Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
22



Парадът, папата и аз - полицаят!

Парадът, папата и аз - полицаят!

Бях на работа, когато кацна папа Франциск.

Бях на работа и когато беше парадът по случай 6-и май и бе демонстрирана военната ни мощ. Имах възможност да чуя част от изказванията и на папата, и на нашите политици. Успях да погледна в очите на хората и да видя как въздействат посланията...

И докато пазиш с тялото си българските политици от българските граждани, не може да не ти направи впечатление контраста между тях и един много по-високопоставен представител на друга институция.


Но не за това искам да говоря. Искам да говоря за лицемерието – човешкото и управленското. Лицемерието, превърнато в житейска философия, следваща единствено принципите на сервилността и следването на личния успех, жертвайки другите. И няма как да изпълня казаното от папа Франциск и сърцето ми да мълчи, защото искам да крещя. И макар да не съм млад, искам да съм шумен и да крещя, защото има толкова много неща, които намирам за несправедливи, че се задушавам.


Несправедливо е, да не се благодари на българските полицаи за това, че 72 часа бяха на работа и опазиха обществения ред. Никой не го направи. Не го направиха нашите ръководители, не го направи министър-председателят, не го направиха българските граждани. А папа Франциск не спря да благодари. Благодари на хората, които бяха в църквите и по площадите, благодари на министър-председателя, благодари за гостоприемството и ни помоли да се молим за него.


Несправедливо е, полицаи да бъдат определяни за убийци и да са осъждани ефективно, за това, че са изпълнили служебния си дълг. Защитават ги само техни колеги, но дори и те не са единни в това. Неспособни сме да отделим принципа от конкретиката. Малки сме и се вкопчваме в още по-малки от нас неща, за да изглеждаме големи. А папа Франциск отправяше едни и същи послания към всички, а на една своя среща с италианската полиция отдаде заслуга за техните компетентност и мъдрост и благодари за професионализма.


Несправедливо е, да живеем в страна, в която да си полицай е основание за подигравка и в която моралът и законът са две различни категории. Моралът, разбира се, е гъвкав.


И всъщност съм благодарен, независимо че съм огорчен. Благодарен съм, че бях на работа и имах възможност да слушам един човек, който обединява и се отнася с всички като с равни. Да видя човек, който целува нозете на африкански лидери и им благодари за сключеното примирие. Да видя човек, който целува кръста на патриарха и казва, противно на каноните, че по делата се съди и че добрите хора отиват в Рая, независимо от това каква е тяхната вяра.


И си мисля каква празнота има тук, и каква пропаст има между нас самите – като колеги и хора, и колко огромен вакуум има между нас и политиците ни. И смятам, че е несправедливо. И се гневя. И ми се крещи. И се надявам един ден, хората, които ще започнем да крещим да сме повече и гласовете ни да изпълнят този вакуум и да го унищожат.


Текст: Фондация "Общество и сигурност"
Снимка: МВР/Пресцентър


 

Публикувано от:

Фондация ”Общество и сигурност”

 

Сходни публикации

22.07.2019
Платформа на проект „Гражданите“ обещава по-бързо придвижване на сигнали Платформа на проект „Гражданите“ обещава по-бързо придвижване на сигнали

От проект „Гражданите" обещават бързо придвижване на сигналите срещу нарушители и раздвижване на ...

18.07.2019
Нов интернет сайт ще издига ролята на местните парламенти Нов интернет сайт ще издига ролята на местните парламенти

ЩО Е ТО ОБЩИНСКИ СЪВЕТ И ИМА ЛИ ПОЧВА В БЪЛГАРИЯ ? Нов интернет сайт „Общинските съвети в Република ...

16.07.2019
Изпращайте номинации за Деня на правото да знам 2019 Изпращайте номинации за Деня на правото да знам 2019

Програма Достъп до Информация (ПДИ) започва набирането на номинации в шестте категории за наградите по ...