Бизнесът може да решава и обществени, а не само пазарни проблеми

Социално-отговорният бизнес като средство за по-устойчива среда

Форум под наслов „Корпоративна социална отговорност: устойчиво развитие за българския бизнес“ се проведе на 11 април в София. Организатор на събитието беше сп. „Enterprise" в партньорство с онлайн платформата CSR AdviceBox, а участие взеха експерти и университетски преподаватели, представители на бизнеса, гражданския сектор и Министерството на труда и социалната политика.

Целта на форума бе да покаже добрите практики в областта на корпоративната социална отговорност* (КСО) и внедряването на  Целите за устойчиво развитие на ООН в България, както и да подложи на дискусия въпросите, по които все още има какво да се работи, напр. повишаване на информираността по темата, подобряване взаимодействието с институциите, липса на човешки ресурс и други.

Бизнесът като инструмент за социална промяна

Разбирането, че бизнесът, а не държавата може да се справи по-успешно с част от социалните предизвикателства в глобален и локален мащаб, като че ли става все по-разпространено. Че бизнесът е „сила за добро“ е основното послание и на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН – организация, която работи за популяризиране на идеите за устойчиво развитие и на корпоративната социална отговорност. По думите на Огнян Траянов, председател на сдружението и един от говорителите на форума, ключов принос на маркетинга и иновациите е, че те носят и добавена стойност: „Не строим, само за да печелим, а сме ценни и със страничните неща, които правим.“ Сред приоритетите, по които работи Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, са спорт и подобряване на здравето, образованието, професионалната реализация на младежи и други.

Каква е визията по въпросите за КСО от страна на правителството предстои да разберем в пълнота съвсем скоро, както посочи и г-н Румен Донев, главен експерт в Министерство на труда и социалната политика. В ход е разработването на нова Стратегия за корпоративна социална отговорност 2019-2023, която да наследи действащата в периода 2009-2013 г. Проектът на стратегията ще бъде публикуван за обществено обсъждане в интернет Портал за обществени консултации.

Включване на всички заинтересовани страни

През последните години се наблюдава глобална тенденция на промяна на критериите, спрямо които хората избират какво и за кого да работят. Споредизследване на BetterUp Labs, например, девет от десет служители в САЩ са склонни да получават по-ниско възнаграждение за сметка на по-смислена работа. За промяната в начина, по който гледаме на бизнес организациите, се говори и в годишния доклад на Deloitte за тенденциите в развитието на човешкия капитал. Според авторите му за компаниите вече се съди както на база поведението им към служители, клиенти и асоциирани общности, така и спрямо тяхното цялостно обществено въздействие.

Форумът ясно очерта и нарастващото значение на прозрачността и устойчивото развитие на бизнеса. За компаниите става все по-важно резултатите от дейността им да носят гордост у служителите. Те, от своя страна, се превръщат във важен компонент за осъществяването на социална промяна, като се включват в различни активности заедно с останалите заинтересовани страни, напр.  местни общности, формални и неформални граждански обединения, държава и др.

Въвличането на целия екип от съответната компания в усвояването и прилагането на принципите за социална отговорност  беше отчетено като ключово от всички участници във форума. Според д-р Марина Стефанова, директор „Устойчиво развитие" към Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и инициатор на платформата CSR AdviceBox, служителите на компаниите трябва да знаят какво означава социалноотговорен бизнес, да бъдат обучавани, когато се налага. „Изключително важно е хората да са наясно, че разработването и продаването на даден продукт или услуга може да върви успоредно със създаването на допълнителна стойност. Че бизнесът може да решава и обществени, а не само пазарни проблеми. Ако отделните служители не изповядват тези ценности, и за компанията като цяло би било изключително трудно.“

Каква е ролята на гражданските организации?

По думите на Огнян Траянов неправителствените организации са сензорите, които показват, че някъде нещо трябва да се направи. Участниците споделиха примери на сътрудничество между компании и НПО, което подкрепя устойчивото развитие и социалното въздействие на бизнеса.

Едно от социалнозначимите направления, по които бизнесът и неправителствените организации си партнират, е насърчаването на доброволчеството, включително фирменото. За примери в тази насока сподели Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „BCause“. Мисията им е да провокират социална промяна чрез популяризиране и насърчаване на дарителството, социалното инвестиране, предприемачество и доброволчеството. Фондацията участва в разработването на социални мрежи за дарителство и кампании – напр. „Благотворителността през обектива“ и съвсем скорошната „България дарява“.

„Важно е да сме наясно какво стои зад купения компютър, посаденото дърво или изградената детска площадка, да имаме визия за „голямата цел“. Дали ще постигнем истински резултати зависи от това доколко ще настъпи промяна в хората, на които се стремим да помогнем“ – подчерта Баракова.

Сред присъстващите на форума беше и Илона Ангелова, която е част от екипа на Градски експериментариум – неформална група от млади хора, които искат да допринесат за създаването и поддържането на по-благоприятна и устойчива среда на живот в градовете. През последните месеци инициативата им придоби особена популярност покрай няколко работилници, посветени на компостирането в градска среда, т.е. превръщането на органичния отпадък от домакинството в почва вместо изхвърлянето му в контейнерите, където се губи като ресурс.

Предстои им официално регистриране като фондация, а същевременно планират и развиването на бизнес услуга със социална насоченост, свързана с градинарството в градска среда. „На този етап не бих нарекла това начинание „социално предприятие“ – засега идеята е по-скоро да предложим модел за устойчив бизнес. Да сме прозрачни за това откъде набавяме ресурсите си, за цените, на които предлагаме продуктите или услугите, с кого работим и си партнираме. Тези големи корпорации, за които слушаме днес, заедно с техните отделни КСО кампании и политики, са полезен пример и за създаването на нашия собствен бизнес по начин, който да отговаря на ценностите ни.“ – споделя Илона.

Интегрирането на принципите на корпоративната социална отговорност в света на бизнеса без съмнение е процес, който ще продължава да се развива. „Водещите работодатели у нас започват да се превръщат и в лидери по отношение на устойчивостта и социалната отговорност, отвъд еднократните благотворителни кампании. Темата за КСО става все по-разпознаваема и то не само в бизнес средите, но и сред гражданските организации, медиите, широката общественост“  – се посочва в „Годишен доклад за състоянието на КСО в България“, 2018, изготвен от CSR AdviceBox и по данни от Junction България. А големите предизвикателства са подобряването на взаимодействието между бизнеса и институциите, развиването на целенасочени политики за стимулиране на устойчивото развитие, повишаването капацитета на служителите в областта на КСО и популяризиране на КСО политиките сред самите собственици на бизнес в България.
.........

*„Корпоративната социална отговорност (КСО) е съвкупност от политики и практики, стратегически интегрирани в процесите по вземане на решения в бизнеса. Те имат за цел да намалят вредното влияние на съответната компания върху обществото и околната среда, като въвличат всички засегнати страни и изграждат пътища към нейното устойчиво развитие.“ Из „Годишен доклад за състоянието на КСО в България“, 2018.