Две нови защитени зони в Рила са приети от Министерски съвет след 12 години обществена борба и осъдително решение на Европейския съд

Вчера, 27-и март 2019 г., с решение на Министерски съвет бяха приети две нови защитени зони в Рила, обхващащи периферията на Национален парк Рила. Защитена зона „Рила буфер” с площ около 380 км² е по Директивата за птиците, а защитена зона „Ниска Рила“ с площ около 370 км2 по Директивата за местообитанията. Двете зони се припокриват в голяма степен като територии.

Това решение на Министерски съвет е резултат на 12 годишна борба на българското общество за опазване на горите и реките на Рила. Тя започна през 2007 година след официалното отхвърляне на предложените защитени зони в Рила от МОСВ и стартирането на строеж на незаконен ски лифт към Седемте рилски езера. Над 170 000 подписа на граждани до Европейския парламент и Европейската комисия поискаха по- добро опазване на природата в Рила. Няколко пъти делегации на Европейския парламент посещаваха България. Европейската комисия отвори няколко досиета за проблемите в Рила. При проведените научни дискусии на покритието на защитените зони в Рила нeколкократно бе безапелационно констатирано недостатъчно покритие за няколко редки вида животни.

Още през 2007 год. Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) депозира официален сигнал срещу недостатъчност на мрежата от защитени зони за птиците, поради необявяване на 26 Орнитологично важни места (ОВМ)[1] за защитени зони от Натура 2000, сред които и ОВМ Рила. След дългогодишни преговори между Комисията и правителството в рамките на две наказателни процедури, през 2013 г. всички ОВМ бяха включени в Натура 2000 с изключение на територията на ОВМ Рила извън националния и природния парк. Причината бе в силните икономически интереси, подкрепяни от общините и правителството. Макар тази територия да представляваше едва 0,2% от цялата предложена мрежа от защитени зони за птиците, изключването й от Натура 2000 водеше до липса на подходяща защита за няколко вида застрашени птици, типични за Рила и с ограничено разпространение, като пернатоногата кукумявка, скалния орел, белогърбия кълвач и др. Тъй като това противоречи на европейското природозащитно законодателство[2], през 2017 г. Европейската комисия отнесе случая в Европейския съд, който в началото на 2018 г. осъди България да обяви защитената зона за птиците.

През 2016 г. Европейската комисия стартира и пилотна процедура срещу България за необявяването на защитената зона за местообитанията, поради недостатъчност на териториите за опазване на няколко застрашени видове животни, сред които мечката, речният рак и европейският главоч. Министерството на околната среда отговори, че до края на 2016 г. ще бъде обявена защитената зона за местообитанията, но не го направи до вчерашния ден.

През всичките тези години няколко различни министъра на околна среда правеха всичко възможно да отказват или бавят процедурата за обявяване на двете защитени зони с надеждата, че обществото ще се умори и защитените зони в Рила никога няма да бъдат обявени! В същото време общият устройствен план на община Сапарева баня бе приет в нарушение на европейското и българското природозащитно законодателство. С него без екологична оценка бе планирано мащабно курортно строителство в планината, включително и застрояване на заменени гори.

С това решение на Министерски съвет се приема зоната за птиците, предложена от Българско дружество за защита на птиците (в изпълнение на решението на Европейския съд) и значително намалена зона за местообитанията, което оставя извън защитата на Натура 2000 голяма част от находищата на европейския главоч в ниските части на Рила. С тяхното обявяване се прави голяма крачка напред за запазване на Рила планина, нейните гори и уникален животински свят.

Същевременно това не е достатъчно и неправителствените организации от Коалицията „За да остане Природа в България“ настояваме за обявяването на цялата площ на оригиналното предложение на защитената зона за местообитанията, както и към привеждане на общия устройствен план на община Сапарева баня към изискванията на българското и европейското законодателство.

Днес, с обявяването на „Рила-буфер“ за защитена зона за птици, може да се заключи, че 100% от ОВМ в България са включени в Натура 2000, с което България изпълнява като минимум ангажиментите си по Директивата за птиците. Това е важна стъпка в защитата на местата за птиците у нас, както и като цяло за природозащитата.

Все още обаче сме изправени пред предизвикателството „Рила-буфер“ да бъде обявена с индивидуална заповед, а защитените зони за птиците да бъдат подходящо защитени от посегателства и местообитанията на птиците да са ефективно опазени. Закъснението за изпълнение на ангажиментите на България към ЕС с 12 години позволи много територии от първостепенно значение за опазване да бъдат увредени, дори разрушени. Взети са и множество решения, позволяващи законно унищожаването на местообитания и безпокойство на застрашени видове от българската природа, които предстои да бъдат осъществени.

Неадекватното опазване на защитените зони от Натура 2000 също е обект на наказателна процедура срещу България, стартирала от 2008 г. и подновена с ново предупредително писмо от страна на Европейската Комисия. Ние, от Коалицията „За да остане Природа в България“ настояваме правителството да преразгледа настоящата си политика за опазване на природата в България и да приведе прилагането на закона в съответствие с европейските норми, за да не се налага българският гражданин да заплаща за последствията.

--------------------

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

[1] Орнитологично важните места са територии с международно значение за опазване пиците по време на размножаване, зимуване и миграция, определени по програмата на БърдЛайф Интернешънъл  на базата на строги научни критерии. Днес по целия свят са обявени 12000 ОВМ, от които около 4000 са в Европа , а 114 са в България.

[2] Съгласно Директивата за птиците и Съдебната практика всички територии, които са от значение за опазване на европейските застрашени видове е необходимо да влязат в Натура 2000, като мрежата от защитените територии трябва да е достатъчна по брой и площ, за да осигури на птиците адекватна защита. Достатъчността на мрежата се определя на базата на научни критерии, като се приема, че Орнитологично важните места са минимума, на който да се изгради мрежата за птиците.