Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
сеп
17



Експерт към протестиращите: Оставете ни да ви помогнем

Експерт към протестиращите: Оставете ни да ви помогнем

Ако отхвърлим стратегията, утре пращаме пак майките и бащите на улицата да негодуват, че държавата нехае

Евгения Попиванова е магистър по предучилищна педагогика с 4 допълнителни професионални степени по организация и управление на образованието. Автор е на множество публикации и доклади на национални конференции за работа с родители, деца със специални образователни потребности и работа с институциите. Има 25 г. опит като учител и 12 като директор на учебно заведение. Майка на две деца и баба на първо внуче.

- Г-жо Попиванова, родители настръхнаха срещу Стратегията за детето с опасения, че ще позволи на институциите вмешателство в семейния живот. Застрашено ли е семейство, в което детето не е неглижирано, мръсно, недохранено?

- Категорично не. Аз съм над 35 г. в системата и съм се нагледала на семейства, в които има крещяща нужда от намеса.

Много важно е, когато се протестира срещу нещо, да се изчете от първата до последната буква. Четейки за пореден път стратегията, не видях нищо притеснително за хора, които се грижат за децата. Четейки пък възраженията, започнах да си задавам въпроса за какво се протестира. Против това, че детето става фокус на грижа и от държавата?

Доскоро бяхме свидетели как майки протестират, че държавата неглижира децата им. Сега, когато държавата направи закъснял опит, защото това трябваше да се случи по-рано, да събере институции в помощ на семейството, изведнъж започнахме да протестираме срещу нещо, което сами сме поискали. От една страна с месеци негодуваме – за правата на децата с увреждания, за ниските майчинства и че не стигат местата в детските градини. От друга, когато държавата каза „Добре, събираме институциите, поставяме детето в центъра и търсим решения", изведнъж започна нещо, което за мен не е мотивирано. Не може да протестираш, когато някъде е записано, че 6 вида институции се обединяват в подкрепа на детето.

Аз съм имала случай с дете, избягало от къщи, което съм го взела в детската градина, понеже е намерено и ми е доведено. Казват ми: „Заведете го в районното управление и пуснете докладна”. И полицаят ме пита къде да го сложи. Дете, което не е взимано от градината системно.

Сега обединяваме полиция, Агенция за закрила на детето, лекари, социални работници. Социалните щели да надничат в семейството? Никъде не го видях написано. Напротив – разписано е обединяване на усилията на психолози, педагози, полиция, прокуратура, социални служби. Това би трябвало да успокои родителите, че детето е във фокуса на вниманието.

Не мога да говоря от името на родителите, но аз също съм майка и баба, а и гледам толкова много деца в детската градина. Може би хората имат собственическо чувство: „То си е мое, каквото искам, ще си го правя!”.

В последно време децата с проблеми стават повече и не говоря за тези със специални образователни потребности. Родителят обаче казва: ”Нищо му няма”. Това дете остава неглижирано и няма сила и институция, която да повлияе на родителя, за да се помогне на детето. В момента имам 4 такива случая в детската градина. Да не говорим, че има случаи, когато детето е неглижирано системно. Аз дори не мога да го пусна на ресурсно подпомагане, защото майката е някъде или не желае. Никой друг не може да вземе решение детето да получи ресурсно подпомагане без нейния подпис. За това ли протестираме? Ако влезе тази стратегия в действие, ние ще имаме възможност да се съберем с институциите, те да чуят мнението на нас, които пряко работим с тези деца, да се посъветваме с психолози, педагози, лекари и това дете да го подкрепим. За това се молехме по конференции по кръгли маси. Не може отглеждането на дете да бъде само грижа на семейството. Това за мен е първобитно решение! Ние не сме в 19 век, а в 21.

Препрочитайки отново аргументите за и против стратегията, се сетих за заглавието на произведение на наш класик – „Смешен плач”. Съжалявам, категорично заставам зад идеята на тази стратегия.

- Разяснете с какво тя ще промени правомощията Ви в казуси, в които сте били безсилни?

- Дете с много тежки проблеми. Няма да спомена диагноза. Гледаме го от яслена група. Опитваме се 5 г. да се срещнем с майката и да поговорим за проблемите. Подчертавам - да поговорим. Когато успявам да проведа този разговор, тя го приключва с думите: „Благодаря, на него нищо му няма”. Аз нямам право да се намеся. А детето на 8 г. е с памперс и се храни единствено с определен вид снакс и разтворили напитки на прах. Какво правим оттук насетне, щом детето е грижа на семейството, ние не бива да се грижим за него и не ни интересува?

Когато влезе, дай Боже, тази стратегия, аз ще мога да сезирам 6 вида институции. Ще мога да разговарям с лекарите на това дете и с водещи специалисти, ние имаме университетски клиники тук. Ще мога да поискам консултация с такъв лекар. Ще мога да събера екипна среща на експерти – психолози, педагози, отдел „Закрила на детето”. На нея ще са социалните работници, на които сега се слагат рога и опашка и се сочат като лошите хора. Всички заедно ще седнем и ще решим какво да направим, за да помогнем на това дете. И ще имаме инструмент да въздействаме на майката. Не да й го вземем. А да й обясним. Тя може би не е виновна в случая. Може би толкова й е капацитетът, толкова са знанията й и родителският ресурс. Но ние сме специалистите с квалификация и опит, които можем да реагираме. И това дете не да замине в масово училище, където няма да може да се впише, а да бъде насочено към подходяща грижа. Не съм на себе си, че с това дете ще трябва да се разделя след месец и то ще отиде в среда, която ще го отхвърли.

Друг случай – бабата отглежда оставено дете. Майката е някъде, бащата е неизвестен. Детето е с големи проблеми и изисква ресурсно подпомагане. По сегашните закони единствено майката може да подпише документите за това. Тя не се явява на насрочената среща, въпреки че съм ходила на нейната месторабота край Скобелева майка и тя ми е обещала да дойде. Детето остана без ресурсно подпомагане. Ако тази стратегия влезе в сила, ще събера екипна среща и експертите ще установят, че това дете видимо има нужда.

Защо родителите се плашат някой да им помогне? За мен това са притеснения по-скоро не на хора, които не са прочели документа. Не искам да си мисля, че политически сили ги ползват като инструмент за други цели. Жалко е, че закъснялата, но все пак създадена стратегия, се отхвърля по този начин. Някой иска да ми помогне, а аз казвам не, това си е мой проблем. ОК, мой проблем е донякъде.

Разписан е социален патронаж от 0 до 3 г. Защото е факт, че на 3 г. деца идват на детска градина с памперс и биберон, някои са с анемия. Ненаучени са, защото вероятно майчицата няма капацитет да знае, че на този етап детето трябва да може да играе и да говори. Какво лошо има някой да дойде да й помогне в тези 3 години?

Много ми харесват заложените грижи за детето, преди да се роди. Досега, ако иска, майката отива на консултация. Ако не желае, никой не знае, че тя е бременна, освен у дома. Заложена е коренна промяна – проследяване на бременните жени, които са неосигурени.

Друго нещо – има много тежки случаи на домашно насилие, в които нищо не можем да направим. Абсолютно съм убедена, че почти всички можем да кажем, че има комшийка или колежка, която виждаме насинена. Но мълчим, защото няма какво да направим. И оставяме на добрата воля на шефа на някое РУП да го вземе присърце.

Не знам какво ги стресира толкова родителите, при положение, че тази стратегия не е нещо, което някой е седнал и е написал на коляно. Там има много слот изследвания, мотиви.Това показва, че предложените политики са базирани на резултати от допитвания, започнали още през 2008 г.

- Родителите се боят, че стратегията е копирана от модела на скандинавски държави, където по сигнал на съсед може да се отнеме дете.

- В нашата стратегия никъде не пише, че една институция влиза и взима детето, както е в скандинавските държави. Тук се говори за много институции. Да не говорим, че това е проект. Много е лесно да се каже, че не става. Никъде досега не срещнах някой да посочи, че не харесва точно определена формулировка и да предложи да се замени с друга. Вместо това се обявяваме против по принцип. Не могат да ме убедят, че в този вид проектът е лош. Разговорът за него трябва да е много конкретен.

Много семейства са прекрасни и дават разкошен пример на децата си. Но други купуват на децата си цигари, за да пушат пред тях в хола. И казват: „Млади са, какво да ги правим!?” Къде са всички тогава? Аз минавам всяка сутрин край определено учебно заведение, няма да го цитирам. На единия тротоар пушат учителите, на другия – учениците. Бунтувам се, но нищо не мога да направя. Не е правилно.

- В стратегията и поправките в Закона за закрила на детето е разписано, че отнемане от семейство ще е крайна мярка, когато са изчерпани всички възможности за подкрепа у дома, и когато се касае за крайни форми на насилие и унижения спрямо детето. Защо тогава е тази истерия?

- Отнемането от семейството понякога е животоспасяващо. Но това наистина е крайната мярка. Първата е подкрепа на много институции вътре в семейството. Там се говори и за материална подкрепа. Защо не се чете, че тази стратегия ще принуди хората, които разпределят бюджета, да отделят средства за подкрепа вътре в семейството? Това го пише в стратегията. В нея се говори още, че ще има ресурс за неосигурени родители.

И нещо друго – сега се визират всички деца. Досега се фокусирахме само върху рискови групи. Работейки по европейски програми, ми се е случвало родители, които не попадат в тях, да реагират защо техните деца не са в тази програма. Ето, сега ще бъде достъпен този ресурс – материална подкрепа или работа с психолог – каквото и да е.

Не вярвам да има интелигентен човек, който да си представи, че ще се организират някакви места, в които ще се пращат отнети деца.

- Къде, при положение, че до 2020 г. даже трябва да приключи деинституционализацията и да затворят всички пансиони и сиропиталища от някогашния тип, а на тяхно място да се разкрият алтернативни социални услуги?

- В Пловдив до края на тази година се закриват всички такива институции. От този месец – „Мария Луиза”, от септември – Родопският пансион. Ако вземем децата, какво ще ги правим? Но, когато едно дете се отглежда на улицата от майката, защо да не се изведе? Това ще е временно, докато се решат проблемите на тази майка и докато има някакъв напредък в нейната родителска компетентност. Подписвайки се под тази стратегия, нима аз рискувам утре да вземат моето внуче? Има и родители, които злоупотребяват с много неща – просия, проституция, хазарт.

- Значи добрите семейства, които протестират, не само не са застрашени, но ако настъпи криза в тяхното семейство, също ще могат да ползват подкрепа?

- Да. Не само социална, а институционална. Защото се впрягат институции, които няма как да ангажираш сега. Досега не можехме да мобилизираме медици да помогнат на детето. И искам пак да се върна към децата, които имат някакъв проблем. Ние не можем да кажем: „Заведи го на лекар, влез в програма”, ако майката казва, че нищо му няма и отказва да признае проблема. И се появява парадокс – ние всеки ден качваме в социалните мрежи снимки на децата си от тържества и от къщи, излагайки личното на показ. Някой чука на вратата и ни казва: "Искам да ти помогна. Ти може би имаш проблем, но навярно не го осъзнаваш”. Какво лошо има да споделиш с него, вместо да снимаш и качваш във Фейсбук? Сподели с експерта. Не смятам, че „надничането” в семейството ще бъде пагубно.

- Какво бихте казали Вие лично на майките и бащите, които протестират?

- Да седнат и много внимателно да прочетат първо стратегията. Второ – да не забравят, че това е проект, който може да се промени, но с конкретика, не с лозунги. Децата не се отглеждат на улицата с плакати. Те се отглеждат всеки ден в институции, в семейство.

За мен е похвално едно общество да сложи в центъра на внимание децата. Цялостно отхвърляне на една стратегия днес утре изпраща майки, бащи, баби и дядовци отново на улицата, за да кажат: „Държавата не се интересува. Ние заминаваме от България”. Ето, държавата се интересува. Но с плакати и демонстрации не се решават проблеми.

Има и още нещо – аз съм добре, моето семейство е добре и аз нямам очи да погледна, че другото не е добре. Как градим общество, как вървим напред? Днес аз отказвам да видя, че в другото семейство има проблеми. А утре се оплаквам, че детето с проблеми малтретира моето в училище. След като не е имало грижа, когато е бил сензитивният период.

Хубаво е тези майки, които протестират, да поканят хора като нас, хора с опит, хора от институции, да седнем и да поговорим. Не съм против, че те имат притеснения. Всяка майчица се притеснява. Но трябва да прекрачим от притеснението към бъдещето на тези деца. Днес ние сме категорично против. Добре, дайте доброто. Няма идеален документ. Всяко нещо подлежи на поправка и на замяна. Но с грижа, не с плакат.

Детето, когато не е подкрепено в ранна детска възраст, после „връща” тази липса на грижа. И тогава ние казваме: „Онова, лошото, бие моето, то взе моето в лоша компания. А защо бяхме против специалистите да се погрижат за него, когато имаше начин да му се повлияе? Защо не видяхме по-рано, че то има нужда от грижа? Децата се раждат добри и хубави. Ние сме тези, които ги правим лоши, включително и с безгрижието си за другия, когато ние у нас сме си добре.





Автор: Елица Кандева

Източник: Марица, 12 май 2019

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

01.08.2019
Услугите ни за ранна интервенция разпознати като добра практика на международно ниво Услугите ни за ранна интервенция разпознати като добра практика на международно ниво

Практиката по ранна детска интервенция на Фондация „За Нашите Деца" е включена в новия сборник ...

01.08.2019
12.5% от бебетата в България родени от майки под 20 г., първи сме в ЕС 12.5% от бебетата в България родени от майки под 20 г., първи сме в ЕС

България е на първо място в Европейския съюз по процент на бебета, родени от майки на възраст под 20 ...

31.07.2019
Шамарът не е проблем- възпитава? Шамарът не е проблем- възпитава?

Случаите на насилие над деца и на агресия в българските училища се увеличават. В глобален план, близо ...