Галъп: Днешните млади са по-социални, по-прагматични, по-оптимистични, по-отдалечени от гражданска и политическа активност
Това са част от изводите от младежко изследване, представено от
експертите от Института по социология „Иван Хаджийски", социологическа
агенция „Галъп интернешънъл" и фондация „Фридрих Еберт" – проф. д-р
Петър-Емил Митев, доц. Борис Попиванов, Първан Симеонов, доц. Сийка
Ковачева, д-р Хелене Кортлендер и Мария Петрова на пресконференция в
сградата на БТА.
Изследването „Българската младеж 2018/2019", проведено от „Галъп
интернешънъл“ по поръчка на фондация „Фридрих Еберт", бюро България, е
част от международния изследователски проект „Изследвания за младежта в
Югоизточна Европа 2018/2019“ и цели да идентифицира, опише и анализира
младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество.
Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години
едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г.
Цялото изследване може да намерите ТУК.
Сред страховете на младежта с 45% от споменавания изпъква социалната
несправедливост. Сериозно е усещането за корупция – в 42% от отговорите, както и бедността – отново в 42%. Въобще, социалното сред младите хора
започва да се уравновесява с господстващия в предходните години
индивидуализъм. Това се доказва и от факта, че сред младото поколение
социалните мрежи изместват телевизията като основен медиен канал.
Натискът за емиграция намалява. Ако през 2002 г. 14% казваха, че
нямат намерение да емигрират, през 2014 г. делът е 47%, а през 2018 г. е 61%. Решението за емиграция все по-малко се възприема като повратен
момент и все повече като мобилност, улеснена от европейските програми за младежки пътувания.
Заедно с европейското чувство, може би расте и национализмът по
проявление на патриотизъм и национализъм, българските младежи застават в челото на региона.
Расте декларативната привързаност към брака и двудетния модел, но в
същото време статистиката показва, че бракът все повече се отлага, както и напускането на родителския дом.
Сексуалната разкрепостеност се разпространява. Ако през 2014 г. 42%
намираха въздържанието преди сватбата за остаряло схващане, сега този
дял е 66%.
Смартфоните, автомобилите и компютрите се смятат за задължително, независимо какъв жизнен стандарт имат младите хора.
За банална цел се смята също така – висшето образование (разбира се, с изключение на ромите). През 1987 г. 54% искаха висше образование, през
1995 г. – 62%, през 2002г. – 69%, през 2014 г. – 73%, а сега са 59%,
т.е. тенденцията за ръст се пречупва. Младежите масово споделят
разминавания в изискванията на пазара на труда и това, което получават в университета. Като водещ критерий за намиране на работа, изпъква
късметът. А общо близо 60% са съгласни, че у нас е вероятно или по-скоро възможно оценките да се купуват.
Като цяло поколението е настроено по-оптимистично, като че ли
по-прагматично, в същото време все по-дистанцирано от политиката и
формите на гражданско участие. Минимални са желанията за участие в
различни форми на активизъм.
Източник: Галъп интернешънъл , 12 март 2019 г.
Сходни публикации
„Властта на гражданите": Да осъзнаеш себе си чрез игра (аудио)
Текстът представя акценти от разговора в поредния епизод на предаването „Властта на гражданите“ по Дарик радио с водещ Пролет
22 проекта се конкурират за финансиране в „Млад Благотворител" 2022
Приключи етапът за кандидатстване в национален конкурс „Млад Благотворител"В състезание за финансиране и реализация през 2022
„Чудото любов"
За 15-а поредна година Младежки център – Хасково, съвместно с РЗИ организират конкурс „Чудото любов“, който е посветен на 14-и