Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
27



Парадът, папата и аз - полицаят!

Парадът, папата и аз - полицаят!

Бях на работа, когато кацна папа Франциск.

Бях на работа и когато беше парадът по случай 6-и май и бе демонстрирана военната ни мощ. Имах възможност да чуя част от изказванията и на папата, и на нашите политици. Успях да погледна в очите на хората и да видя как въздействат посланията...

И докато пазиш с тялото си българските политици от българските граждани, не може да не ти направи впечатление контраста между тях и един много по-високопоставен представител на друга институция.


Но не за това искам да говоря. Искам да говоря за лицемерието – човешкото и управленското. Лицемерието, превърнато в житейска философия, следваща единствено принципите на сервилността и следването на личния успех, жертвайки другите. И няма как да изпълня казаното от папа Франциск и сърцето ми да мълчи, защото искам да крещя. И макар да не съм млад, искам да съм шумен и да крещя, защото има толкова много неща, които намирам за несправедливи, че се задушавам.


Несправедливо е, да не се благодари на българските полицаи за това, че 72 часа бяха на работа и опазиха обществения ред. Никой не го направи. Не го направиха нашите ръководители, не го направи министър-председателят, не го направиха българските граждани. А папа Франциск не спря да благодари. Благодари на хората, които бяха в църквите и по площадите, благодари на министър-председателя, благодари за гостоприемството и ни помоли да се молим за него.


Несправедливо е, полицаи да бъдат определяни за убийци и да са осъждани ефективно, за това, че са изпълнили служебния си дълг. Защитават ги само техни колеги, но дори и те не са единни в това. Неспособни сме да отделим принципа от конкретиката. Малки сме и се вкопчваме в още по-малки от нас неща, за да изглеждаме големи. А папа Франциск отправяше едни и същи послания към всички, а на една своя среща с италианската полиция отдаде заслуга за техните компетентност и мъдрост и благодари за професионализма.


Несправедливо е, да живеем в страна, в която да си полицай е основание за подигравка и в която моралът и законът са две различни категории. Моралът, разбира се, е гъвкав.


И всъщност съм благодарен, независимо че съм огорчен. Благодарен съм, че бях на работа и имах възможност да слушам един човек, който обединява и се отнася с всички като с равни. Да видя човек, който целува нозете на африкански лидери и им благодари за сключеното примирие. Да видя човек, който целува кръста на патриарха и казва, противно на каноните, че по делата се съди и че добрите хора отиват в Рая, независимо от това каква е тяхната вяра.


И си мисля каква празнота има тук, и каква пропаст има между нас самите – като колеги и хора, и колко огромен вакуум има между нас и политиците ни. И смятам, че е несправедливо. И се гневя. И ми се крещи. И се надявам един ден, хората, които ще започнем да крещим да сме повече и гласовете ни да изпълнят този вакуум и да го унищожат.


Текст: Фондация "Общество и сигурност"
Снимка: МВР/Пресцентър


 

Публикувано от:

Фондация ”Общество и сигурност”

 

 

Сходни публикации

27.05.2020
Нов проект на БХК проследява дали се осъществява реформата в българските затвори и арести Нов проект на БХК проследява дали се осъществява реформата в българските затвори и арести

Нов проект на Български хелзинкски комитет (БХК) проследява реформата в българските затвори и арести, ...

22.05.2020
Пандемията COVID-19 – Етично ръководство за социални работници Пандемията COVID-19 – Етично ръководство за социални работници

Автор: BASW – Британска професионална асоциация на социалните работници   Covid-19 ...

19.05.2020
Обявление от Комисията за избор на СРГО за резултатите от гласуването за членове на Съвета Обявление от Комисията за избор на СРГО за резултатите от гласуването за членове на Съвета

На основание чл. 14, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на ...