Подуяне” и централната градска част. Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите „Цар Борис III“, „България“, „Околовръстно шосе“ и в непосредствената им близост.

Разглеждайки концентрацията по възрастова структура, се виждат ясни тенденции, че възрастните хора (65+) са концентрирани в и около централната градска част. Най-високи са стойностите на концентрация на деца (0-14) в кварталите, които се характеризират със съсредоточена популация на малцинства - „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. „Манастирски ливади“, „Драгалевци“ и териториите по протежението на бул. „Симеоновско шосе“ също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града. Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, но концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“, „Овча Купел“ и „Студентски град“.

По отношение на образованието е видима отчетлива тенденция, че повече от 50% от жителите с висше образование избират територии за живеене на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като „Манастирски ливади“, „Бояна“, „Драгалевци“, както и „Младост“ и „Дружба“. Това са и атрактивните квартали в контекста на жилищния пазар на София, разположени до емблематични паркове като Южен парк, „Борисова градина“, „Заимов“ или в полите на Витоша. Кварталите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование са „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. Този факт, комбиниран с отчетената висока концентрация на деца там, създава притеснения за бъдеща сегрегация на обитаващото ги население. 

Централните територии отчитат най-висока гъстота на застрояване като дял от площта на квартала, а  районите по протежението на булевардите „България“, „Черни връх“, „Симеоновско шосе“ и „Цариградско шосе“ са с висока гъстота на застрояване в абсолютна стойност. Високата гъстота на населението в „Люлин“, „Надежда“ и „Дружба“ показва и висока използваемост на наличните жилищни площи. За сметка на това други квартали като например „Манастирски ливади“, някои централни квартали и най-вече „Редута“ се отличават със сериозен дисбаланс между жилищно РЗП и реално живущи, което предполага, че голям дял от жилищата са неизползвани.

Целия доклад с всички карти и резултати от изследването на морфологията на града можете да изтеглите в PDF от ТУК.